С плетка в центъра на Банско
-
- октомври 5, 2017
Юлия БАЙМАКОВА
„Желязна си, няма друга като теб!“ Тази оценка можете да чуете за Бонка Вишанина –жената, която в студ и пек, и зиме, и лете е все там, на площада до църквата „Света Троица“ в Банско. И така вече двадесет години! Седи тя до стоката, която предлага за продан, и чака, дано някой купи я чорапи, я шапка, че с пенсийката, дето няма и двеста лева, какво по-напред?
Всъщност жената е от Кремен, онова, бунтовното село, чиито люде са били по – издръжливи и от кремък. Дядо и по майчина линия е от кременските комити. Сигурно на него прилича по упоритост и борбеност. От млада е свикнала да разчита на себе си, та досега, когато вече гони осемдесетте.
Пред сергийката спира мъж на средна възраст. Оказва се, че е бил неин ученик и непременно държи да я поздрави. Запазил е много мили спомени от времето, когато е бил в отделенията и другарката Вишанина му е била учителка. За жалост онова време отдавна е отминало. Добре, че е научена на труд и е от хората, които са като дялан камък – навсякъде пасват.
– От дете плета – спомня си тя. – В миналото нямаше момиче, което да не плете. Вървяхме с мулето или магарето и в ръцете ни – плетка. Мама също много тъчеше и плетеше. Как само измисляше шарките! Ние сме много деца и всички плетем, особено сестрите ми в Разлог.
Като се омъжила, Бонка също започнала да тъче, но най-много наблягала на плетенето. По-късно, когато грижите и станали много и се чудела как да свързва двата края, бившата учителка започнала да плете чорапи за продан. Тъй като не можела да спи, плетяла и през нощта. Най-напред чорапите и били с обикновена шарка от два цвята. Скоро обаче жената разбрала, че трябва да предлага нещо по-различно, защото конкуренцията била голяма. Така започнала да си измисля фигурка след фигурка и да прави шарките от пъстри по-пъстри. В началото плетяла чорапите по класическия начин, с пет игли, при който началото е откъм пръстите. После открила по-лесен начин – с две игли, при което се започва отгоре и постепенно се стига до така наречената машинска или френска пета. Така и шарките се правят по-лесно. Затова не са малко плетачките, които идват при майсторката да им покаже начина и си тръгват доволни, че са го усвоили.
Има клиенти, които не вярват, че чорапите на Бонка Вишанина са ръчна изработка, мислят, че са плетени на машина. От всички видове, които тя предлага – бебешки, детски, дамски, мъжки, най-много се купуват мъжките.
– Преди години идваха много руснаци и много купуваха. Имах клиенти, които си вземаха от мене и след година или повече идваха да ми се обадят и пак да искат чорапи. Тогава и дъщеря ми много помагаше. Тя умее всичко – и да рисува, и да тъче, и да плете.
Освен чорапи, на Бонкината сергия могат да се видят детски терлички, плетени шапки и битови торбички. Докато чака клиенти, жената пак плете, няма време за губене. От многото работа през живота пръстите и вече са изкривени и болят, но тя продължава да стиска иглите .
-Духа, вее, аз съм все тук – казва тя и пак свежда глава над плетивото си.
Be the first to leave a review.
