123 години камбанен звън оглася Банско. Кулата-символ на достойнството и вярата на банскалии
-
- ноември 10, 2017
Камбанарията и часовниковата кула са единстени по рода си в България…Факт е, че той (Григор Благов Доюв) ни е завещал образец на архитектурно творение…“ четем в Сборника на БАН от 1951 г.
Часовниквата кула е емблема на град Банско. Почти на всеки източник на информация на корицата си има изобразена кулата, присъстваща и на герба на града.
15 години след смъртта на Лазар Голев (Герман) банскалии прославят Димитър Доюв – Глигата (Глигата е роден през 1810 г. Занаятът научил от дядо си Димитър Коюв), който поставя началото на строежа на камбанарията заедно с Лазар Глушков. Строежът продължава от 1862 до 1865 г., за което говори надписът върху вградените камъни на четирите страни на кулата, намиращи се над кръглите отвори. А уста Глигата умира като столетник (на 108 г.) през 1909 г.
Когато започнало изграждането на кулата, Доюв наредил от източната страна на черквата да се засеят 6 тополи, който днес липсват.
Архитекрурната забележителност съчетава черковна камбанария и градски часовник. Мястото на кулата е в североизточната част на двора на църквата, до камнния зид.
„Лето 1856. Спомоществование за саато. Определени от общината г-н Костадин и г-н Боян да собираа от народолюбивите братя сърдечното даване и да им бъде за здраве, и за спасение, и за вечен спомен.”
Кулата е във форма на правилна четириъгълна пирамида без никакви орнаменти по нея. Основата ѝ е квадрат 5,25 на 5,25 метра, дебелина на стените 1,20 метра. Тя се издига на вискочина 30 метра. Изкачването по нея се осъществява от вътрешна стълба със седем крила, осветени от тесни процепи в зидарията (мазгали, бойници).
Два корниза ограничават стаичката на часовника и разделят цялото тяло на три неравномерни части. Първата и най-широка част (15 м.) е с остри ръбове, втората часовникова част (2,60 м) е със заоблени ръбове и третата сводеста част (6 м) е с калемни такива. Дебелината на стените в най-горната част е 80 см. Тя е отворена от четирите страни с 4-метрови каменни арки, които дават възможност звукът от камбаните да се разнася по-добре. Четирите сводести арки са скопчани с дебели железни шини.
Покривът е слабонаведен и с извити краища на турски керемиди, които красиво поръбват стрехите. Над покрива се издига купол, които е ажурена 6-стенна постройка с шест сводести отвора, а покривът на купола – къдрав от дванадесетте триъгълни покривни плоскости, покрити с дебела цинкова ламарина. Той завършва с муров кръст с позлатен гръмоотвод отгоре.
Кулата е изцяло изградена от кръгли камъни, които в ъглите са цели блокове, а в средата са по-дребни.
В подземието на кулата има правоъгълна врата, обкована с желязо, която води в огнеупорен склад, осветяван от два мазгала. В него се съхраняват парите и даровете на черквата. Също през масивна желязна врата се влиза в кулата. Горе под свода над чардака високо са окачени 4 камбани, наредени по големина и тоналност, изработени с прибавка от сребро за ечене.
Средната част на кулата, между два корниза, представлява стая с четири кръгли отвора с диаметър 75 см. При строежа тази стая била предназначена да бъде инсталиран часовник с четири циферблата. Този часовников механизъм тежи повече от 500 кг.
Зъбчатите му колела се задвижват от два големи правоъгълни камъка, окачени на дебели въжета. Контролирани от махалото, камъните се спускат до дъното на кулата в ограден с дъски бунар. Чрез навиване камъните се изкачват отново нагоре. Сложният механизъм върти стрелките на два срещуположни циферблата и всеки час голям железен чук удря върху голяма камбана.
Този часовник е създаден от майстор Тодор Хаджирадонов – Фабрикаджи. Негови часовници има още в Благоевград, Петрич, Зографския манастир, Цариград. Забележителното е, че банскалията е бил самоук, черпил е опит от виенските механизни, които наблюдавал като млад.
Непосредствно преди самото монтиране на механизма на майстора е дадена сумата от 80 златни турски лири, която е била далеч от уговорените 120. Обиден от неспазената дума, Хаджирадонов продава на Зографския манастир изработения от него чертифиферблатов часовник за 150 турски лири. Като дарение на банската църква уста Тодор създава нов двуциферблатов часовник, като остават празни отворите от изток и запад.
Говори се, че са негови думите: „Нека зеят тези две дупки за кулата и да напомнят за погазената честна дума!”
Първите камбани, окачени на кулата, са изработени от братя Велеганови от Пловдив.
Най-голямата камбана, тежаща 700 кг, е с надпис: „Подарявам за спомен на миналото,настоящето и бъдещото поколоени на рода Велеганови на храма „Света Троица” в родното ми село Банско, околия Разлог, 10 ноември 1894 година, Лазар Дим. Велеганов. Във времето на Н.И.В.Султан Абдул Хамид хан Втори.”
За идигането на камбаните е използван специален механизъм, който е бил удивителен за времето си.
Не е известно точно кога леярството е донесено като занаят в Банско. Запазен е надпис, според който майстор Дим. Велеганов изработва църковни свещници и пушки. През 1872 г. синовете на майстора – Иван и Лазар, се местят в Пловдив, където създават фирмата „Братя Д. Велеганови” за изработване на камбани, свещници, полилеи. По-късно братята се заемат с отливането на оръжия за Априлското въстание. Иван е заловен от турските власти и затворен в тъмница. Брат му Лазар продължава занаята с племенника си Благо.
Съществува легенда за банските камбани, които започнали да бият сами и угласили цялото село. Причината за което е най-силното заметресение, усетено на терирорията през 1904 г.
infomreja
Be the first to leave a review.
