Днес Православната църква почита Света мъченица Акилина, Св. Трифилий, еп. Никозийски

Тази свята девица и Христова мъченица Акилина (Ангелина) била от околностите на гр. Солун, от село, наречено Загливери, прилежащо към светата Ардамерийска епископия (дн. епархия при св. митрополия на Йерисос, Света Гора и Ардамерион, ГПЦ, б.р.), дете на православни родители.

Причина за мъченичеството й била следната история. Случило се един ден бащата на светицата да се скара с някакъв турчин, негов съсед, защото в селото живеели и християни, и турци, и удряйки го (по внушение на лукавия), го убил. Когато после бил хванат от селските управници и заведен при пашата в Солун, който да го предаде на смърт, той, страхувайки се да умре, и в желанието си да се спаси, окаяният се потурчил и така не бил погубен. Тогава светицата била още младенец на гръдта на майка си.

Турците настоявали бащата да потурчи и дъщеря си, но той им отговарял да не се тревожат за това, защото това било в негова власт и можел, когато си поиска, да я потурчи. Но майката, която не оставила святата православна вяра, не преставала непрестанно да учи дъщеря си да се държи здраво във вярата и никога да не се отрича от Христа. Когато Акилина навършила 18 години, турците отново започнали да настояват за същото. Тогава баща й я повикал и й рекъл: „И така, дъще, турците всеки ден ми казват да се потурчиш. Ето, аз първи трябваше да се потурча, а сега трябва и ти да го сториш. Дори още днес го направи, за да не ме притесняват повече“.

Но светата девойка, горяща цяла от неизказаната Христова любов, с велика смелост отговорила: „Да не би да съм маловерна като теб, та да се отрека от моя Създател и Творец, Господ Иисус Христос, Който понесе заради нас Кръст и смърт? Никога да не бъде! Аз съм готова да претърпя всякакви мъчения, дори и смърт заради любовта към моя Христос“. О, досточудни слова, не на дъщеря на трижди окаян баща, а на истинска дъщеря на Небесния Цар Христос! Тогава бащата, виждайки непоклатимата й воля, я предал на турците, като казал: „Аз не съм способен да принудя дъщеря си да се потурчи. Каквото вие искате, това сторете с нея“.

Като чули тези думи, те се смутили и веднага изпратили хора на властта да отведат девойката. А благословената й майка, като видяла пратените слуги, побързала към дъщеря си, давайки й следната заръка: „Ето, чедо мое възлюбено, сладка дъще Акилино, плод на утробата ми, настъпи онзи час, за който всеки ден те поучавах, и така, прояви послушание и послушай, чедо мое, заръките ми. Бъди мъжествена в мъченията, които трябва да претърпиш и не се отричай от Христа!“ А дъщерята, обляна в сълзи, отговорила: „Не се страхувай, майко моя, и аз това искам, и нека Бог да бъде мой помощник, а ти моли се за мен!“ И така те се разцелували помежду си с плач и сълзи. Слугите завързали светицата и я отвели в съдилището.

Любящата майка следвала отдалече възлюбената си дъщеря, тъй както овцата следва агънцето си, отвеждано на заколение, защото майчината любов не й позволявала да се отдели. Но слугите нея задържали отвън, а Акилина отвели вътре пред кадията, който й рекъл: „Ще се потурчиш ли?“ Светицата отговорила: „Не, няма да стане! И никога да не ми бъде това – да се отрека от вярата си и от моя Владика Христос!“ Като чул това, кадията се ядосал и заповядал да съблекат светицата по риза, да я завържат за един стълб и да я бият с тояги, което и станало. И двама слуги я биели дълго време, но тя понасяла мъжествено това мъчение.

След това отново довели светата пред кадията и останалите турци, а те започнали да я ласкаят, да й предлагат различни дарове и обещания, само и само да се отрече от вярата си. Но Христовата невеста, имайки в сърцето си любовта към Небесния жених Христос, сметнала всичко това за нищо. Един богат и по-високопоставен от другите турци й казал: „Потурчи се, Акилино, и аз ще те взема за снаха. Ожени се за сина ми!“ Христовата мъченица с неизказана смелост му отговорила: „Нека дявол те вземе, и теб, и сина ти!“ Като чули това, турците се разпалили от ярост, завързали светицата както по-рано и я били още дълго време.

После пак я отвързали и за трети път кадията взел да я разпитва: „Не се ли срамуваш да те бият гола пред толкова хора (защото ризата й се била разкъсала от толкова много удари и светата девойка била останала гола-голеничка). Или се потурчи, или ще начупя костите ти една по една!“ А светицата отвърнала: „И от какво да се вдъхновя за вашата вяра, че да се отрека от моя Христос? И чрез какви чудеса на вярата ви да повярвам на вас, които още преди гроба сте се цели усмърдели?“ [… ] О, мъченическа смелост, о, величие на духа, достойно за небесна похвала! О, отговор не на крехка девойка, а на мъжествен гигант! Като чули това турците, видели се с голям срам посрамени. И как другояче да се почувстват, изобличени от словата на истината? Тогава, разгорещени от ярост, те за трети път били светицата толкова немилосърдно, че я оставили полумъртва.

Земята наоколо се обагрила в кръв, плътта й до кости падала на парчета. Накрая я отвързали и я предали на някакъв християнин, който бил там, за да я отведе в дома на майка й. Приближавайки дъщеря си, която едва дишала, майката запитала: „Какво направи, дъще моя? Опази ли съкровището?“ С много усилия тя успяла да накара святото момиче да дойде на себе си и то, чувайки майчините думи, отговорило: „И какво друго да направя, майко моя, освен онова, което ми заръча; и тъй, както говорихме, аз опазих скъпия завет – изповядах нашата вяра“. А майката, като чула тези думи, вдигнала ръцете и очите си към небето и прославила Бога. Така Акилина предала душата си в Божиите ръце и получила мъченически венец. А нейните свети мощи, о чудо, веднага изпълнили цялото онова място с дивно благоухание. Те благоухаели и по пътя, по който носели тялото й за погребение. През нощта небесна светлина осветявала гроба на мъченицата като ярка звезда. И които християни видели това, прославили Бога, Чиято сила и слава да бъде вовеки. Амин!