Страховете от Крупнишкото земетресение все още живеят в разказите на потомците на очевидци

На 4 април 1904 г. в 12. 26ч. огромни камъни се затъркаляли, в Г. Джумая бликнала червена вода, 100 къщи са изравнени със замята, р. Струма изчезнала за часове

Земетресенията са едно от най-големите бедствия, които спохождат земята и всяват страх със своята непредсказуемост. Не прави из­ключение и Пиринският край, като Струмският разлом се приема за една от критични­те зони, а най-катастрофалното земетресение е извес­тно като Крупнишко /Кресненско/ отпреди 110 години.

Официално измерване на земните трусове в страната се извършва от 1892 година. Първоначално те са макро- сеизмични, измерването се осъществявало безинструментно. За първи път с апа­ратура е измерено земетре­сение от 1905 година. Пър­вата сеизмична станция е от­крита в София.

Сеизмични станции има и в Пиринския край. Една от тях е край симитлийското село Крупник. Тя е открита преди 30 години – през 1984 годи­на. Оборудвана е с апарату­ра за регистриране на сеиз­мични вълни. Намира се бли­зо до разседната линия, коя­то се е получила в резултат на силното земетресение от 1904 година. В нея се регис­трират сеизмичността на та­зи епицетрична зона, извър­шват се и комплексни из­следвания с прогностичен ха­рактер за долината на Стру­ма. Земните вълнения се от­читат със сеизмометър за ав­томатично измерване на си­лата, времетраенето и дале­чината на земетресенията, а ускоренията при движенията на земната повърхност се за­писват с акселеограф. Всич­ки регистрирани данни се предават автоматично дирек­тно на Геофизическия инсти­тут при Българската академия на науките в София.

Сеизмичната станция е из­дигната върху твърда скала в северозападния склон на Малешевска планина /тук нари­чана Крупнишка/, южно от Крупник. Разполага с жилищ­ни помещения. В специални помещения се намират отчи­тащите датчици. За улавяне на вертикалните трептения се използва апаратура „Теледайн“ /американска/. За от­читане на разликата в еле­ктростатичното поле се из­ползват български и белгий­ски апарати. Свой принос в обслужването на станцията тук в различно време имат Елка Вълкова, Въло Вълов, Васко Весков, Илия Гайдов,

Петко Китанов, Димитър Мутафджийски и други.

Крупнишкото /Кресненско/ земетресение се прие­ма, че има връзка с други го­леми земетресения, станали в страната през 896, 1759 и 1864 година, и е считано за едно от най-големите, случи­ли се на Балканския полуос­тров. Това потвърждават и спомените на стари хора, от­разени в запазени архивни материали.

Сред очевидците е бил и Костадин Сандански /р. 1898 г./, родственик на войводата Яне Сандански. В детската му памет се е запазила картина­та на земетресението. Той е живял в махала Шемето, се­ло Влахи. Бил извън къщата, когато земята се разлюлява. По ридовете се затъркаляли камъни, къщите се пукали, изпопадали оджаци, що има­ло овце, кози, говеда, всич­ко се разлюляло и разблеяло. Повечето от къщите се опазили, но това се дължи на факта, че в онова време не се правили високи къщи и всичките им зидове били опа­свани от много дървени поя­си.

Това се случва на 4 април 1904 година в 12.26 часа, в хубав пролетен ден. Писа­телят Йордан Парапунски от Крупник, изкарал трудовия си стаж като библиотекар на чи­талището в Свищов, е запи­сал чуто от баба му в една от книгите си. Тя копаела лозе в Кресненския пролом. Бли­зо до скален праг до лозето на припек спели двете й рож­би. Като се разлюшкало, за­почнали да се свличат камъ­ни към рожбите й, но тя ус­пяла да изтича и да ги отхвър­ли на безопасно място. Са­мата тя обаче пострадала. Търколил се голям камък, за­тиснал я и до края на живота си останала инвалид.

