Страховете от Крупнишкото земетресение все още живеят в разказите на потомците на очевидци
-
- април 17, 2014
На 4 април 1904 г. в 12. 26ч. огромни камъни се затъркаляли, в Г. Джумая бликнала червена вода, 100 къщи са изравнени със замята, р. Струма изчезнала за часове
Земетресенията са едно от най-големите бедствия, които спохождат земята и всяват страх със своята непредсказуемост. Не прави изключение и Пиринският край, като Струмският разлом се приема за една от критичните зони, а най-катастрофалното земетресение е известно като Крупнишко /Кресненско/ отпреди 110 години.
Официално измерване на земните трусове в страната се извършва от 1892 година. Първоначално те са макро- сеизмични, измерването се осъществявало безинструментно. За първи път с апаратура е измерено земетресение от 1905 година. Първата сеизмична станция е открита в София.
Сеизмични станции има и в Пиринския край. Една от тях е край симитлийското село Крупник. Тя е открита преди 30 години – през 1984 година. Оборудвана е с апаратура за регистриране на сеизмични вълни. Намира се близо до разседната линия, която се е получила в резултат на силното земетресение от 1904 година. В нея се регистрират сеизмичността на тази епицетрична зона, извършват се и комплексни изследвания с прогностичен характер за долината на Струма. Земните вълнения се отчитат със сеизмометър за автоматично измерване на силата, времетраенето и далечината на земетресенията, а ускоренията при движенията на земната повърхност се записват с акселеограф. Всички регистрирани данни се предават автоматично директно на Геофизическия институт при Българската академия на науките в София.
Сеизмичната станция е издигната върху твърда скала в северозападния склон на Малешевска планина /тук наричана Крупнишка/, южно от Крупник. Разполага с жилищни помещения. В специални помещения се намират отчитащите датчици. За улавяне на вертикалните трептения се използва апаратура „Теледайн“ /американска/. За отчитане на разликата в електростатичното поле се използват български и белгийски апарати. Свой принос в обслужването на станцията тук в различно време имат Елка Вълкова, Въло Вълов, Васко Весков, Илия Гайдов,
Петко Китанов, Димитър Мутафджийски и други.
Крупнишкото /Кресненско/ земетресение се приема, че има връзка с други големи земетресения, станали в страната през 896, 1759 и 1864 година, и е считано за едно от най-големите, случили се на Балканския полуостров. Това потвърждават и спомените на стари хора, отразени в запазени архивни материали.
Сред очевидците е бил и Костадин Сандански /р. 1898 г./, родственик на войводата Яне Сандански. В детската му памет се е запазила картината на земетресението. Той е живял в махала Шемето, село Влахи. Бил извън къщата, когато земята се разлюлява. По ридовете се затъркаляли камъни, къщите се пукали, изпопадали оджаци, що имало овце, кози, говеда, всичко се разлюляло и разблеяло. Повечето от къщите се опазили, но това се дължи на факта, че в онова време не се правили високи къщи и всичките им зидове били опасвани от много дървени пояси.
Това се случва на 4 април 1904 година в 12.26 часа, в хубав пролетен ден. Писателят Йордан Парапунски от Крупник, изкарал трудовия си стаж като библиотекар на читалището в Свищов, е записал чуто от баба му в една от книгите си. Тя копаела лозе в Кресненския пролом. Близо до скален праг до лозето на припек спели двете й рожби. Като се разлюшкало, започнали да се свличат камъни към рожбите й, но тя успяла да изтича и да ги отхвърли на безопасно място. Самата тя обаче пострадала. Търколил се голям камък, затиснал я и до края на живота си останала инвалид.
Известните сега чудни пясъчни брегове Мело край Кресна, които са сродни с тези край Мелник, стоят върху староквартерни наслаги. По спомени на някогашни жители на село Влахи и най-вече на Солун Юнузов тези брегове до времето на земетресението не били толкова големи и изразителни. Големи свличания се получили при това мощно разтърсване на земната кора. В Крупник и сега има възрастни хора, които по спомени от свои баби и дядовци разказват, че по време на земетресението в Кресненския пролом се получили пукнатини по течението на Струма и самата река била изчезнала за много часове из тях. Появили се и големи терасовидни разседи.
Големият земен трус с магнитуд 7.8 по скалата на Рихтер в 12.26 часа на 4 април 1904 година обаче не е единствен. Тогава са отчетени трусове с магнитуд от 7.2 и по-слаби. Общият им брой бил към 1500 до окончателно затихване.
Крупнишкото /Кресненското/ земетресение е описано в световните справочници на земетръсите. Появата му в така известната Кресненска огнищна зона не е случайно и има връзка със сеизмичната активност в Македония, където през 1963 г. се случва също такова голямо земетресение, засегнало най-много столицата Скопие и околностите й. По информация на обслужващите сеизмичната станция край Крупник тектонските плочи в зоната на Кресненския пролом се намират на дълбочина от 50 до 150 км и се движат една спрямо друга, при натрупано голямо напрежение се получава огромна енергия, която може да доведе до разтърсване на земята.
В стари описания на земетресението се отбелязва, че то се е било разпространило на повече от 7400 квадратни километра. Много къщи били разрушени в Симитли, Крупник, Мечкул, Ощава, Влахи, Стара Кресна, Горна Брезница и други селища в общините Симитли и Кресна, поражения имало и в град Пехчево в Македония. Разседи и пукнатини и сега се откриват навсякъде из Кресненския пролом и най-много по Денчов баир, от стр. 13 Червената скала, Габровица и други места, както и в посока на вр. Кадиица вьв Влахина планина. Засегнат е бил и районът на град Горна Джумая /Благоевград/. Макар и поотдалечен от епицентъра, и тук не е минало без щети. Земетресението е намерило място и тук в стари спомени и архиви, съхранявани в Окръжния държавен архив.
Има описания и в стари печатни издания. Вестник „Вести“ от 9 април 1904 година съобщава, че в Горна Джумая бликнала червена вода, която след около половин час изчезнала. Пак в този вестник се открива, че са били разрушени над 100 къщи. Съобщава се и за жертви – 2-ма убити и 4-ма ранени. Вестник „Дневник“ пък пише, че държавните сгради в града били разрушени, както и 6 джамии, голямата турска казарма, барутният й склад и болницата. От друга информация се узнава, че от трусовете са се пропукали стените на сградите на училището, на църквата „Света Богородица“, намирали се в сегашния квартал „Вароша“. Свой принос в описание на случилото се по време на земетресението дава и Неврокопската митрополия в Горна Джумая. От неин отчет от онова време се узнава, че имало поражения на къщи в Банско, в селата Бистрица, Логодаш и Мурсале-во. Нанесени били щети и на църквите в тези села, както и на тази в село Ораново. В Симитли пък е била срутена турската казарма, 5-има души са загинали, 10-има са ранени. Брежани, Ракитна и Сенокос също били засегнати. Из тези села и сега има оброчища, а край тях и изградени нови параклиси, като по стари предания се приема, че там е имало църкви, които просто са били пропаднали в земята. Сега там се организират селищни курбани. Това се случва и на мястото на църквата „Пресвета Богородица“ в Ракитна, погълната при земетресението. Пропуск ще е да не се отбележи, че силно е бил засегнат и много известният Тросковски манастир, намиращ се в долината на река Вранещица, наричана Железнишка, в долното й течен й над която се издигат чудкчге скални феномени Куелинските скали.
Вестник „Струма“
Be the first to leave a review.
