167 години от рождението на Иван Вазов
-
- юли 9, 2017
Днес празнуваме 167 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов.
„На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело…Дано таз вяра, туй мечтанье не се разбие в някой брег и твоя зов да не остане като в пустинята без ек”, пише Иван Вазов в стихотворението си „На България”.
Той ни е дал едни от най-емоционалните стихове, учещи ни на патриотизъм, разкриващи безкрайното богатство на българския език. Творил неуморно във всички жанрове, с пъстра обществена дейност, следата на Иван Вазов в нашата литература и душевност е уникална и неповторима.
Иван Вазов е роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 година в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. Макар майка му Събка да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 г. го изпраща в Румъния, при чичо му.
Недоволен от решението на баща си Иван Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее в кръчмата на Нено Тодоров сред хъшове. Именно в Браила се запознава и с Христо Ботев. Тогава той създава повестта „Немили-недраги“.
През 1871 г. се завръща в България и се отдава на образователното дело – учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През 1876 г. Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ.
Там подготвя първите си стихосбирки – „Пряпорец и гусла” и „Тъгите на България”. Следват стихосбирките „Избавление” (1878), „Гусла” (1881), „Италия” (1884), „Поля и гори” (1884), „Сливница” (1885).
За кратко, от март 1879 г. до септември следващата година, е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица.
От октомври 1880 г. Вазов живее в Пловдив, където развива широка обществена дейност. Тук става главен редактор на списание „Наука”, а заедно с Константин Величков основават списание „Зора”.
От 1886 до 1889 г. Вазов живее в Одеса, където създава романа „Под игото”.
През 1889 г., завърнал се в родината, Вазов се установява в София, където живее до края на дните си през 1921 г.
На два пъти – през 1894 и 1896 г., е избиран за народен представител, а в периода 1897 – 1899 г. е министър на народното просвещение. През 1911 г. става отново депутат,този път във Великото народно събрание.
E79 News
Be the first to leave a review.
