Главният асистент Цветомир Цанов, доктор по икономика в катедра „МИО и бизнес“ в УНСС: Пиринтекс е пример за чист бизнес на чуждестранен инвеститор!

Цветомир Цанов е завършил „Международни икономически отношения“ (МИО) и „Финанси“ в УНСС. Той е главен асистент, доктор по икономика в катедра „МИО и бизнес“ в УНСС. Специа­лизирал и работил по различни изследователски и консултант­ски проекти във Франция, Испа­ния, Италия, Гърция. Автор е на много анализи за състоянието на сектора „Облекло и текстил“ в България. Последният от тях е за добри производствени прак­тики в бранша и е изготвен по проект „Достоен труд за достав­чиците и подизпълнителите на мултинационалните компании“, изпълняван от КНСБ, КРИБ и БСК и финансиран по ОП „Разви­тие на човешките ресурси“.

– За пръв път през 2016 г. из­носът на текстил и облекла над­хвърли 2 млрд. евро. Какво се крие зад тази статистика?

– Секторът е най-големият ра­ботодател в преработващата промишленост и осигурява 1/5 от работните места. През 2016 г. продажбите зад граница са на обща стойност 2.03 млрд. евро, което е над 8% от общия износ на страната. Практически 90% от текстилната продукция, про­изведена в България, се реали­зират в останалите страни от ЕС. Зад тези числа всъщност „се крие“ по-висока производител­ност и средни експортни цени – резултат от по-висока добавена стойност на единица изделие – например чрез затваряне на цялостен производствен цикъл, както и чрез нишови производ­ства. Интересна е съпоставката на данните за последните 10 години. През 2007 г. (влизането на България в ЕС) реа­лизираните зад граница текстилни и шивашки изделия са за близо 1.9 млрд. евро, осигурявани от над 150 хил. работе­щи в сектора. През 2016 г. съпоставима­та и дори малко по-висока обща стойност на реализираната зад граница текстилна продукция е произведена от приблизително с 1/3 по-малко работещи в сек­тора.

– Какви са средните експорт­ни цени на българската текстил­на и шивашка продукция и ка­къв е трендът?

– Отчитайки в известна сте­пен ограниченията на този по­казател – говорим за осреднени числа на голям брой разнородни продуктови групи – трендът е положителен. Ако направим съ­поставка с 2007 г. – една от пико­вите за българския текстилен износ, средните експортни цени през 2016 г. са приблизително с 1/3 по-високи. Нещо повече, в основни продуктови групи като дамски костюми, ансамбли, сака, рокли, поли от тъкани пла­тове прирастът за същия период е близо 40%; при дамски палта, якета и блузони – над 60%, а при дамски ризи и блузи – близо 80%. При мъжки палта, якета и блузо­ни от трикотаж прирастът за съ­щия десетгодишен период е над 100%, а при дамски трикотажни якета и палта – над 50% (при 46% осреднен прираст общо за гру­пата на трикотажните изделия).

– Колко са производствените предприятия в бранша и каква е тенденцията, фалират ли фир­ми?

– По данни от статистиката по съответен код на икономическа дейност за последните години има близо 4400 фирми произво­дители на облекло и близо 600 на текстил и текстилни изделия. Това са нереално високи стой­ности. По експертна оценка бро­ят на реално функциониращите с осигурени подходящи, прилич­ни условия на труд конкретно в подотрасъл „Облекло“, е поне с 1/3 по-малък. Това може да се проследи и ако се анализират веригите на доставки в сектора.

Своеобразни носещи колони са няколко десетки предимно големи предприятия, сред кои­то се открояват около 30 фир­ми, преобладаваща част с чуждестранна собственост, която не е офшорна, или под дру­ги скрити форми. Сред тях са дружества като „БТБ България“, „Дзал­ли“, „Балконф“, групата предприятия в Бълга­рия около „Пирин-текс“ (Rollmann), „Фелдхюс БГ“, местните поделе­ния на австрийската Sportalm, на френската Lise Charmel Industrie и др. В подгрупата на произво­дители на текстилни изделия, платове, прежди се открояват „Е. Миролио“, „Сафил – клон Бул­сафил“. В допълнение към мест­ните производствени дружества фирмите изграждат и структури от поделения извън България (като БТБ, „Фелдхюс“). Всички те стриктно съблюдават местното законодателство – данъчно, тру­дово, социално, и са коректни данъкоплатци. В групата на го­лемите могат да се причислят и няколко фирми с изцяло българ­ска собственост, които имат из­градени задгранични поделения в САЩ, Сърбия, Молдова, Виет­нам, като „Аглика“, „Калинел“ и „Яна“. Структурата „компания майка – задгранични поделения“ е характерна за мултинационал­ните компании и конкретно в производството на облекло и в рамките на континентална Евро­па често възниква на основата на фамилна собственост. Такъв профил забелязваме и в Бълга­рия. По отношение на въпроса за фирмените фалити притесни­телна по-скоро е информацията за това, че водещи инвеститори в бранша обмислят оттегляне от страната.

– Какво е разпределението на фирмите от сектора по региони?

– Водещи предприятия има във всички планови региони. Трудоемкостта на производ­ството на облекло обяснява защо дейността се установява предимно в региони с по-ви­соки равнища на безработица. Най-голяма концентрация по показател брой предприятия наблюдаваме в Югозападен и в Южен централен регион. Налице са обаче предприятия и в голе­ми градове като Русе и Плевен, в индустриални зони като тази край Пловдив.

– Твърде често се коментират условията на труд и ниското за­плащане на шивачките. Какви са актуалните нива на заплаща­не в бранша и какви са тенден­циите?

