Лица От Югозапада – Юлиян Митов / Епизод 1
-
- април 17, 2014
“Лица От Югозапада” е проект на благоевградския рапър и продуцент Методи Байрактарски – Айс и режисьора Динко Велчев. Идеята е да ви запознаваме с интересни хора от Югозападна България. Хора с различно ежедневие.
Ice Entertainment, D2V Studio & Top Presa
ПРЕДСТАВЯТ „Лица От Югозапада“ – Епизод 1
ВИДЕО
Режисьора Динко Велчев и Айс (Методи Байрактарски)
Лица От Югозапада – Юлиян Митов”
Благоевградският спортист Юлиян Митов тренира в баскетболен клуб за хора с инвалидни колички “София – Балкан” Пред “Топ Преса” Юли разказва една невероятна история, за болката, силата на човешкия дух, стремежите и любовта…
Какъв беше като малък?
– Бях много палав, до осми клас тренирах баскетбол при Теменужка Темкова, жената на Веселин Темков
Как се случи този неприятен инцидент с теб?
– Това беше 26-27 май (събота срещу неделя) 2007 година. С приятели откривахме риболовния сезон на река Струма, и на връщане от реката към три часа, след един от завоите на пътя ми изкочи зайче… С глупавата идея да го сгазя… Стана за части от секундата, само едно докосване на волана, колата поднесе, благодаря на Господ, че другите момчета не пострадаха… Аз бях без колан и счупих предното стъкло с глава.Изхвърчах от колата на десетина метра… След около час в безсъзнание, бях открит от едно от другите момчета Краси. Дойде при мен и започна да ме вдига, аз му казах да не ме пипа… чувствах, че сам изпочупен целия… Откараха ме в бърза помощ, направиха ми снимки и ме качиха в отделението. В понеделник сутринта лекарите казаха на родителите ми ,че тук повече нищо не могат да направят и с линейка ме закарана в “Пирогов”
Ти вече знаеше ли, че няма да можеш да ходиш?
– Да, аз не усещах нищо от кръста надолу. Лекарите направиха много снимки казаха ми, че имам два счупени прешлена (десети и единадесети) и се нуждая от незабавна операция… Лошото в моя случай е това, че нямаше как да се направи операцията веднага. Трябвало е бъде направена до три часа. Аз имах и счупени ребра и разкъсан бял дроб… Лекарите казали на родителите ми, че съм много зле. Накарали са ги да подпишат документи за операцията и са ги предупредили, че може и да си остана на операционната маса… Операцията беше направена на четвъртия ден след инцидента,и продължи седем часа. След операцията лежах в болницата един месец, казаха ми че положението ми е тежко и, че от тук насетне всичко зависи от мен и каквото е рекъл Господ. Обучиха майка ми как да се грижи за мен, как да ме върти, за да не се получат декубитални рани… И така две години вкъщи. Идваха рехабилитатори, тренирах изправих се, ходих направих си успоредка и успях да се задържа на краката. Брат ми Марти се прибра от Англия и докара у дома масажиста на ФК “Пирин” Георги Ананиев – Гергата. Той ме пое от самото начало. Благодарение на него се изправих на крака. Гергата ми даде кураж да се боря, да продължавам да тренирам… Правех стъпка по стъпка, ходех по пет часа всеки ден, придържайки се на успоредката. Но започнах да усещам някакво дърпане и болки в кръста. Направиха ми нови снимки и тогава чух най-лошата новина в живота си… Оказа се, че титановите стабилизатори, които ми бяха сложили на гръбнака са се разместили, а баща ми беше дал шест хиляди лева за операцията. Докторите казаха, че трябва нова операция. Аз и семейството ми не можехме да си позволим да платим отново за втора операция, а и може пак да се окаже несполучлива, като първата.Никой не дава гаранция,че ще ходя отново.Kазах да вадят от мен тези стабилизатори, че не издържам на болката.
Как започна да тренира баскетбол?
