Инкасаторът е очите и ушите на ВиК!
-
- февруари 1, 2018
Мариета ДИМИТРОВА
Василка Аврамова завършва Професионалната гимназия по икономика „Иван Илиев“ през 1965 година. Само месец по – късно Василка започва работа във ВиК – Благоевград, където работи като счетоводител в продължение на пет години. Следващите 28 години от трудовия си стаж, Василка прекарва като началник отдел „Инкасо“. За професията инкасатор във ВиК, за трудностите и удоволствието от работата, в следващото интервю:
– Госпожо Аврамова, започнали сте работа на 19 години. Как се озовахте във ВиК – Благоевград?
– Здравейте, когато завърших Икономическия техникум (ПГИ„Иван Илиев“, бел.р.), кандидатствах във висше училище, но не ме приеха и трябваше да започна работа. Така, по стечение на обстоятелствата и от дума на дума, стана ясно, че във ВиК има място в счетоводния отдел. Така започнах работа там. Работих близо 5 години в счетоводния отдел и тогавашният директор ми предложи работа в отдел „Инкасо“ . Отделът се състоеше от инкасатори и инспектори, започнах като инспектор, съгласих се, понеже имаше и счетоводна работа във всичко това, беше ми приятно. Само половин година по – късно ме направиха началник на отдела.
– Разкажете ни малко повече за работата в отдел „Инкасо“.
– За мен най – хубавите години от живота ми минаха във ВиК. Работих там 33 години, 28 от които в отдел „Инкасо“. Той се състоеше от малък брой инкасатори, предимно жени, бяха малко, защото нямаше толкова много абонати, нямаше ги кварталите Струмско, Еленово, градът беше много по – малък. След като ме повишиха и станах началник на отдела, аз продължих да работя наравно с инкасаторите, знаех наизуст районите им, посещавала съм самите абонати, когато сме правили проверки, така че винаги ми е било приятно да тръгна да отчитам водомери с тях. По този начин се сблъсквах и с трудностите, които те всяка сутрин споделяха с мен. Инкасаторът е очите и ушите на ВиК, той първи получава информацията от недоволствата, неотчетен водомер, теч, незаконно ползване, винаги сме били от полза.
– С какви трудности е сблъсква един ВиК – инкасатор?
– С много трудности. Първо тръгва да отчита водомери – те са на неподходящо място, невинаги е осигурен достъп до самия водомер, започва да пуска писма, за да му се осигури достъпа, съответно друга връзка няма, той сам я търси, за да може да отчете този водомер. Понякога се налагаше да слагаме и авансово след това абонатите се сърдеха, заради това и защо водомерът не е отчетен, съответно инкасаторът трябва да ходи в извънработно време, защото по време на работа няма как да намери всички абонати, беше много трудно. Независимо, че залепвахме съобщения със срокове, не всеки абонат осигуряваше достъп до водомера. Водомери се отчитаха на 3 месеца веднъж.
– През годините компютърните технологии навлязоха в ежедневието и работата ни. Това улесни ли работата на отдела?
– Да, разбира се, работата на инкасаторите се улесни, защото ние бяхме с карнети, първоначално те бяха едни дебели тетрадки с твърди корици, в които въвеждахме абонатите. След това и карнетите, но всичко това ставаше посредством ръчна обработка, нямаше ги компютрите, смятахме на сметачни машини, изкарвахме кочани, отпечатвахме касовите бележки за плащане. Тогава самите инкасатори събираха парите, а това беше много сериозно, да събираш пари, не знаеш какво може да ти се случи. Работата в инкасото беше сериозна, но всичко, което е постигнато, е благодарение на хората, които работеха в инкасото, не може един началник отдел да направи всичко сам.
– Когато се разрасна града, екипът в отдела се е увеличил. Как се промени Вашата работа като началник?
– За да улесня работата на отдела, аз проучих две – три ВиК – предприятия, които вече работеха с компютри. Ние сме окръжно предприятие, тогава обслужвахме районите Благоевград, Разлог, Гоце Делчев, Петрич, Сандански. Екипът се разрасна, персоналът вече наброяваше 42 души. Практика беше ежегодно да се провеждат семинари, като се запознавахме с новостите и измененията на нормативнитедокументи и се правеше анализ на състоянието на несъбраните суми.
Наложи се с навлизането на компютрите да вкараме абсолютно всички абонати в системата, имаше моменти, когато се налагаше да работим и до 22:00 часа вечерта. Беше много трудно, но операторите, програмистите и инкасаторите приеха много сериозно задачата, защото знаехме, че работата ще се облекчи, тогава създадохме и каси в предприятието, които да събират парите.
– Ръководили сте отдел „Инкасо“ 28 години. Как се ръководи толкова голям екип от хора в продължение на толкова много време?
– Чрез взаимно уважение – от страна на инкасатори, от страна на началника, когато и да са споделили, че имат някакъв проблем, а те са допускали грешки , винаги сме намирали консенсус за разрешаване на проблема. Никога инкасаторът не е настоявал на своето, без да уважи клиента, всички сме хора, всички допускаме грешки. Имаше много трудности в блоковете, където всичко се отчиташе по общ водомер, нямаше вътрешни водомери, впоследствие те се слагаха, хората се сърдеха, че водата им се разпределя по общ водомер, някой платил, друг не, водата като общо се спира. Всичко това бе страшно трудно, в дружеството идваха делегации от недоволни абонати, но винаги сме се старали да се търси решение.
Be the first to leave a review.
