Дори и в банята не пея – за да си пазя гласа!

Силвия СТОЯНОВА

Николина Чакърдъкова не се нуждае от предста­вяне, защото тя е инсти­туция във фолклора. Тя е сред най-големите по­сланици на българското и българщината! Истинска и неподправена и на сце­ната, и в живота. Както се е случвало и преди, и при тази наша среща певицата отвори душата си, не из­невери на принципа си да говори винаги онова, което наистина мисли, независи­мо от всичко. Включително и за неуспешния й опит да стане депутат от Пиринско, издигнат от АБВ.

– За много години! Радвам се, че отново посрещнахме Нова година с вас! Различна ли беше този път емоцията ви на площада?

– За много години. Винаги съм казвала, че когато стъ­пя на сцената, това е моят истински свят. Отделям се от ежедневието, от пробле­мите – като всеки нормален човек. Дори преди Нова го­дина ни искаха за генерална репетиция в 15:00 ч., а аз до 00:00 ч. съм стояла и съм си чакала търпеливо концерта. И преди той да започне, аз вече бях уморена. Но когато стъпих на сцената, всичко това се промени. Преобра­зявам се изцяло и в също­то време съзнавам, че нося голяма отговорност, защо­то това е огромна публика, над 20 000 души. И в крайна сметка на тях трябва да им е хубаво, а за да се случи това и на самия артист трябва да му е такова в душата. Тогава се получава истинска магия, която трудно мога да опиша с думи. Искам да пожелая на целия български народ една мирна, здрава, щастли­ва година – да имаме дълъг живот и да му се радваме. Колкото и да е труден, живо­тът е красив, заслужава си човек да го живее. Да запа­зим мира в България, мир да има и по света.

– Откъде идва цялата тази енергия у вас? Пеене, танци, движение в продъл­жение на много повече от песен време – цял час и по­ловина…

– През годината, която мина, имах над 100 кон­церта. И дори и в банята не пея – за да си пазя гласа за тези големи мероприя­тия. Но това не зависи тол­кова от това дали си пазиш гласа или не – всичко е от вътрешното усещане. Опре­деляща винаги е жаждата за живот! Усещането, че си жив Усещането, че можеш да бъдеш полезен на хора­та с нещо толкова хубаво и красиво. Аз имам най-краси­вата професия, която може да съществува, защото по­дарявам щастие на хората, а те самите ми показват какво удоволствие изпитват всеки път, когато пеем и танцува­ме. Получава се нещо пове­че от концерт – превръща се в тържество на душата. Публиката участва наравно с мен в този концерт. Винаги съм казвала, че аз не изли­зам на сцената, за да пока­жа колко хубаво пея или че съм най-добрата певица. В никакъв случай. В България има много таланти, много пеещи хора. Но публика не можеш да излъжеш – може да се случи един, два пъти, но после публиката е жесто­ка. Хората познават, когато ти си даваш сърцето и ду­шата. Час и половина песни и танци на открито при тези условия – хората бяха обле­чени с шапки, с шалове, а аз бях по една тънка носия. И накрая викаха: „Още, още…”, но аз не ги излъгах. Казах им: „Нямам душа вече. Да­дох я на вас тази вечер заед­но със сърцето”, усетих как настивам. Ще очаквам всич­ки на 10 февруари в зала 1 на НДК на топличко като лични мои гости. Когато е на сцената, не пести нито душа, нито енергия

– Истинският артист не се преструва на сцената, сама го казахте. Но лъгали ли са ви досега по начин, който да не може да отмиете в съз­нанието си?

– Лъжата се усеща, случ­вала се е на всеки човек. Когато ти се усмихват мило, потупват те и ти казват: „Да, добре, разбира се…”. Още тогава усещаш, че нещата няма да се случат. Долавя се по погледа, по жестовете, по цялостното поведение. Лъжата е уловима и Слава Богу аз съм човек, който почти не търси услуги Ви­наги се опитвам сама да се справя с всичко. Но поняко­га се налага, зависим от ня­кого. И когато отида, да ре­чем, на една среща – много мило ме посрещат, те прос­то ме боготворят и паралел­но с това така да не искат да ми откажат, и елегантно ме лъжат. Ведна­га усещам! Но не съм лъгана много пъти. Аз съм на прин­ципа – като не можеш да свършиш ра­бота, по-добре кажи, защото така не ми гу­биш времето, не се надявам напразно. За тези 48 години натрупах много житейски опит чрез работата, която имам, многобройните срещи с пуб­ликата, с политици… Както се казва – колко правител­ства смених, но те си отиват, а аз оставам (смее се).

