Гоцеделчевецът генерал-лейтенант Андрей Боцев, началник на отбраната: Армията се нуждае от 800 попълнения всяка година
-
- юни 19, 2017
Роден е на 26 ноември 1959 г. в Гоце Делчев
Завършва ВНВУ „Васил Левски“ във Велико Търново, а след това Военната академия „Г. С. Раковски“ и Генералщабния факултет на академията
От 1981 г. насам изминава всички стъпала в Сухопътните войски
От юни 2014 г. до март 2017 г. е командир на най-големия вид въоръжени сили
От март 2017 г. е началник на отбраната
Има множество отличия, сред които награден знак „За вярна служба под знамената“ и медал „За отличие в БА“
– Ген. Боцев, какви мерки за сектор „Сигурност“ и в частност за Българската армия бяха набелязани на последното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС)?
– Заседанието на КСНС беше много полезно и посветено изцяло на въпросите за националната сигурност. То бе наложително на фона на анализите за бързо променящата се ситуация не само на Балканите, но и в света. Всички участници бяха единодушни и се взе решение за ускорена реализация на трите проекта за модернизация на въоръжените сили – ВВС, ВМС и СВ. Още миналата година, при срещите ни в Народното събрание, политическите сили приемаха, че проектите трябва да се развиват ускорено.
На заседанието на КСНС беше постигнато съгласие до края на 2017 г. да се актуализира Стратегията за национална сигурност и да се усъвършенства нормативната уредба, която регламентира устройството и функционирането на системата за управление и защита на националната сигурност и включените в нея органи и структури. Като основен приоритет бе набелязано и попълването на личния състав в Българската армия и в сектор „Сигурност“ като цяло, за повишаване на неговата мотивация, квалификация, оборудване. Решено беше до 20 юни тази година да бъде изготвен анализ и предложения за перспективите за интегрирано развитие на сектора в петгодишен период, който да дава по-голяма яснота.
Разчитаме на разума и професионализма на отговорните представители на властта да приложат колективни и целенасочени действия в тази насока. Аз от своя страна искам да уверя както тях, така и българското общество, че могат да разчитат на нашата обективна и адекватна военна експертиза.
– Беше ли повдигнат там въпросът за заплатите на военнослужещите?
– Такава конкретика не е обсъждана, но бе постигнато съгласие до 30 юни тази година отделните институции да подготвят планове с различни варианти за увеличаване доходите в сектор „Сигурност“. След това правителството и Министерството на финансите ще преценят конкретните действия.
Наше предложение е базата за изчисление на месечните възнаграждения в сектор „Сигурност“ да се обвърже с минималната работна заплата. По Закона за държавния бюджет в момента тя е 380 лв. В същото време минималната заплата за страната вече е 460 лв. и предстои в началото на 2018 г. да достигне до 510 лв. Така тази сума ще се доближи до настоящата войнишка заплата, която е едва 608 лв.
– Кога е реалистично да се случи такова увеличение, ако бъде одобрено от финансовото министерство и МС?
– При одобрение това може да се случи в най-кратки срокове. Това наше искане ще доведе до вдигане на доходите на военнослужещите по цялата верига, до повишаване на тяхната мотивация и привлекателността на военната служба. Не трябва да забравяме, че набираме личен състав сред цивилните граждани и така излизаме на пазара на труда, затова трябва да бъдем конкурентноспособни.
– Колко е некомплектът във въоръжените сили?
– За съжаление, некомплектът във въоръжените сили е висок – около 5000 души, и продължава да се увеличава. В момента сме на критичния минимум и ако не се вземат спешни мерки, рискуваме нещата да се влошат. Към момента некомплектът е около 20%, но в основните видове въоръжени сили нещата са много по-сериозни, тъй като там достига до 27-28%.
Предприехме вече първите стъпки – повишен бе месечният порцион с 30 лв., увеличи се приемът във военните училища, но ефектът от това ще започне да се усеща след 4-5 години. Освен това нашето желание е бюджетът, който се полага за личен състав, да се дава по щатен, а не както досега – по списъчен състав. Разпределението в момента не ни дава възможност да назначаваме нови военнослужещи. Ако средствата се предоставят по щатен състав, ще можем да назначаваме по около 800 военнослужещи годишно. Така, с офицерите от военното училище – мисля, че в период от 5-6 години ще можем да попълним некомплекта. В момента сме пуснали конкурси за около 700 места, за които е ясно, че няма да успеем да попълним, тъй като военната служба вече не е така привлекателна. Ако в конкурсите през 2013 г. се явяваха по 4-5 кандидати за едно място, то през миналата година – за място е кандидатствал само по един човек или дори по-малко.
