Ирина Паскалева пред Югозападния таблоид: Винаги съм готова за песни
-
- август 11, 2017
Юлия БАЙМАКОВА
Ирина Паскалева – народната певица, която сме свикнали да виждаме както в състава на Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци, така и като солистка на оркестър „Щуро маке“ с ръководител Здравко Георгиев. Певицата, чиито изпълнения на творби като „Ирино моме“, „Песен за свети Мина“, „Песен за село Микрево“ и много, много други отдавна са станали любими на публиката.
– Госпожо Паскалева, спомняте ли си кога за първи път излязохте на сцена?
– Бях в четвърти клас, когато учителката ми по музика във Второ основно училище – госпожа Чолакова, ми гласува доверие да изпълня песента „Стани, стани, малкай моме“ заедно с едно момче, което свиреше на тамбура. А от осми клас нататък редовно излизах на сцена с Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци.
– Вие продължавате да пеете в Ансамбъла. Какво Ви дава работата в него?
– Хоровото пеене е много по-сложно от соловото. То изисква да се спееш с останалите. Но многогласното пеене е и удоволствие. Аз го обожавам и му се наслаждавам . Освен това емоционалната ми връзка с Ансамбъла е много силна. Никога няма да забравя уроците, които ми даде неговият дългогодишен главен художествен ръководител Запрю Икономов. В този колектив натрупах опит и разбрах, че винаги трябва да уважаваш публиката, като се представяш възможно най-добре. И на поляна да си, ти пак си на сцена. В Ансамбъла се научих на организация и дисциплина. Ще дам един пример. Беше в Италия. Уведомиха ни, че трябва да излезем на сцената само пет минути преди това. Действахме по войнишки и успяхме, от което италианците бяха изумени.
– Все още ли имате сценична треска, или отдавна сте я преодолели?
– Отдавна вече не се притеснявам, когато излизам на сцена. Аз винаги съм готова за песни, защото музиката е част от мен. Сега да ми кажете да пея на стадиона, тръгвам и започвам. Има нещо друго, което изпитвам, и то е вълнение от самата среща с публиката. Искам музиката да ни обедини и взаимно да и се наслаждаваме. Разбира се, когато съм на конкурс, преживяването е по-различно. Така беше и в едно от изданията на „Пирин фолк“, когато представих песента „Джанам Тудоро“, спечелила наградата на БНТ.
– Как подбирате песните за репертоара си?
– Не уча песни от телевизията, предпочитам по-малко познати. Затова проучвам творчеството на стари изпълнители, например Васка Илиева, Костадин Гугов, които са изпели много красиви песни. Скоро Емил Ристосков ми подари една от своите плочи. Вкъщи имам тетрадки и всевъзможни листчета, изписани с текстове на песни. В албума ми песните не са от популярните, но пък са народни, а и авторските звучат като народни.
– Споменахте за дебютния си албум „Ирино моме“. Докъде стигна работата върху втория Ви албум?
– Той е напълно готов и много от песните в него вече се представят. Остава само да се направят клипове към останалите.
– Какви песни предпочитате – бавни като „Ако ходам в Битола“ или бързи и игриви като „Либе, либе ле“?
– Започвам с лирични песни, които имат силен текст. С удоволствие изпълнявам и македонски, и родопски. Обичам пиринските, защото са като приказка, а родопските – защото се пеят с цяло гърло. Във всички случаи съм за живата музика, тази, която диша. Държа на естественото, не приемам псевдокултурата и лъжата от сцената. В нашия край има чудесна традиция – на големи тържества се предпочита жива музика, при което изпълнителите усещат настроението на публиката и се съобразяват с него.
– Вие сте солистка на оркестър „Щуро маке“. Какво ще кажете за съвместната ви работа?
– От 2004 година сме заедно и работим добре. Мога да кажа, че си пасваме в творческо отношение и постоянно надграждаме. Познаваме се много добре, което създава спокойствие в общуването. Ръководителят Здравко Георгиев е роден талант, познава музиката в детайли и влага душата си при нейното изпълнение.
– Работили ли сте и с други оркестри?
– Работила съм с повечето оркестри от региона и от други части на България. Някои от песните записах в студиото на Александър Райчев и Профолклорика бенд. Известната народна певица Бинка Добрева ми е давала съвети. С годините изградихме много добри отношения помежду си.
– Какви са настоящите Ви творчески ангажименти?
– Подготвям две нови песни, които са авторски и са поръчани за конкретни празници. Доволна съм, защото става нещо красиво. Имам ангажимент и с Неврокопския ансамбъл – участие във фестивал с конкурсен характер в полския град Закопане.
– Госпожо Паскалева, любовта си към музиката Вие съчетавате с любов към децата, на които сте се посветили като педагог. Каква е връзката между тези два свята?
– Децата също са нещо необятно. Професията ми е трудна, защото нашите деца имат специални потребности и трябва да ги обгрижваме и учим на социални умения. В същото време удовлетворението на екипа ни е голямо, защото те ни даряват с любовта и благодарността си.
– Не мога да пропусна още една Ваша страст – планината.
– Моята страст наистина е планината, и то Пирин планина. Сутрин, щом отворя очи, бързам да се насладя на тази невероятна гранитна красота и тогава започва денят ми с всичките му предизвикателства. Всяко лято правя тежки преходи в сърцето на Пирин. Това е огромна, мощна и мъдра планина. Така я чувствам от години. Тя ми дава сили, чрез нея опознавам себе си, защото ние, хората, често не подозираме какво можем. Знаете ли, подписвала съм договори да работя в чужбина и пак съм оставала тук, до моята планина. Чувствам се в прегръдките и, защитена и възнаградена. Много искам хората да отделят време за планината. И да я пазят, защото тя е жив организъм. Трябва да сме отговорни към природата, да и се радваме и да знаем, че и другите след нас ще имат тази възможност. Призовавам към повече отговорност към природата. Много хора не си дават сметка какво правят, като я замърсяват и унищожават!
– Присъединявам се към призива Ви. Дано здравият разум надделее! А за интервюто благодаря от свое име и от името на нашите читатели!
Be the first to leave a review.
