Хореографът Тодор Цветков: Като дете исках да се откажа от танците, беше ми трудно, но класният ми ме спря с думите: „Това може да е съдбата ти“, и ето, вече 35 г. ръководя Неврокопския ансамбъл

Тодор Цветков е роден на 21 февруари 1956 година в Гоце Делчев. Като ученик в 5 клас постъпва в детския танцов състав на Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци. През 1980 година е назначен за хореограф на ансамбъла. Завършва Националната школа за художествени ръководители в Пловдив, а след това и Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград със специалност „Хореографска педагогика“. Успешно ръководи танцовия състав до този момент.

– Г-н Цветков, откога датира Вашата любов към фолклора и как се стигна дотук да бъдете хореограф на Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци?

– Танцувам от ученик. Мисля, че бях пети клас. И тук може би трябва да спомена моя първи учител Тодор Червенков. След няколко години участие в детския танцов състав една основна група беше привлечена към Неврокопския ансамбъл. И така до 1980 година, когато по настояване на читалищния секретар бях изпратен в Националната школа за художествени ръководители в Пловдив, и след като се прибрах, веднага бях назначен на работа като хореограф на ансамбъла. След което записах в Югозападния университет специалност „Хореографска педагогика“. И така до днес съм неотлъчно до ансамбъла. И по-специално до танцовия състав.

– Винаги ли това е било желанието Ви?

– По едно време бях решил да се отказвам, обаче по настояване на родителите ми и на класния ми ръководител не го направих. Даже си спомням думите на класния: „Няма да се отказваш. Това може да ти се окаже и професия, съдба“. То и така стана.

– Успявате ли да привлечете млади хора към танцовия състав?

– Досега всички участници – танцьори в Неврокопския ансамбъл, са минали през неговата школа. Това са детските танцови състави. Преди да влязат в редиците на ансамбъла, момчетата и момичетата трябва да минат задължителна подготовка 5-6 и дори повече години. Да научат програмата на Неврокопския ансамбъл и вече на 16 години влизат в редиците на титулярния танцов състав.

– Т.е. има интерес към танците…

– Ами интересът е голям, но от страна на момичетата. За съжаление при нас идват все по-малко момчета. Момичета много, момчета малко. Това ще окаже влияние някога. Няма да има мъжко присъствие в ансамбъла. Момичетата идват с голям интерес. Сега имам две подготвителни групи от над 15 момичета, които с голямо желание посещават репетициите на детските танцови школи.

– Какъв е репертоарът на танцовите състави?

– Репертоарът на ансамбъла е преди всичко от Пиринската етнографска област. Обаче като пътуваме, ние представяме България. Затова в нашата програма са застъпени танци и песни от Шопската, Северняшката, Влашката и Тракийската етнографски области.

– Какво Ви дава работата в Неврокопския танцов ансамбъл?

– Ами тя ми е дала всичко. Аз съм вече близо 40 години ръководител на танцовия състав и успях да привлека като редови танцьор даже моя син Стоян, който е неотлъчно в редиците на ансамбъла. За съжаление малкият ми син се опита, но се отказа. Групата, в която той участваше, се разпадна и той не успя да влезе в ансамбъла. Сърцето му играе, знае част от репертоара, но така се случи. Отдаде се на училището.

– Разкажете за последните участия на формацията?

– От 17 до 25 август в град Закопане, Полша, се проведе 49-ият международен фолклорен фестивал „Златна брадва“. Това е може би най-старият фестивал в Европа. Не е провеждан само няколко години през Втората световна война, след което продължава. В началото е бил само за полски състави, но впоследствие се разраства в международен фолклорен фестивал. Неврокопският ансамбъл бе одобрен на кастинг, в който участваха 60 държави. Допуснати бяха само 16 чуждестранни състава, между които тези на Франция, Португалия, САЩ, Русия, Полша, Сърбия, Словения, Македония, Турция, Тайланд и България. Той е със състезателен характер и в конспекта, който получихме, трябваше да подготвим програма с продължителност между 25 и 30 минути, в която трябваше да представим региона, от който сме, а именно Пиринската етнографска фолклорна област. Ние имаме богат фолклорен материал и се спряхме на две наши постановки, с които представихме България. Първата вечер всички държави участнички показаха 10-минутни програми. В края на вечерта, след като изгледах всички, си казах: „Ние сме първи“. Ние се състезавахме във втора категория – фолклор с лека хореографска намеса, и накрая 12-членно жури с участници от различни държави – хореографи, музиканти, етнографи, фолклористи, даде най-висока оценка на Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци.
Освен в състезателната програма ансамбълът се представи и с хорово изпълнение на фолклорни песни. Нашата група получи голямата награда – златен медал. Като солистка на формацията се представи Амиде Даракчи от село Брезница, която също получи първа награда. Колегата Петър Карамфилов, който се представи с гайда, получи специалната награда на фестивала за инструменталисти. Освен това нашият хор получи първа награда за изпълнение на полска песен.
И накрая вече най-голямата награда – всички държави участваха в конкурса „Мис Фестивал“, където нашата участничка в ансамбъла – танцьорката Снежана Самандова, стана „Мис Фестивал Закопане 2017“.

Досега не е имало държава, която да спечели абсолютно всички първи награди на този фестивал. Това са шест първи награди. Тук е моментът да кажа, че заслуги за тези награди имат и колегите ръководители: Петър Аврамов – диригент на оркестъра, Петър Карамфилов – диригент на хоровия състав и ръководител на школа за подготовка на певици за ансамбъла, Петко Франгов, който подготвя танцьори за ансамбъла, Живко Медарев, който подготвя инструменталистите, и, разбира се, дългогодишният ръководител Запрю Икономов, който има върхови заслуги за всички постижения на Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци.

– Тези награди определено няма как да не Ви удовлетворят, но има ли награда, която приемате с по-особен сантимент?

– Искам да кажа, че международното жури достойно оцени труда на нашите изпълнители – певци, танцьори, музиканти. Те дадоха всичко от себе си да представят както подобава нашия град Гоце Делчев и България. С по-специален сантимент приехме голямата награда на фестивала „Златна брадва“, която беше връчена на ансамбъла. То беше сълзи, радост, емоции във всички наши участници.

– Какво е чувството да работите в най-стария фолклорен ансамбъл в България?

– Това е едно удовлетворение. Да видиш какво си сътворил – от малки дечица, които постъпват в школите, да ги видиш достойни да представят Неврокопския ансамбъл в България и по света. Това няма равно на себе си.
– И за финал – имат ли бъдеще според Вас фолклорните състави в България?
– За съжаление времето, в което живеем, не позволява да има такива състави. Все още те се броят на пръсти. Но любовта на хората към това изкуство ще продължи во веки веков.

ЕРОЛ ЕМИЛОВ