– Колко са напусналите през последната година?
– Анализът на необходимостта от назначаване на около 800 човека годишно е на база на това, че за година армията напускат 700-800 души. Причините са различни – заради навършена пенсионна възраст или по-добри условия на труд другаде.
– На какъв етап е проектът за модернизация на Сухопътните войски, който единствен изостава, и какъв трябва да е подходът при реализацията му?
– Искам да подчертая, че не разграничавам проектите на видовете въоръжени сили. И като командир на Сухопътните войски, а и сега като началник на отбраната настоявам, че трите проекта трябва да се развиват и осъществяват паралелно. Ако
не можем да осигурим въздушния, морския или земния суверенитет на страната, не можем да говорим, че сме обезпечили нейната отбрана. Заради ограничението във финансовите средства и за да не се натоварва допълнително държавният бюджет, целта е проектите за модернизация да се разсрочат във времето и така ще се даде възможност те да стартират заедно. През това време с малка част от тези средства трябва да поддържаме настоящата техника, която ще ни е необходима до съответното превъоръжаване.
Проектът на Сухопътни войски е готов, но по необясними за мен причини бе забавен. Цел в момента е той да бъде приет в най-скоро време от правителството, да се внесе в парламента и да се даде и на него зелена светлина.
– Има ли капацитет родната военна индустрия да се включи в реализирането на проектите?
– За всеки един от проектите е много важна логистичната поддръжка, обучението, ремонтните дейности и ред други съпътстващи дейности, за да се осигури жизненият цикъл на техниката – от около 30-40 години. В България трябва да се подсигурят такива мощности и това следва да се договори още при сключването на контрактите – да се обезпечи тази поддръжка на територията на страната и да се включат колкото се може повече фирми от българската военна индустрия. Било то в самото производство, или в логистичното осигуряване и ремонта на определени агрегати. По този начин в нашата индустрия ще бъдат внедрени нови технологии, ще се осигурят допълнителни работни места и най-вече ще се обучат специалисти, които да поддържат тази техника. Ще държим колкото се може повече елементи да се извършват на територията на страната. Военната ни индустрия изнася много продукция, така че ще настояваме въоръжението и боеприпасите за новата техника да са наше производство. Разбира се, всичко посочено дотук е въпрос на договаряне.
– Министърът на отбраната отново повдигна темата за възстановяване на задължителната наборна служба. Необходима ли е?
– Средата за сигурност се променя бързо и ние трябва да се съобразяваме с тази динамика. Много от натовските армии прибегнаха до връщане на наборната военна служба. Разбира се, изобщо не може да става дума да се върне моделът отпреди.
Според мен първо трябва да се увеличат часовете по военно обучение в училищата. Може да се мисли и за доброволна служба – въпрос на преценка е дали тя ще е 3 месеца, 6 месеца или година. Към нея има интерес, особено сред младите хора с висше образование. Те идват с огромно желание на доброволната военна подготовка, която организираме в момента. Дори средствата се оказват недостатъчни, за да удовлетворим съществуващия интерес.
– Колко средства са изразходвани до момента за включването на армията в охраната на границата и кой поема финансирането?
– Армията подпомага МВР в охраната на границата по две операции – едната е логистична, а другата е съвместна операция, при която оказваме подкрепа по намаляване на бежанския поток. Резултатите са много добри. В тези две операции до момента са похарчени над 11 млн. лв. от бюджета на Министерството на отбраната, което наложи да се редуцират някои от ученията и занятията. Стъпка в правилната посока бе стартирането през ноември миналата година на партньорското споразумение между МО и МВР по реализиране на европейски проект „Подкрепа на усилията на Република България по справянето с миграционния натиск“, съгласно което до момента са ни възстановени 1,2 млн. лв.
– Армията готова ли е вече да поеме вменените й с нов закон задължения по противодействие на тероризма?
– Благодаря на личния състав, че въпреки оскъдните финансови средства прави всичко възможно, за да изпълняват въоръжените сили своите ангажименти по отделните закони.
Имахме превантивна подготовка още преди приемането на текстовете – проведохме две големи учения съвместно с МВР и други по-малки на много места в страната. Тренировките продължават. Районирали сме страната и сме осигурили навсякъде в наши подразделения екипи, които са в готовност и могат да се задействат в рамките на 1 час при подаване на сигнал. Основният команден състав също премина антитерористична подготовка. Готови сме в това отношение, но дано не се налага да се прилага.
Be the first to leave a review.
