Преди 110 г. на 22 април е роден Робърт Опенхаймер – „бащата на атомната бомба”
-
- април 22, 2014
Алберт Айнщайн и Робърт Опенхаймер
На 22 април 1904 г. в Ню Йорк е роден Джулиус Робърт Опенхаймер – американски физик-теоретик, професор по физика в Калифорнийския университет в Бъркли, член на Националната академия на науките. Широко известен е като ръководител на Манхатънския проект, поради което често го наричат „баща на атомната бомба”.Ранна биография
Джон Опенхаймер произхожда от заможно семейство. В жилището им имало оригинални картини от Пабло Пикасо и поне три платна на Винсент ван Гог. По-малкият му брат Френк също става физик.
От рано младежът се изявява като изключително талантлив и взема по два класа за една година. Проявява интерес към английската и френска литература.
Постъпва в Харвардския колеж и взема по шест дисциплини за семестър. Завършва за три години.
През 1926 г. Опенхаймер заминава за Европа и започва изследователска работа в Кеймбридж под ръководството на Дж. Дж. Томсън, но почти веднага става ясно, че е много по-надарен като физик-теоретик, отколкото като експериментатор. Премества се при Макс Борн в Гьотингентския университет, който е един от водещите центрове за теоретична физика в света. Там се сприятелява с бъдещите световни физици Вернер Хайзенберг, Волфганг Паул, Пол Дирак, Енрико Ферми, Едуард Тейлър и други.
Робърт Опенхаеймер защитава докторска дисертация през март 1927 г. под научното ръководство на Борн, едва навършил 23 г. След приключване на устния изпит на 11 май председателстващият професор Джеймс Франк казва с облекчение: „Радвам се, че това завърши. Той едва ли не започна да ми задава въпроси.”
През 1928 г. Опенхаймер се мести в Калтех (Калифорнийски технологичен институт) и едновременно с това започва работа в университета в Бъркли. След като е диагностициран с лека форма на туберкулоза, той закупува ранчо в Ню Мексико и двете големи любови в неговия живот стават физиката и пустинята. След като се излекува, той се връща в Бъркли, където е обожаван и дълбоко уважаван от студенти и колеги заради своя изискан вкус, висок интелект и необикновен чар. Неговите широки интереси включват изучаване на езици (вкл. санкритски), еклектика, теоретична физика и източна философия (чете в оригинал Бхагавад-гиту).
Същевременно Робърт Опенхаймер се проявява като емоционално нестабилен почти през целия си живот. Той заявява на брат си: „Имам повече нужда от физика, отколкото от приятели“. Също така той често забравя да яде, когато се занимава с интелектуална дейност и се нуждае от концентрация. Страда от депресия, меланхолия и несигурност. Познатите и близките му имат чувството, че в него живеят двама души: единият впечатляващ с интелект гений и другият – несигурен в себе си позьор. Много от тях са убедени, че той има сериозни психологични проблеми.
През ноември 1940 г. той се жени за Катрин (Кити) Харисън, студентка в Бъркли и бивш член на Комунистическата партия. През май 1941 г. се ражда синът им Питър, а през 1944 г., докато работи по проекта „Манхатън“, се ражда дъщеря им Катрин. По време на брака си Опенхаймер продължава да поддържа връзка с бившата си приятелка Джийн Тътлок, макар да не е ясно дали тази връзка е любовна. Тя прекъсва със самоубийството на Тътлок през 1944 г.
Опенхаймер започва да се интересува от политика едва след връзката си с Джийн Тътлок през 1936 година. Както много млади интелектуалци през 30-те, той също става привърженик на социални реформи, които по-късно са признати за комунистически идеи. Повечето от тях са свързани с подпомагане на гражданската война в Испания и други антифашистки дейности. Въпреки симпатиите му към Комунистическата партия, той никога не става неин член.
Научна работа
Още по времето на пребиваване в Гьотинген, Опенхаймер публикува десетки научни статии, в това число по неотдавна създадената квантова механика. Неговите научни изследвания се отнасят към теоретическата астрофизика, (тясно свързана с общата теория на относителността и теорията на атомното ядро), ядрената физика, теоретичната спектроскопия, квантовата теория на полето (в това число квантовата електродинамика). В неговите работи са предсказани теоретично някои по-късни открития като намирането на неутрона, мезона, позитрона и неутронните звезди. Теоремата Еренфест-Опенхаймер позволява да се покаже несъвършенството на протонно-електронната хипотеза за строежа на атомното ядро.