– Няма как вас да ви сва­лят от власт! Все пак сте истински народен предста­вител…

– (смее се) Така излиза май. Защото дори и полити­ката тръгна с тази мисъл – че аз съм една от тях и мога да ги представлявам. Но това е друга тема… явно те не ме припознаха като поли­тик. А имаше и такива хора, които в очите ми казаха, че не са гласували за мен, за­щото съм останала една от малкото стойностни лично­сти в тази държава, и не ис­кат да ме виждат как ще се похабя, за да стана лош по­литик Дори и след изборите, когато не успях да стана на­роден представител, напра­вих втория си голям концерт в „Арена Армеец”, който за мен бе показателен. Хората или нямаше да дойдат, или ще са всички там. За първи път съм се притеснявала дали не съм загубила тяхна­та любов и уважение. Страх ме беше да не би да съм раз­очаровала почитателите си, българската публика. За мое голямо щастие залата беше още по-пълна от първия път. Обичам да се шегувам със себе си и накрая им казах: „Сега разбирам защо не сте ме избрали за депутат?! Искате да ви пея!” Цялата зала започна неистово да скандира, изкараха ме още в началото на бис! И не спряха да аплодират зато­ва, че не съм наро­ден представител! (усмихва се) Има една много хубава приказка – „Срещу народ не се ходи!”. Аз знам, че хората ме обичат, но те не са ми подарили тази обич. Воювала съм и много съм рабо­тила, за да заслужа тази обич и тяхното уважение. Вече нямам стре­межи към политиката, но ви­наги ще изказвам граждан­ската си позиция, без да се притеснявам – така, както я чувствам и виждам. Ако имам мнение, го изказвам, без значение някой ще ме хареса ли или не. И човек може да си позволи това, ко­гато живее честно, почтено и не потъпква правилата. До­тук съм живяла така и про­дължавам да го правя.

– И как виждате България към днешна дата?

– Не можем и не трябва да сме докрай черногледи. Иска ми се нещата да вър­вят с по-бързо темпо у нас. И друг път сме си говорили с вас, и съм ви казвала, че според мен за последните 14 години България доста се промени. Оттогава пътувам непрекъснато и България е

 все пред очите ми. Тя се про­меня Не можем да отречем нещата, които са видими и за които трябват аплодис­менти. Но не можем и да про­дължаваме да си крием очи­те и да спим, когато около нас навсякъде е корупция; когато се случват кражбите, източването на държавата… тази държава е моя и ваша, не само тяхна! Не може да си затваряме очите, когато правосъдната ни система си е седнала върху ушите и очи­те в много от случаите. Има още много, много какво да се желае. Даже политиците ни не са чак толкова винов­ни, колкото ги изкарваме, защото ние като гражданско общество им позволяваме конят да им играе там, къде­то искат. Това е положение­то! Най-лесно е да се каже „ми те, политиците са винов­ни?!”. А кой ги е избирал?! И да – трябва да се гласува, но преди това е нужно добре да се премисли – в кого ще инвестираш. Защото пра­вилната инвестиция в един добър политик се връща в начин и по-висок стандарт на живот. Проблемът при българите е, че не го мислят по този начин. И второто, което е – веднъж избрани, ако политиците предадат гласуваното им от народа доверие, трябва да си полу­чат наказанието. Ясно е, че правосъдната система няма да го даде, само народът! Не е луд тоя, който яде баница­та… И после гледаме отстра­ни как те една трошичка не искат да ни пуснат?!

– Много българи ви гледат от сцената, мислейки си, че живеете бляскавия звез­ден живот на артиста, ста­нал милионер от участията си, за когото проблемите са лесно преодолима ситуа­ция. А истината във вашия живот има съвсем различен изглед…

– Абсолютно вярно. Не съм милионер със сигур­ност. Всичко, което спечеля, инвестирам в апаратура, превозни средства, всичко, нужно за сцената. А държа­вата не ме е подкрепила с един лев! Напротив! Тя ми взима! И в момента дори се получава така, че не мо­жещите ги субсидира, а мо­жещите ги оставя, като въл­ците, сами да се справят. Аз също искам субсидия, подобно на театрите, защо­то нашето е музикален теа­тър – за да може билетът на хората да е не 10, а 3 лева! Обаче за някои има, за мен не. Много, много несправед­ливо! За театъра може, за музиката – не. И когато един театър пусне билет от 3 лв., а аз пускам от 10, идват хора­та и ми казват: „Госпожо, ти си скъпа…”. А не знаят, че за да слага този театър цена на билет от 3 лв., значи държа­вата му е дала още 30! С тези 10 лева трябва да издържам цяла трупа, да купувам и но­сии, нафта да плащам и без­божни наеми из България. За съжаление тези, които работим много, не ставаме милионери Но всъщност, когато пред теб има 30 000 човека, които те обичат и бо­готворят, искат да те пипнат, да те целуват, да се докос­нат до теб, всичко останало бледнее. А ако трябва да измерим любовта, уваже­нието и всичко, което полу­чавам аз, то значи аз съм най-голямата милионерка в България! Духовна милионер­ка! Защото има хора, които си разхождат самотата по голе­мите апар­таменти и по цял ден се чудят как да си съхраняват милионите. Живи и здрави, така да го намерили за добре. Но ако трябва да измерим любовта духовно, там нещата са не­измерими. Това е моят капи­тал.

