Какво се случва в с. Мосомище?

Юлия БАЙМАКОВА

– Господин Либяховски, ако трябва с едно изречение да характеризирате днешния живот в село Мосомище, кое ще е то?
– Ще кажа, че животът тук е пълнокръвен и селото се развива добре.
– А сега, вече по-подробно, да се спрем на отделните щрихи в общата картина. Много ли са напусналите селото?
– Не, не са много. В това отношение близостта до града и фирма „Пиринтекс“ са от голямо значение. Всеки ден автобус на фирмата оставя в селото работниците от едната смяна и взема тези за следващата. А и ние тук си имаме вече сериозна промишлена зона. В бившия стопански двор работят цехове за пелети и за тоалетна хартия, както и цех на „Месомания“, хлебопекарна също. В тях са заети част от жителите на селото.
– След като тютюн вече не се отглежда, какво се сее на тукашното плодородно поле?
– Полето не пустее. Голяма част от земята е дадена под наем и на нея се отглеждат зърнени култури.
– Все още е жив споменът за голямата кравеферма край селото. А сега?
– Сега няколко фамилии се занимават с овцевъдство. По-малко са тези, които отглеждат крави. Отдавна мина времето, когато масово хората гледаха по 1-2 добичета.
– За да не се обезлюдят селата, важно е и тяхното благоустрояване. Как стои този въпрос в Мосомище?
– През последните две години беше сменен водопроводът на доста улици, но по-голямата част все още не е подменена. Има изготвен проект и през настоящата година почти ще приключи смяната на водопроводните тръби. Около 820 метра са асфалтираните улици през миналата година. С общинско и национално финансиране ще продължи асфалтирането на улиците, които имат нов водопровод.
Благодарение на Община Гоце Делчев вече втора учебна година нашите ученици се радват на основно ремонтиран физкултурен салон. С общински средства беше подновен и покривът на Кметството, а със собствени – неговата фасада. През миналата година съвместно – Общината и Кметството, построихме постоянна сцена и нова чешма на площада.
– Мосомище е известно с многото параклиси, които ревностни християни издигнаха край него. Кметството съпричастно ли е към тяхната дейност?
– Да, отпуснахме средства, за да може багер да оформи пътя към параклиса в местността Свети дух. Подпомогнахме и поставянето на кръст на връх Острец.
-Това е постигнато, а какво предстои?
– По програмата за трансгранично сътрудничество България – Македония има изготвен проект за парна инсталация и саниране на училището. На общинска сесия се прие решение да кандидатстваме по проект „Красива България“, за да се подобри състоянието на ОДЗ „Пролет“ , като се смени електроинсталацията. Детската градина е включена и в проект за саниране. Очакваме също подобрения на инфраструктурата чрез Програма за развитие на селските райони, мярка 7.2.
Имаме амбицията да продължим пешеходната алея по прекия път Гоце Делчев – Мосомище и да обновим осветлението по този път.
– Да поговорим и за културния живот в селото. Поддържате ли хубавите традиции, които имаше тук навремето?
– Ние имаме културен календар, който е отворен и се допълва. Спазваме традициите и в същото време ги обогатяваме. Ще дам пример с честването празника на селото, което се прави вече 26 години. Както знаете, тованашата черква. Празничната атмосфера се чувства много по-рано – децата в градината и училището се подготвят за тържеството, футболистите от нашия мъжки отбор се изявяват на терена, провеждат се турнири по шахмат и други тихи игри. По традиция тържественото честване става предния ден в читалището, където предоставяме сцената само на местни таланти. Новото тази година беше, че запалихме светлините на голямата коледна елха на площада точно когато след тържеството хората излизаха от читалището. Всички останаха много приятно изненадани.
Спазваме и други традиции като честване на Бабинден, обикаляне на бабугери, тържествено посрещане на Дядо Коледа, който идва със специално украсен автомобил, а джуджетата са мотористи. Децата казват стихчета, пеят песнички, за което Кметството чрез Дядо Коледа ги поощрява с подаръци.
В селото се грижим както за децата, така и за възрастните хора. Винаги с готовност подпомагаме пенсионерския клуб, който съществува вече доста години.
-И в края на нашия разговор – какво бихте пожелали на читателите?
– Пожелавам на съселяните си и на всички читатели здраве и благополучие през Новата 2018 година!
– Благодаря!