– Средните месечни работни заплати в производството на об­лекло са около 600 лв. По данни на НОИ средният осигурителен доход в сектора (изключвайки ръководен персонал) за периода януари – май 2017 г. клони към 700 лв. Има водещи производи­тели, които предлагат и с 20-30% по-високи нива на заплащане в производството, осигуряват до­пълнително материално стиму­лиране, полагат значителни уси­лия да мотивират и задържат хората, да развиват знанията и уменията им. Като контрапункт, отчитайки и това, че производ­ство може да се изгради при съпоставими или по-ниски нива на заплащане в съседни страни като Сърбия, Македония, с въз­можност за наемане на работни­ци с изградени не по-лоши тру­дови навици. Имаме примери за подобни решения от страна на предприемачи в сектора, което е опция за справяне с текучество­то. Притеснително е опасността от оттеглянето на инвеститори поради липсата на работна ръка да не се превърне в тенденция. Това е сред предпоставките инвестициите да стагнират и е сериозно предизвикателство за развитие през следващите годи­ни не само на сектор „Облекло и текстил“, изискващо спешни мерки. В редица случаи големи производители в сектора са и най-големият работодател за съответната област. Например „БТБ България“ в Русе. По пра­вило водещите предприятия са коректен работодател, извър­шили са множество инвестиции за изграждане на подходяща технологична база за създава­не на добри условия на труд. Те отделят средства за обучения, за материално стимулиране, предоставят и редица социал­ни придобивки. Организират вътрешнофирмени професио­нални обучения (в т.ч. по дуална­та система и чрез осигуряване на месечна стипендия) и специа­лизирани курсове (езикови, профе­сионално-про­филирани и др.). Водещите предприятия се придържат към добри производ­ствени практики и условия на труд и се сертифицират по международ­ните стандарти за управление. Чуж­дестранни инвес­титори и големи компании в сектора са в осно­вата на прилагане и налагане на добри практики и стандарти в областта на корпоративната со­циална отговорност. Например Бизнес инициатива за социално съгласие (BSCI), Етична търгов­ска инициатива. Това е добрата, „светлата“ страна на сектора, която категорично преобладава и е водеща, макар и често не тол­кова видима медийно, и практи­чески няма общо с експонирани некоректни работодатели, лоши условия на труд и пр.

– Известно е, че секторът работи основно по поръчка на чуждестранни възложители. Как е организирана работата на ишлеме?

– Без претенции за изчерпа­телност в България се шият основно на ишлеме почти всич­ки европейски марки масово производство в средния цено­ви сегмент. Именно водещата група предприятия е в основата на осигуряване на поръчки от множество възложители, главно европейски. Тези предприятия се кооперират, превъзлагат по­ръчки, често работят с между 20 и 30 (отделни случаи до 40) местни малки и средни пред­приятия подизпълнители, които се интегират във веригите на стойността и доставки на утвър­дени възложители. Нещо пове­че, това обуславя изграждането на истински производствени клъстери, които са business-driven, а не стимулирани адми­нистративно или чрез грантово финансиране. Работата за чуж­дестранни възложители пома­га на българските компании да израснат. Големите предприя­тия осъществяват както капита­ловложения, така и трансфер на технологии и ноу-хау за фирми­те подизпълнителки. Водещите инвеститори не само внедряват в собствените дружества сис­теми за управление на вътреш­нофирмените работни процеси, но нерядко инициират подобни процеси и в подиз­пълнителите. Нат­рупването на опит и експертиза в подизпълнители­те в отделни слу­чаи води и до спе­цифични вторични ефекти. Например коопериране с утвърдени евро­пейски мебел­ни компании от страна на местни производители на домашен текстил, поддоставки при изработване­то на вътрешна тапицерия за автомобилни производители. Българските фирми не са само подизпълнители и доставчици, но се развиват и като предпри­емачи, които желаят да работят с по-висок клас клиенти и към чиито изисквания следва да се пригодят. Например BSCI сер­тификацията е задължително условие от La Redoute, El Corte Inglés и др. представители на водещи марки.

– Какви са прогнозите ви за развитие на сектора?

– Секторът задържа позици­ите си на водещ икономически сектор в България и към 2017 г. Водещите фирми плюс десет­ките подизпълнители около тях определят неговия „гръбнак“. Ако в допълнение прибавим фирми, ориентирани в нишо­ви производства (на домашен текстил, на диверсифицирани плетачни изделия), като „Брод трико“, „Крис фешън“ и др., има­ме основата за жизнеспособ­ността и конкурентоспособнос­тта на сектора 10 години след пълноправното членство на България в ЕС. Доколко тя ще се задържи и в бъдеще е въпрос на предприемаческа инициативи и таргетирана подкрепа. Ключов проблем е преодоляването на отлива и все по-осезаемата лип­са на работна ръка в сектора. Един от големите въпроси също е какви са възможностите за осигуряване на още по-висока добавена стойност и в бъдеще, което да придаде допълнително тласък на доходи и инвестиции. Примерът на Португалия 30 години след присъединяване­то й към ЕС показва, че това е по-скоро възможно. Там секто­рът е със сходна преимущест­вено експортна специализация и съпоставимо, малко по-ви­соко от това в България, число на работещите, които създават двойно по-голяма в стойностно изражение експортна продук­ция за около 4 млрд. евро. По съвпадение и минималната ра­ботна заплата в Португалия е приблизително 2 пъти по-висока от тази в България. Развиването на иновации, на нишови продук­тови сегменти, интегрирането във веригите на стойността на големи европейски възложите­ли е сред факторите, довели до успех.

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)

Rating0

What people say... Leave your rating

Order by: Most recent Top score Most helpful Worst score

Be the first to leave a review.

Verified

{{{ review.rating_title }}}

{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more

{{ pageNumber+1 }}

Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one