– Казахте, че сте се пребо­рили за любовта на хората, не я имате даром, но по съ­щия начин се преборихте и за живота си преди няколко години, когато имахте сери­озни здравословни пробле­ми…

– Абсолютно. Имам още много какво да дам. Да жи­вея, а не просто да консуми­рам живота си. В момента се чувствам прекрасно. Малко съм настинала, но дори и това си струва. И с темпера­тура, и с херпеси по устата, си струва – те са бял кахър. Жива съм, здрава съм вече и всеки ден от живота искам да го изживея полезно, да съм потребна максимално. Има една приказка – като знам колко много ще съм умряла, просто много ми се живее сега (усмихва се). Най-щастлива е със семей­ството си

– В предварителния ни разговор ми споделихте, че често много ви разочарова късата памет на българи­те..

– Като се замисля как­во бих иска­ла да остане в история за мен и ведна­га се сещам за късата па­мет на бълга­рите. Не знам след време изобщо дали ще се сетят. Но хубавото е, че аз ос­тавих много история като видеомате­риал, концер­тна дейност. Дори и исто­рията да не ме запомни, съм убедена, че един ден, когато си отида от този свят, аз ще липсвам на хората, които са били на мои концерти и които ме познават. Всъщ­ност това е усещането – да липсваш. Защото си за­емал една го­ляма част от техните сър­ца и души. Присъствал си вътре, не просто пред очите.

– Силно вярващ чо­век ли сте? И мислили ли сте в дадени моменти, че някой ви помага Отгоре?

– Със сигурност не съм от най-вярващите. Познавам такива хора – майка ми и сестра ми. Те пеят дори в църковния хор, не пропускат неделни литургии, грижат се за църквите. Те са от този тип хора, които искрено вяр­ват, че Господ ще си ги наре­ди нещата и аз понякога се ядосвам, и казвам: „Господ дава, но в кошара не вкар­ва”. Не можем да се упова­ваме само на това. В същото време имам страхопочита­ние – което означава, че съм си приела начин, по който да живея. Да не обиждаш, да помагаш, да правиш добро – 10-те Божи заповеди, кои­то са много човешки, ако ги спазваме в ежедневието си. Но и все по-често започвам да вярвам, че имам ангел хранител, който ме пази. Фа­ктът, че ми е дал три пъти шанса да живея, е повече от показателен. Един, два пъти, три пъти, прекарах много тежки болести – и сякаш и трите пъти ми се каза: “Да­вай, Чакърдъкова, ще живе­еш” Имам още много работа, която трябва да свърша и започвам да вярвам, че бдят над мен, но със сигурност и аз не злоупотребявам с това. Осъзнах едно – човек си избира сам живота, който иска да живее. Слушала съм всякакви реплики от типа: „така ми се случи”, „така ми се падна”, „такава ми е съд­бата”. Съдбата е едно, но има два начина – или си хващаш живота и си го управляваш (по-трудният начин), или се­диш малко по-отстрани, не си достатъчно силен човек и все се успокояваш с „а, и моята съдба е такава”. За да ти е добра съдбата, трябва работа! Нищо не се дава да­ром, въпреки че има и хора, родени под щастлива звез­да – всеки е роден под та­кава, стига да може да си я обработи и да стигне до тази звезда. Аз успях да си хва­на живота с много работа и много постоянство, с много високи цели. И през бурени съм минавала, и своя пътека си отъпках, но когато пък се кача там, отгоре, моят хори­зонт е най-красив, защото е моят, постигнат с много труд. И моята дъга е най-кра­сивата. Не ходя по отъпка­ни пътеки, затова мога да кажа, че човек е отговорен на 80% за това какъв живот живее. Този 31 декември, който мина, толкова много ме зареди, че ето защо има смисъл да продължавам да правя това, което и досега. Аз съм вечният оптимист – добре е човек да живее така, да мечтае на високо, на ши­роко и да работи за мечтите си. Аз съм щастлив човек с толкова много любов.