Известните сега чудни пясъчни брегове Мело край Кресна, които са сродни с те­зи край Мелник, стоят върху староквартерни наслаги. По спомени на някогашни жите­ли на село Влахи и най-вече на Солун Юнузов тези брего­ве до времето на земетресе­нието не били толкова голе­ми и изразителни. Големи свличания се получили при това мощно разтърсване на земната кора. В Крупник и се­га има възрастни хора, които по спомени от свои баби и дядовци разказват, че по вре­ме на земетресението в Кресненския пролом се по­лучили пукнатини по течение­то на Струма и самата река била изчезнала за много ча­сове из тях. Появили се и го­леми терасовидни разседи.

Големият земен трус с магнитуд 7.8 по скалата на Рихтер в 12.26 часа на 4 ап­рил 1904 година обаче не е единствен. Тогава са отчете­ни трусове с магнитуд от 7.2 и по-слаби. Общият им брой бил към 1500 до окончател­но затихване.

Крупнишкото /Кресненското/ земетресение е опи­сано в световните справоч­ници на земетръсите. Поява­та му в така известната Кресненска огнищна зона не е случайно и има връзка със сеизмичната активност в Ма­кедония, където през 1963 г. се случва също такова гол­ямо земетресение, засегнало най-много столицата Скопие и околностите й. По инфор­мация на обслужващите сеизмичната станция край Крупник тектонските плочи в зоната на Кресненския про­лом се намират на дълбочи­на от 50 до 150 км и се дви­жат една спрямо друга, при натрупано голямо напреже­ние се получава огромна ене­ргия, която може да доведе до разтърсване на земята.

В стари описания на зе­метресението се отбелязва, че то се е било разпростра­нило на повече от 7400 квад­ратни километра. Много къ­щи били разрушени в Симит­ли, Крупник, Мечкул, Ощава, Влахи, Стара Кресна, Горна Брезница и други селища в общините Симитли и Кресна, поражения имало и в град Пехчево в Македония. Разсе­ди и пукнатини и сега се от­криват навсякъде из Крес­ненския пролом и най-много по Денчов баир, от стр. 13  Червената скала, Габровица и други места, както и в посока на вр. Кадиица вьв Влахина планина.  Засегнат е бил и районът на град Горна Джумая /Благоевград/. Макар и поотдалечен от епицентъра, и тук не е минало без щети. Земетресението е намерило място и тук в стари спомени и архиви, съхранявани в   Окръжния държавен архив.

Има описания и в стари печатни издания. Вестник „Вести“ от 9 април 1904 година съобщава, че в Горна Джумая бликнала червена вода, която след около половин час изчезнала. Пак в този вестник се открива, че са били разрушени над 100 къщи. Съобщава се и за жертви – 2-ма убити и 4-ма ранени. Вестник „Дневник“ пък пише, че държавните сгради в града били разрушени, както и 6 джамии, голямата турска казарма, барутният й склад и болницата. От друга информация се узнава, че от трусовете са се пропукали стените на сградите на училището, на църквата „Света Богородица“, намирали се в сегашния квартал „Вароша“.  Свой принос в описание на случилото се по време на земетресението дава и Неврокопската митрополия в Горна Джумая. От неин отчет от онова време се узнава, че имало поражения на къщи в Банско, в селата Бистрица, Логодаш и Мурсале-во. Нанесени били щети и на църквите в тези села, както и на тази в село Ораново. В Симитли пък е била срутена турската казарма, 5-има души са загинали, 10-има са      ранени. Брежани, Ракитна и Сенокос също били засегнати. Из тези села и сега има оброчища, а край тях и изградени нови параклиси, като по стари предания се приема, че там е имало църкви, които просто са били пропаднали в земята. Сега там се организират селищни курбани. Това се случва и на мястото на църквата „Пресвета Богородица“ в Ракитна, погълната при земетресението.  Пропуск ще е да не се отбележи, че силно е бил засегнат и много известният Тросковски манастир, намиращ се в долината на река Вранещица, наричана Железнишка, в долното й течен й над която се издигат чудкчге скални феномени Куелинските скали.

Вестник „Струма“