Инкасаторът е очите и ушите на ВиК!

Мариета ДИМИТРОВА

Василка Аврамова за­вършва Професионал­ната гимназия по иконо­мика „Иван Илиев“ през 1965 година. Само ме­сец по – късно Василка започва работа във ВиК – Благоевград, където работи като счетоводител в продължение на пет го­дини. Следващите 28 го­дини от трудовия си стаж, Василка прекарва като на­чалник отдел „Инкасо“. За професията инкасатор във ВиК, за трудностите и удо­волствието от работата, в следващото интервю:

– Госпожо Аврамова, за­почнали сте работа на 19 години. Как се озовахте във ВиК – Благоевград?

– Здравейте, когато за­върших Икономическия тех­никум (ПГИ„Иван Илиев“, бел.р.), кандидатствах във висше училище, но не ме приеха и трябваше да за­почна работа. Така, по стече­ние на обстоятелствата и от дума на дума, стана ясно, че във ВиК има място в счето­водния отдел. Така започнах работа там. Работих близо 5 години в счетоводния отдел и тогавашният директор ми предложи работа в отдел „Инкасо“ . Отделът се състо­еше от инкасатори и инспек­тори, започнах като инспек­тор, съгласих се, понеже имаше и счетоводна работа във всичко това, беше ми приятно. Само половин го­дина по – късно ме направи­ха началник на отдела.

– Разкажете ни малко повече за работата в отдел „Ин­касо“.

– За мен най – хуба­вите години от живота ми минаха във ВиК. Работих там 33 години, 28 от които в отдел „Инкасо“. Той се състоеше от малък брой инкасатори, предимно жени, бяха малко, защото нямаше толкова много абонати, ня­маше ги кварталите Струм­ско, Еленово, градът беше много по – малък. След като ме повишиха и станах началник на отдела, аз про­дължих да работя наравно с инкасаторите, знаех наизуст районите им, посещавала съм самите абонати, когато сме правили проверки, така че винаги ми е било приятно да тръгна да отчитам водо­мери с тях. По този начин се сблъсквах и с трудностите, които те всяка сутрин спо­деляха с мен. Инкасаторът е очите и ушите на ВиК, той първи получава информа­цията от недоволствата, не­отчетен водомер, теч, неза­конно ползване, винаги сме били от полза.

– С какви трудности е сблъсква един ВиК – инка­сатор?

– С много трудности. Пър­во тръгва да отчита водоме­ри – те са на неподходящо място, невинаги е осигурен достъп до самия водомер, започва да пуска писма, за да му се осигури достъ­па, съответно друга връзка няма, той сам я търси, за да може да отчете този водо­мер. Понякога се налагаше да слагаме и авансово след това абонатите се сърдеха, заради това и защо водо­мерът не е отчетен, съот­ветно инкаса­торът трябва да ходи в из­вънработно време, защо­то по време на работа няма как да намери всич­ки абонати, беше много трудно. Не­зависимо, че залепвахме съобщения със срокове, не всеки або­нат осигуря­ваше достъп до водомера. Водомери се отчитаха на 3 месеца вед­нъж.

– През го­дините ком­пютърните технологии навлязоха в ежедневието и работата ни. Това уле­сни ли рабо­тата на отде­ла?

– Да, раз­бира се, ра­ботата на инкасатори­те се улесни, защото ние бяхме с кар­нети, първона­чално те бяха едни дебели тетрадки с твърди кори­ци, в които въвеждахме абонатите. След това и карнетите, но всичко това ставаше по­средством ръчна обра­ботка, нямаше ги компютри­те, смятахме на сметачни машини, из­карвахме кочани, от­печатвахме касовите бе­лежки за пла­щане. Тогава самите инка­сатори събираха парите, а това беше много сериозно, да събираш пари, не знаеш какво може да ти се случи. Работата в инкасото беше сериозна, но всичко, което е постигнато, е благодарение на хората, които работеха в инкасото, не може един началник отдел да направи всичко сам.

– Когато се разрасна гра­да, екипът в отдела се е уве­личил. Как се промени Ва­шата работа като началник?

– За да улесня работата на отдела, аз проучих две – три ВиК – предприятия, които вече работеха с компютри. Ние сме окръжно предприя­тие, тогава обслужвахме ра­йоните Благоевград, Разлог, Гоце Делчев, Петрич, Сан­дански. Екипът се разрасна, персоналът вече наброява­ше 42 души. Практика беше ежегодно да се провеждат семинари, като се запозна­вахме с новостите и измене­нията на нормативнитедоку­менти и се правеше анализ на състояние­то на несъбра­ните суми.

Наложи се с навлизането на компютри­те да вкараме абсолютно всички абона­ти в система­та, имаше мо­менти, когато се налагаше да работим и до 22:00 часа вечерта. Беше много труд­но, но опера­торите, про­грамистите и инкасаторите приеха много сериозно за­дачата, защо­то знаехме, че работата ще се облекчи, тогава създа­дохме и каси в предприяти­ето, които да събират пари­те.

– Ръководи­ли сте отдел „Инкасо“ 28 години. Как се ръководи тол­кова голям екип от хора в продължение на толкова много време?

– Чрез вза­имно ува­жение – от страна на инкасатори, от страна на началника, когато и да са споделили, че имат някакъв проблем, а те са допускали грешки , винаги сме намира­ли консенсус за разрешава­не на проблема. Никога ин­касаторът не е настоявал на своето, без да уважи клиен­та, всички сме хора, всички допускаме грешки. Имаше много трудности в блокове­те, където всичко се отчи­таше по общ водомер, ня­маше вътрешни водомери, впоследствие те се слагаха, хората се сърдеха, че вода­та им се разпределя по общ водомер, някой платил, друг не, водата като общо се спи­ра. Всичко това бе страшно трудно, в дружеството идва­ха делегации от недоволни абонати, но винаги сме се старали да се търси реше­ние.