Тази сватба ще се помни дълго! Крум и Пламена събраха 200 гости на поляната пред хижа „Беласица“
-
- юли 14, 2017
Влюбени танцьори възродиха старинни обичаи и се взеха с всички сватбени ритуали, които още помнят възрастни хора по селата. Танцьорът в ансабмъл „Пирин“ Крум Моралиев и изгората му Пламена събраха 200 гости, всички в народни носии, на поляната край хижа „Беласица” и като в приказките три дни яли, пили и се веселили.
Той е от Гърмен, а тя – от Добрич. Той учил в Широка лъка, а тя – в Котел. Съдбата ги срещнала в Благоевград, където и двамата следвали хореография в Югозападния университет. От 6 години живеят заедно. Наред с работата си в емблематичния ансамбъл „Пирин“ Крум намира време да ръководи още две танцови групи в Добринище и в Елешница. Половинката му също не стои със скръстени ръце, води Клуба по спортни танци и е хореограф в ансамбъл „Вихрен“ заедно с ръководителя му Иван Иванов при читалище „Н. Вапцаров” и учи на народни танци хлапетата от детските градини в Кочериново, Бараково и Стоб.
„Никога не съм си се представяла като булка с бяла рокля“, призна Пламена и допълни: „Дали заради танците, или по друга причина, и двамата с Крум от деца се оказа, че сме запленени от шевиците и народните костюми и ценим и изучаваме старите традиции, затова някак естествено дойде идеята сватбата ни да е както някога са ги вдигали“.
Мястото, на което събрали повече приятели и по-малко роднини, не е случайно.
„Там й предложих миналото лято“, разказа младоженецът. „Участвахме в семинар за чужденци, който всяка година организират доц. Георги Гаров и проф. Николай Цветков, и тогава той се провеждаше на хижа „Беласица”. Аз не мога да паязя тайна от Пламена, тя все ме разкрива, но тогава не знам как успях да не се издам. И една вечер, както се въртеше хорото на поляната, аз дадох знак на музиката да спре, извадих от джоба си кутийката с пръстена и като й казах, че той е знак на моята любов, я попитах дали ще се омъжи за мен. Толкова се развълнува, че очите й се напълниха със сълзи от щастие. И каза „да“, разбира се“, разкрива незабравимия момент Крум Моралиев.
Като решили кога и къде ще е сватбата, дошъл ред на приятелите да помагат с организацията и подготовката, която се оказала съвсем нелека. Ролята на главен режисьор на най-паметното събитие в живота си младоженците поверили на доц. Г. Гаров.
„Той беше първият ми учител по танци още в трета група на детската градина, той ме подготви и изпрати да уча в Широка лъка, той беше наш преподавател и в ЮЗУ и е един от най-близките ми хора, на които винаги съм разчитал“, разказа младоженецът, а половинката му допълни: „Ние знаехме немалко за ритуалите, но доц. Гаров е запознтат в детайли с тях и заслугата му сватбата ни да е сбъдната мечта е огромна“.
Още в началото двамата предупредили всички гости за дрескода. Крум намерил шивачи да му изработят пирински костюм, като към поръчката се присъединили и тъстът Васил Василев, и кумът им Данаил Атанасов. Кумата Адриана и тъщата Митка Дикова, както свекърът и свекървата Антон Марков и Елка Ралева, които се прибрали за щастливото събитие от Германия, се пременили в носии, които им осигурили младите.
Най-тежка се оказала ситуацията около булчинската премяна заради огромното желание на Пламена тя да е автентична. И когато най-малко очаквали, носията ги „намерила“.
„Случи се на пазара в Добринище, един човек, който продава вехтории, тъкмо я вадеше. Носията е над 100-годишна, македонска е, от Битолско поле, обясни ни продавачът“, още се вълнува младоженецът.
Като я облякла Пламена, дрехата й лепнала като по калъп, сякаш за нея била шита. Само булото се наложило да поръчат да се изработи специално. „В началото си мислих, че то ще е червено, но тази носия е от времето, когато вече модата се била сменила и са носили бяло платно за було“, обясни булката.
За болшинството сватбари облеклото не било проблем, много от тях са танцьори и имат автентични носии, че някои и по 2-3 в гардеробите си. Още в петък половината гости били на хижата за старта на ритуалите. „В черквата „Св. Георги“ в Петрич беше венчавката“, добавя булката.
След църковния ритуал цялата тумба сватбари се отправила към хижата и с хоро преминала през поляната до мястото, където сключили граждански брак.
Интересен бил и акцентът с мятането на букета – вместо букет булката метнала червена ябълка, набучена цялата с монети, към момите и ергените. Късметът да мине скоро под венчилото паднал в ръцете на приятелката на младоженците Наталия, чийто приятел Димитър е петричанин, та се шегували, че и втората сватба е редно да е в Петрич.
А край трапезата, също като някога, врели казаните с боб чорба и телешко с картофи, приготвени по специална рецепта от майстор готвачи от Добърско. Салати, сухи мезета, наредени на дървени дъски, домашни вино и ракия и още много вкусотии отрупали масите, за да е изобилен животът на младите. Всеки гост си тръгнал с подарък: мъжете с юзче с ракия, жените с обеци от пендари, ръчно направени с много любов от Крум и Пламена, а децата – със захарни петлета. Хората по моравата се вили до тъмно, а музиката огласяла планината.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА/struma.bg
Be the first to leave a review.
