БОРБА ЗА ДОСТОЕН ЖИВОТ! Бившият благоевградски офицер Йордан Костадинов: Пенсионерите живеят мизерно и жалко, качеството на живот е под всякаква критика
-
- ноември 12, 2017
67-годишният Йордан Костадинов от кв. „Грамада” е бивш офицер от благоевградската казарма. В момента е зам. председател на сдружението на пенсионерите в Благоевград. Пред в. „Струма” той поиска думата да разкаже как изкарват месеца българските пенсионери и бивши военни с 300 лева, които стигат само за лекарства, ток и вода. Оказва се, че качеството на живот е един недостижим приоритет за тези хора, които остават с по 100 лева за храна от пенсия до пенсия.
„Отдадох целия си съзнателен живот в служба на държавата и съм започнал работа от 18-годишен. Тръгнал съм от най-ниското стъпало, като обикновен войник, и с помощта на младостта и амбицията ми стигнах до офицерски чин. Потърсих думата във вестник „Струма“, защото се чувствам безсилен и вече не знам какво да направя и какви действия да предприема, за да накарам „сляпата“ политическа класа да види как живеем ние по ниските етажи на държавната йерархия. Проблемът ми винаги е бил един – че съм почтен човек и уча децата си на честност. А във времената, в които съм живял, всеки имаше възможност да краде и да забогатява незаконно, точно това направиха и българските политици по времето на прехода – крадяха, грабиха без съвест и без морални задръжки. Сега, като се връщам назад във времето, осъзнавам, че съм живял едва ли не за слава и за да си спечеля реномето на добросъвестен и честен гражданин, и за какво…
КАЖЕТЕ МИ ЗА КАКВО СЪМ ЖИВЯЛ ПО ПРАВИЛАТА, ЗА ДА МЕ МАЧКА ДЪРЖАВАТА СЕГА И ДА СЕ ПОДИГРАВА С ТРУДА И ЦЕННОСТИТЕ МИ?!
Най-голямата болка за мен са тежките думи на сина ми, който един ден ми каза: „Тате, защо от малък не ме научи да съм престъпник и крадец, за да живея добре сега, а не да си хвърлям здравето по чужбина?“. На никого не пожелавам да чуе подобно нещо от децата си, защото е непоносимо, направо ти прерязва стомаха. Той замина за Италия още преди 15 години, защото се дипломира в ЮЗУ и дълго време не можеше да си намери достойна работа по специалността, занимаваше се все със странични неща, които нито му харесваха, нито бяха добре платени. Когато реши да заминава, ми каза, че тръгва не по своя воля, а заради безизходицата, в която се намира, защото имаше и собствено семейство, за което да мисли. И сега издържа трудно двете си дъщери, защото са студентки, има много разходи по тях, а в Италия не плащат добре, и там положението е гърч, но политиците се опитват да се справят с повсеместната икономическа криза, като отпускат помощи за децата и пенсионерите.
А КАКВО НАПРАВИХА БЪЛГАРСКИТЕ УПРАВНИЦИ – ВДИГНАХА МИНИМАЛНАТА ПЕНСИЯ С 2,4%, Т.Е. 20 ЛЕВА, А ЗА ОСТАНАЛИТЕ НИЩО, ПОДХВЪРЛЯТ НИ ТРОХИ И ФАЛШИВИ ОБЕЩАНИЯ, ЗА ДА СЕ КРОТИМ.
Сега ни заблуждават, че от догодина ще повишат всички пенсии с 3,8%, но лъжат, тъй като аз и моите набори сме се пенсионирали преди 2000 година с осигурителен доход 200-300 лева, а сега този доход е 800 лева, но реално не се осъществи обещаното досега увеличение. Затова ние настояваме за едно адекватно преизчисляване, или по-скоро осъвременяване на пенсиите за всички професии, не само за нас, военните. Тази нелепа политика да се увеличава само минималната пенсия доведе до силно социално неравенство, защото на практика излиза така, че тези, които сме работили повече години и по-рискови професии, както е при военните, първа категория труд, не заслужаваме увеличение. Как да го приемем за нормално и да се примирим? И ние имаме деца и внуци, които имат нужда от помощта ни, а дори не можем да си покриваме собствените нужди, не да им подадем нещо и на тях.
АЗ ИМАМ ЧЕТИРИ ВНУЧКИ И НЕ МОГА ДА ОПИША КОЛКО Е ПОТИСКАЩО, КОГАТО МИ ДОЙДАТ НА ГОСТИ ДА МЕ ВИДЯТ И АЗ НЕ МОГА ДА ИЗВАДЯ ЕДНИ МИЖАВИ 20 ЛЕВА ДА ИМ ДАМ, ДА СИ КУПЯТ НЕЩО. ТОВА Е МОМЕНТ, В КОЙТО СЕ СРАМУВАШ ОТ НЕЩО, НА КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ РАДВАШ!