Опенхаймер е предлаган три пъти за Нобелова награда – 1945, 1951 и 1967 г., но не я получава. Експерти предполагат, че ако Опенхаймер бе доживял (Нобел получават само живи хора!) до експериментално потвърждаване на неговите предсказания за гравитационния колапс, свързан с теорията на неутронните звезди и черните дупки, навярно щеше да получи Нобелова награда.
Манхатънски проект
На 9 октомври 1941 г., малко преди встъпването на САЩ във Втората световна война, президенът Франклин Рузвелт одобрява ускорена програма по създаване на атомна бомба.
През септември 1942 г. бригаден генерал Лесли Гроувс е назначен за ръководител на проекта „Манхатън” по създаване на бомбата. Той на свой ред назначава Опенхаймер за шеф на лабораторията за секретното оръжие. Тъй като кабинетният учен никога не е ръководил големи проекти и не е носител на Нобелова награда, изборът на Гроувс удивява не само учените, но и членовете на Комитета по военна политика, куриращ Манхатънския проект. Генералът обаче е изключително впечатлен от теоретичните познания на Опенхаймер по създаване на бомбата.
Едно от първите неща, които Опенхаймер прави, е да организира училище за запознаване на участниците в проекта с теорията на атомната бомба. Различни европейски физици и негови студенти се впускат в изчисления и подготовка на атомната бомба. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността.
Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че е нужна нова, секретна лаборатория и той започва да търси подходящо място за построяването ѝ. Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на своето време – Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и други.
Опенхаимер проявява завидни способности в организирането на проекта, при разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки. При това личният състав на лабораторията в Лос Аламос нараства през 1945 г. до 6000 души.
Докато е разработвана бомбата, заради миналите си леви убеждения Опенхаймер е под непрекъснато наблюдение, както от страна на ФБР, така и от вътрешната служба за сигурност на Манхатънския проект.
През 1943 г. е под въпрос удължаване срока на допуска му до секретни документи. На 23 юли генерал Гроус настоятелно иска оформяне на допуска му, като пише: „Участието на Опенхаймер в проекта е крайно необходимо.”
Опенхаймер не ръководи лабораторията от „главния офис”. Той умствено и физически присъства на всяка решаваща крачка; присъства в лабораториите и на семинарните обсъждания, когато се изследва нов ефект или се обсъжда нова идея. Неговото настойчиво присъствие създава у всички усещането за прякото му участие, уникална атмосфера на ентусиазъм и предизвикателство.
Експериментът с първия ядрен взрив край Аламогордо е извършен успешно на 16 юли 1945 г.
Следвоенна дейност
След атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки, проектът „Манхатън” получава гласност. Опенхаймер става национална знаменитост, символ на технократична власт от нов тип.
Опенхаймер поема ръководството на Института за перспективни изследвания в Пристън. Става главен съветник в новообразуваната Комисия на САЩ по атомна енергия, като използва положението си да защитава утопичната идея за международен контрол над ядрената енергия с цел неразпространение на ядреното оръжие и ядрената надпревара. В резултат от това през 1954 г. той е отстранен от работа със секретни документи.
От този момент Опенхаймер символизира наивната вяра на учените, че те могат да контролират използването на своите изобретения. Разглеждан е като символ на дилемите, засягащи моралната отговорност на учения в ядрения век. Превръща се в един от символите на жертвите на маккартизма.
Опенхаймер продължава да чете лекции, да пише трудове и да работи в областта на физиката. След 10 г. президентът Джон Кенеди награждава учения с премията „Енрико Ферми” в знак на политическа реабилитация, като наградата е връчена след гибелта на Кенеди от Линдън Джонсън.
Великият учен цял живот е страстен пушач още от юношеството си, като дневната му норма е 3-4 кутии цигари. В края на 1965 г. му откриват рак на гръкляна. След безуспешна операция се подлага на радио- и химиотерапия, но лечението е без ефект.
На 15 февруари 1967 г. Опенхаймер изпада в кома и на 18 февруари умира в дома си в Пристън (Ню Джърси) на 62 г. На погребалната служба присъстват над 600 близки колеги и приятели, учени, политици и военни. Тялото му е кремирано и после разпръснат от съпругата му в морето край остров Сейнт Джон.
/По материали в интернет/www.blitz.bg
Be the first to leave a review.
