Почитаме Света Варвара

Православната църква чества Света великомъченица Варвара. Тя е родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г. Родена e в семейството на аристократ – езичник от Илиопол (Мала Азия). Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Ревнивият й баща я затваря в кула – далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща й разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение. Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата, Варвара е обезглавена. Поверието говори, че божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – двамата са поразени от мълния.

През 6 век мощите на Св. Варвара са пренесени в Константинопол.

Паметта й се почита, както в православната, така и в католическата църква. В православието Св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт – които са нямали време да се покаят и причестят.

У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи. В някои райони на страната Св. Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали „Баба Шарка“. Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.

В други райони Св. Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.

Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.

В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.