С име на село в Пирина и с момичета от 6 до 60 „Езерец“ навъртя 15 години

Ралица ВАСИЛЕВА

Вокален ансамбъл „Езерец“ към На­родно читалище „Н. Вапцаров“ в Благо­евград навърши 15 години. Оказва се, че от 6,5 до 60 години е възрастта на момичетата в ансамбъла. Нарича се „Езерец“ заради родното място на майката на ръ­ководителя на ансамбъ­ла Илиян Юручки в Пирин планина. За това как се е развил ансамбълът в годи­ните, коя от наградите му е най-ценна, слушат ли бъл­гарите такава музика, той как­ва музика слуша разговаряме с неговия ръко­водител Илиян Юручки:

– Каква е рав­носметката за тези 15 годи­ни, как се разви ансамбъ­лът?

– Ансамбълът е много­лик. За тези 15 години сме се променяли и като числе­ност, и като форма, мъжки и женски квартет сме били, сега момичетата са отново 16 и вече от 5 години сме под шапката на Народно читалище „Никола Вапцаров“ Благоев­град. Възрастовата граница е широка- дъщеря ми, която е на 6,5 години, знае целият репертоар, дори на една от песните е солист­ка. Най-възрастна­та е над 60 години. Относно реперто­ара аз съм малко консер­вативен и използ­вам ня­колко автора, които много харесвам- Кирил Стефанов, Стефан Мутафчи­ев, Филип Кутев, Иван Спа­сов. Пося­гам и към млади колеги в жанра, но това са основните.

– Как избрахте името „Езерец“?

– Това е родното място на майка ми в Пирин планина над село Ощава. Търсейки име, реших, че е звучно и за­помнящо се.

– Имате десетки авторски песни, какво Ви вдъхновя­ва?

– Обикновено съставът, с който работя. Песните, които съм издал в два сборника, са писани в периода откакто съм бил ученик в Музи­калното училище в град Ко­тел и сту­дентство­то ми в Пловдив. Там съм работил с изключи­телно професионални гла­сове и певици, доста слож­

 ни и трудно изпеваеми от камерен състав. Пишейки песен, аз се съобразявам с вида хор. Всеки хор, колкото и да е едноти­пен като жанр и звукоизвлича­не си има своя­та боя, своята специфика и различните неща им лежат по различен на­чин.

– Имате де­сетки награди, да припомним някои от тях и да кажете коя Ви е най-цен­на?

– Най-ценно ми е, че винаги сме пели в пълна зала, че хо­рата ни харесват, че сме тър­сени. Признанието на хората за труда, който полагаме аз и моите момичета. Защото сме пъстри, различни с ин­тересни костюми. Най-голя­мата награда е в Чепеларе, конкурсът за съвременна българска музика на фол­клорна основа преди две години. Миналата година на Международния хоров кон­курс „Черноморски звуци“ в Балчик ми дадоха награда от Съюза на българските изпълнители за най-добро изпълнение на съвременен автор. Още като студент съм отличаван със студентските награди покрай 8-ми декем­ври.

– Слушат ли българите такава музика или само ценители слушат Вашата музика?

– Нашият състав винаги се е радвал на голяма публика. Лошото е, че малко се появяваме на българска сцена, както се случва и с Мистерия на бъл­гарските гласове и други български ансамбли, защото трябва да се плати зала, трудно е да се разчита само на продажба на биле­ти. Големите певци концертират повече в чуж­бина, което е жалко за бъл­гарската публика, а интерес има.

– Вие каква музика обича­те да слушате?

– Аз не обичам да слушам музика. Работя с музика и за удоволствие не слушам. Ви­наги, слушайки нещо е с цел работа. Има редки моменти, в които слушам Сестри Би­серови или Радка Кушлева, старите изпълнители на ав­тентичните народни песни и разбира се шедьоврите на авторите на нашия жанр.

– Оттук нататък с какво продължавате?

– Не си правя дългосроч­ни планове. Важното е със­тавът да се задържи, да ид­ват нови попълнения и да продължаваме да правим това, за което сме се събра­ли, за да ни има.

Оттам нататък, когато нивото е добро, нещата се случват.