Кметът на Разлог: Подготвяме за концесия минералния плаж в Баня, но съм притеснен
-
- декември 13, 2017
Инж. Красимир Герчев е кмет на община Разлог от 2009 г. Той е магистър-инженер от Висшия минно-геоложки институт – София, специалност „Подземен добив и разработване на полезни изкопаеми“. Специализирал е геотехнологии. Има специализации също в областта на бизнес-предприемачеството и интернет маркетинга. Преди да стане кмет, е работил в Бюрото по труда, в благоевградската митница, бил е и изпълнителен директор на Местна агенция за икономическо развитие в Разлог.
Г-н Герчев, поискахте от Общинския съвет разрешение да отдадете на концесия минералния плаж в село Баня. С какви аргументи?
Първият аргумент е, че от няколко години възстановихме неговата работа. Всяка година инвестираме средства за ремонтни дейности, но не е добър финансовият ресурс, който получаваме като приход. Една част от материалната база е построена през далечната 1965 г.. След това има някакви промени. Но като цяло е стара, амортизирана, не отговаряща на съвременните изисквания. Законът позволява да се осмислят такива обекти с възможност те да бъдат отдавани на концесия. Предложението беше подкрепено и с изявен инвестиционен интерес. Така че аз поисках да бъда упълномощен да подготвя процедура по отдаване на концесия, която е и сложна, и дълга. Честно казано, имам притеснения.
Защо, колко може да продължи?
Може да минат и пет-шест месеца, докато стигнем до финала. Това е много голям срок, в който и бизнесът се променя, и фирмите. Имахме една предишна концесионна процедура – едно инвестиционно намерение, после се яви друг, трети. Но е хубаво, че имаше интерес. Има си известна доза риск при такъв дълъг срок, защото може и никой да не се яви. Сега ние сме възложили изготвяне на концесионните анализи, обосновката. След това имаме съгласуване, предлагане на Общинския съвет да вземе решение за провеждане на конкурс, провежда се конкурс и после пак Общинският съвет одобрява спечелилия. Затова е дълга процедурата. Но смятаме, че трябва да постигнем вложение на повече средства, които общината на този етап не може да си позволи.
Кое е най-важното, което изисквате от бъдещия концесионер?
Там да не се строи хотелска част. Искаме хората, които отиват в село Баня и региона, да имат едно място за ползване на минералната вода, защото 4-5-звездните комплекси имат басейни, но те не са достъпни за масовия потребител. Също така да има поне четири самостоятелни минерални басейна за различните възрасти. Предвидили сме да има и място за хранене. Изискваме реновиране на съблекални, нови тоалетни – всичко, което е необходимо, за да е в подобаващ вид плажът. Важно за нас е също 15-те дена през юли месец да бъдат за свободно ползване от учениците от общината за т. нар. „плувно лято“, да бъде безплатно за учениците в началото на юли.
Какъв срок залагате?
Той ще бъде заложен след като излезе финансово-икономическият анализ. Тогава ще стане ясно какви средства е необходимо да се вложат, съответно за колко време би се възвърнала тази инвестиция. Максималният срок е до 35 години. Засега още не е фиксиран.
Как върви подготовката за депониране на боклука в сметището край село Баня на петте благоевградски общини – Симитли, Бобошево, Кочериново, Рила и Благоевград, за което бе взето наскоро решение за временно депониране?
Оказа се, че има забрана и май няма да се депонира на депото в Разлог, тъй като то има ограничен капацитет. От РИОСВ са направили анализ, че няма как това депо да приема боклук от съседни общини. Така че на този етап то ще си обслужва само четирите общини – Разлог, Банско, Белица и Якоруда – така, както е създадено и планирано. Ако имахме някакъв завод или инсталация – нека, но ние работим в момента с първа клетка. Имаме работни проекти за пета клетка и за сепарационна инсталация. Тоест, ние сме още в началния стадий. Депото е с определен капацитет, който се следи ежемесечно от РИОСВ. От тези справки се стига до извода, че то няма как да събере отпадъци от други общини извън тези, които са в сдружението с водеща община Разлог.
Бяхте поели сериозен контрол над опасно движещите се селскостопански животни. Колко акта са съставени?
Доста актове са съставени. Сега узаконяваме местата за пребиваване на заловените животни по населените места, тъй като се оказва, че трябва да имаме лицензирани места, отговарящи на съответните изисквания. И след като ги направим, съм сигурен, че ще премахнем този пропуск в нормативната ни база, съответно и глобите ще бъдат по-високи. Ще има право даже и да се умъртвяват животни, които са без ушни марки, без идентификации, без никакви данни чия собственост са. Това предстои да бъде регламентирано. Ще ни коства повече усилия, но нямаме избор. Става въпрос за коне, крави, овце, кози – пуснати на свобода, немаркирани, неваксинирани. И смятам, че такова отношение към селскостопанските животни не е земеделие, нито животновъдство.
Кои са най-важните ви инфраструктурни обекти, които изпълнявате през годината?
Тази година изпълняваме енергийна ефективност по ОП „Региони в растеж“. Успяхме да направим двете училища. Едното е готово, за другото остана отоплителната инсталация, но външно е опаковано. В момента се работи по 4 блока, които трябва да приключат в най-скоро време. След това имаме още 10 блока, 3 обществени сгради, в т.ч. две административни сгради и читалището в Разлог. Работим и по други инфраструктурни обекти, бих казал със срок постоянен. Това са улици и тротоари, което си е наше задължение. Очакваме от фонд „Земеделие“ какви ще са резултатите по двата проекта за пътища и улици, с които сме кандидатствали, но на този етап нямаме още категоричен резултат. Разчитаме на тези проекти, за да се подобри доста инфраструктурата в града и селата. Ще кандидатстваме и за втората покана по „Енергийна ефективност“ за сградите на пожарната, полицията и евентуално на районния съд в Разлог. При наличие на финансов ресурс, имаме и още блокове, които останаха от първата фаза.
В първата фаза проектите на каква стойност са?
Около 7,8 млн. лв. За втората фаза не мога да кажа трите сгради колко ще струват, защото сега се извършват енергийните и техническите им обследвания.
Вие сте един малкото кметове на общини с окончателно приет Общ устройствен план. За какво ви развързва ръцете той?
Ние имахме Общ устройствен план и преди това. На мен се падна честта да го актуализирам и да направя нов. Разлог на практика е една от малкото общини, които има много ясни правила и коректна документация. ОУП действително регламентира много неща и дава спокойствие на всички, когато тръгват да инвестират: къде може и къде не може да се инвестира. Това дава и едно спокойствие на администрацията, защото след като имаме ОУП, дори да дадем отказ, той ще е аргументиран. Този план беше доста подробно разработен, минал през много обществени обсъждания, екологична оценка. Радвам се, че в много голяма степен удовлетворява интересите на обществото. Той дава параметрите на индустриалните зони, зоните за строителство, за отдих. В следващите години хората много ясно могат да направят сметка територията на общината в каква насока и накъде може да се развива. Така че община Разлог е със съответните нормативни документи, които дават прогнозируемост и предвидимост в действията на администрацията. Мисля, че за бизнеса това е от изключителна важност.
/actualno.com
Be the first to leave a review.