– На третата година след моята травма се ровех се в интернет, и попаднах на страницата на баскетболния отбор. Свързах се с администраторите и те ме поканиха на демонстративен мач със Сърбия, мисля, че беше 13 септември. Тогава присъствах само като зрител.Запознах се с отбора и с треньора. Говорихме много, но като разбраха ,че съм от Благоевград, започнахме да обсъждаме какви са възможностите да стана част от отбора. Аз нямам възможност да поемам пътните, но ръководството на отбора след седмица ми се обадиха и ме поканиха на първа тренировка. Тогава аз все още нямах кола и постоянно молех приятели, братята ми или баща ми да ме карат до София. Така нещата продължиха половин година. После видях, че всичките ми съотборници карат приспособени автомобили, започнах да се интересувам и да търся такава кола. Големият ми брат се прибра в България, и ми каза, че ще ми подари кола. Избрахме от интернет едно старо Subaru с автоматични скорости. Капитана на отбора Борис Томов ме свърза със сервиза в София, който ми направиха приспособлението ръчно да мога да управлявам колата. Борката ми подари тази ръчка.
27 февруари 2014 г. Докато снимахме филма “Лица От Югозапада – Юлиян Митов” Съвсем случайно и неофициално се срещнахме с Областният управител Муса Палев. Той обеща, че ще говори с кметът на община Благоевград д-р Атанас Камбитов, за проблема със стълбите, който почти в целия град са недостъпни за хора с увреждания и майки с бебешки колички. Месец по-късно нещо не се е променило, защо?
– Защото живеем в България, На 20.12.2013 г. Изпратих молба до Кмета на Община Благоевград Атанас Камбитов и Общински съвет – Благоевград в която написах: „Моля да ми бъда отпусната еднократна финансова помощ за 2014 година, която ще ми помогне да посещавам повече тренировъчни занятия на Първи баскетболен клуб за хора в инвалидни колички Ротаракт клуб София-Балкан, в който тренирам от 09.2010 година.
Мотиви за искането: Поради настъпилата финансова криза в страната ни и след смъртта на президента на Ротаракт-клуб София-Балкан Светлозар Сяров, клубът е в затруднено положение и единствените приходи постъпващи в него са от евентуални дарения и от членски внос. Отборът тренира по три пъти в седмицата, а аз имам възможност да посещавам тренировките само веднъж поради факта, че съм от Благоевград и една тренировка ми струва 50 лв. Искам да посещавам всички занятия, но това е непосилно както за мен, така и за отбора. Моля молбата ми да бъде удовлетворена!”
Още нямам никакъв отговор…
За какво мечтаеш?
– Да ходя, да тичам, да ритам топка… Сега мечтата ми е да се направи един баскетболен клуб за хора с инвалидни колички в Благоевград. Има много хора с увреждания в Югозапада, които заслужават да бъдат навън сред природата и да се чувстват отново жизнени и борбени. Хора от Благоевград, Дупница, Сандански, Петрич могат да обмислят това мое желание да направим този отбор.
Какво е необходимо тази твоя мечта да стане реалност?
– Трябва първо да има желаещи.Няма значение от пола или възрастта. Няма значение каква е травмата.
Ти би ли се заел с тази мисия да организираш всичко това?
– Да, всички желаещи да участват в баскетболен клуб за хора с инвалидни колички “Благоевград” могат без никакви колебания да се свържат с мен: GSM: 0878 871 586 или да ме намерят в Фейсбук: www.facebook.com/juli.mitov Аз ще отговоря на всички, ще им обясня какво и как трябва да се прави в баскетбола. Ще организираме срещи в които да се опознаем и да се забавляваме… Травмата си е травма,но щом Господ е решил живота да продължи, той продължава. Трябва да бъдем силни и да се борим.
Ние от “Топ Преса” подкрепяме това твое начинание, и ще бъдем твои медийни партньори.
– Много ви благодаря, “Топ Преса” е страхотен вестник. Искам да благодаря и на хората, които направиха филма за мен и избраха точно мен да бъда първия участник в поредицата “Лица От Югозапада”, това са режисьора г-н Динко Велчев и продуцента от „Ice Entertainment”, мой стар приятел Методи Байрактарски – Айс.
Страницата е подготвена от “Ice Entertainment”
Be the first to leave a review.