Страшно и тягостно усещане, а сме работили като скотове един живот и сме се разбивали. Пенсионирах се през 1997 година, по времето на милионите, взех 12 заплати накуп и се чувствах милионер, бях щастлив, помислих си: „Хайде, отпусни му малко края и си поживей“. Обаче какво стана в действителност – Иван Костов спечели изборите и стана министър-председател на България, разграби всичко от държавния бюджет, продаде фабриките за жълти стотинки, унищожи родното производство и съсипа пазарната икономика на страната ни, която процъфтяваше в този период. Тогава настъпи инфлацията и от милионер се превърнах в бедняк, разчитащ само на пенсията, за да преживява, защото милионите станаха левове. Получавам около 500 лева пенсия за 30 години трудов стаж в редиците на Българска армия, а съпругата ми взема 200 лева. Всеки месец двамата даваме общо 200 лева за лекарства за кръвно, за сърце и т.н., токът ни е около 100 лева, водата 20-30 лв., като си платим телевизията и сметките за телефоните, оставаме с 300 лева да изкараме до следващата пенсия. Съществуването ни е физически невъзможно, двама души с по 150 лева да си купуват храна от първа необходимост, а да не говорим за плодове и зеленчуци. Купуваме си само сезонни такива, а през зимата караме на компоти, не можем да си позволим да приемаме витамини и белтъчини и да се храним разнообразно, въпреки че здравословното ни състояние го изисква. Ето, скоро наближават коледно-новогодишните празници и със съпругата ми се чудим какво ще сложим на трапезата, като нямаме средства да си осигурим празнична вечеря, камо ли да си подарим по нещо и да се зарадваме взаимно. Ще посрещнем Нова година с хляб, салата от домати и сирене от растителни масла. Това е нашата действителност – смехотворна, трагична и все пак… жалка.
НО ИМА ХОРА, КОИТО СА ОЩЕ ПО-ЗЛЕ. НАПРИМЕР БЛАГОЕВГРАДСКИТЕ СТАРШИНИ, КОИТО ЖИВЕЯТ С ПО 300 ЛЕВА ПЕНСИЯ, КАКВО ДА КАЖАТ ТЕ?!
От Клуба на сержантите и офицерите от запаса сме се организирали и всеки ден предлагаме безплатен обяд на тези хора, който струва по 3 лева на порция, ето така ги подпомагаме, с лични средства. А това е работа на държавата, ако изобщо е социална държава. Наблюдава се едно изтичане на средства, които бяха залегнали в предходния държавен бюджет и касаеха пенсиите, но милионите левове не се разпределиха за пенсии, а отидоха в джобовете на министрите и началниците на дирекции, които си гласуваха увеличение за заплатите с 15%. Това означава, че ако месечната заплата на един депутат е била 4000 лева, сега е 5500 лева. Значи едни ще живеят като олигарси, а други ще умират бавно всеки ден – кой от недохранване, кой от студ, кой от ниско качество на живот… Да не говорим за екскурзии, ваканции и почивки. Със съпругата ми от 10 години не сме си позволявали да посетим дори един лечебен санаториум, защото всяко удоволствие струва скъпо, а вижте как живеят европейските пенсионери – почивки поне по четири пъти в годината, фризьорски салони всеки ден, разходки в паркове, вечери в ресторанти, возят се в лодки… Е, нали в крайна сметка у нас цените са сходни с европейските стандарти, ами къде е качеството на живот на отделния човек?!
Досега сме провели един масов митинг с лозунги пред Народното събрание, на „Дондуков” 2, на който се събрахме 2000 души от цялата страна, това са 38 автобуса, но безрезултатно. Затова изготвихме протестна декларация, която в четвъртък предстои да внесем до областния управител на Благоевград Бисер Михайлов. В нея залягат три основни пункта:
Първият е актуализиране на пенсиите за осигурителен доход за периода 2013 година. Ние искаме това да се случи и за 2016, но знаем, че няма как да стане на този етап и при така сформираното ни правителство, затова си поставяме по-реални цели.
Втора точка от нашите предложения е да се измени законът за възрастните хора, така че да бъдем признати за хора от държавата и да имаме шанс за достоен живот като европейци и въобще като живи същества. Тези промени касаят 2 200 000 пенсионирани, което е доста мащабно като обхват.
Третата точка от декларацията предлага преизчисляване процента на вдовишките пенсии, който в момента са 26%, а нашето предложение е той да се повиши поне до 35%, което е съвсем реална и постижима цел.
МЛАДИТЕ ХОРА В ДЪРЖАВАТА НИ НЕ СА ТОЛЕРАНТНИ КЪМ НАС, ПЕНСИОНЕРИТЕ, НЯКОИ КАЗВАТ, ЧЕ ВЕЧЕ СМЕ „ИЗВЪН ИГРАТА“, ДРУГИ МИСЛЯТ, ЧЕ СМЕ „ТРЕТА РЪКА ХОРА“, ВЪОБЩЕ МНОГО ГРОЗНИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ ИМА ПО НАШ АДРЕС.
Затова е много важно да спомена това, че рано или късно всеки остарява и когато вече няма да има сили и възможност да работи, ще започне да тъче на нашия стан и ще усети какво е да разчиташ само на едната пенсия. Хората трябва да разберат най-после, че промените, които искаме, касаят и младите в дългосрочен план, те ще бъдат значим процес за цялото общество.
Тъй като този петък по време на парламентарния контрол приключва първото четене на държавния бюджет за 2018 година и ще предстои второ четене, ние настояваме между двете четения да се разгледа изготвената от нас декларация с промените, които предлагаме. За тази цел се надяваме областният управител Бисер Михайлов да придвижи декларацията до Народното събрание.
Тук е моментът да кажа, че сдружението на пенсионерите всеки четвъртък от 11:00 часа пред сградата на Областна администрация – Благоевград ще прави протест. Призивът ми е да си търсим правата, да се опитаме да си помогнем сами, нашите проблеми да получат гласност и публичност, пък дано някой ни чуе”, изразява надеждите си бившият благоевградски офицер Йордан Костадинов.
ВЕРОНИКА ТЕМЕЛКОВА/struma.bg
Be the first to leave a review.
