На 2 февруари християните отбелязваме Сретение Господне

Осветил девическата утроба с Твоето рождение, Ти си избързал да благословиш и ръцете Симеонови, 
както подобаваше, сега и нас си спасил, Христе Боже, 
но умири във войни населението и укрепи царя, 
когото си възлюбил, Единствен Човеколюбче.

Зимна Богородица, Вълча Богородица, Сретение Господне, с тези имена е известен 2 февруари. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).

Един от четирите празника, посветени на Божията майка.

Кратко описание на празника

На четиридесетия дни след рождението си Иисус бил занесен в Иерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. По същото време също Светата Божа майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква (Левит гл. 12).

Духом просветен, в храма отишъл праведния старец Симеон, който от много столетия очаквал да види Христа – „Утехата Израилева“. Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света. Поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и произнесъл пророческите слова:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“ (Лук. 2:29-32). Т.е. сега вече ми позволяваш да поема пътя на отците си. Сега вече ме оставяш да прекрача прага на смъртта и той не е страшен за мене, защото аз видях спасението, моето спасение, спасението на Твоите люде

На Мария праведникът казал: „Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“ (Лука 2:34-35).

Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус: Той дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Св. Богородица. В храма била и пророчица Анна и тя възторжено прославяла Бога, сподобила се да види Богомладенеца (Лука 2:22-39). Така праведният Симеон и пророчица Ана, изпълнени със светия Дух, потвърдили че младенецът е новородения Месия.

Празнуването на Сретение Господне не е само историческо възпоминание.

Вдъхновени като Симеон от същия Свети Дух, и водени от същия Дух в Църквата на Спасителя, членовете на Църквата могат да очакват своята собствена среща с Господа. И също като праведния Симеон могат да свидетелстват, че и те могат да напуснат света с мир, след като очите им са видели Божието спасение в лицето на Христа.

В църковната служба на този ден се подчертава фактът, че Иисус, Синът и Словото Божие, чрез Когото бе създаден света, сега лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон. Същият този Божи Син, Законодателят, сега Сам изпълнява Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора.

Сретение Господне е един от дванадесетте велики празници през годината. По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.

о. Томас Хопко, из гл. „Богослужение“ на кн. „Православната вяра“, т. II
Превод Pravoslavieto.com.

На този ден празнуват мъжките майки. Бездетните жени пък правят царевични питки и ги чупят пред иконата на Богородица

Сретение Господне е един от дванадесетте велики празници през годината. По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва. През този ден не се работи, защото децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо – мъжко или женско. В народните представи света Богородица е покровителка на бременността и родилките, но също е „вълча Богородица“, свързана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят. Така едновременно се почита християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото – чрез житна жертва, сексуално въздържание (своеобразен пост) и редица забрани, имащи магически характер.

Имен ден на днешната свята дата имат: Радост, Радостина, Радостин, Драго, Драгомира, Драгомир, Ралин, Ралина, Ванеса, Радина, Радослава, Радослав, Средка, Средко, Сретен.