Баща и син Гоцеви: Песента е нашият живот и винаги ни връща към корените ни и родния Благоевград

С благоевградските изпълнители Георги Гоцев и Иван Гоцев-син, които не спират да ни изумяват с прекрасни дуети, разговаряме за пиринската народна музика, за привързаността на хората към нея, за искрената обич и радост, която носи песента…

– Нека почнем по старшинство, как се ориентирате към музиката?

– Годината на моето раждане и място, среда и други фактори са определящи.

– Защо точно народна музика, а не някой по-лесен жанр?

– Баба ми и моите родители не пееха чалга.

– Българите ценим ли фолклора?

– С малки изключения и то по-възрастните.

– Народните танци станаха по-актуални и от фитнеса. Има ли шанс ръченицата да се играе повече от кючек?

– Почти няма медия да излъчват друго, освен голота и кючеци. Изключение е телевизия „Родина”.

– И какво е мнението Ви за поп-фолка като цяло? Защо е толкова харесван?

– За красотата има други  подиуми. Не носят вина тези, дето консумират баницата!

– Имате ли предпочитания към определен род песни?

– Текст, музика, аранжимент, изпълнение-Да!

– Какво е музиката за Вас?

– Като крилете за птиците!

– Имате ли любима песен?

– „Песните са моите деца”

– Кои хора слушат днес народна музика?

– Мислещите, уважаващи себе си, излезли от пубертета!

– Изпитвате ли потребност да предадете таланта си на младите хора?

До колкото мога. Да!

– Кои са проектите, по които работите в момента?

Нови авторски песни! Народните са ги създали нашите предшественици и ние трябва да им отдадем заслуженото. Важно е да оставиш следа в житейския си път!

– Кои са вашите примери в живота?

– Доказали се таланти!

– Кое е най-важното, за да се успее в музикалния жанр у нас – талантът, късметът, връзките?

– Връзките, „визията”, …талант!

– Как избирате пените, които да изпълнявате?

Тези, които мога да изпълня стойностно, които имат качества, които се запомнят.

– И за финал: мислели ли сте някога да се откажете от музиката?

– „И на края аз разбрах, че ми трябват два живота, за да кажа, че попях”!

Иван Гоцев

„Роден съм през 1981 година в град Благоевград в семейството на един от най-изявените, доказани и любими изпълнители на македонската и авторска песен – Георги Гоцев. Аз съм най-малкият член на семейството. Имам брат близнак и по-голяма сестра. Любовта към музиката, искрата, която проблесна в мен, може би се зароди още в детските ми години. Тогава, още мъничък, взимах дейно участие на всякакви детски и училищни прояви с музикална и певческа насоченост. Тази моя любов не остана незабелязана в очите на баща ми. В отговор на това моите родители ми обърнаха по-сериозно внимание и започнаха да ме насърчават към моето музикално и културно възпитание и израстване! Една от първите ми прояви е свързана с изпълнението на няколко песни през далечната 1988 година на проведен събор в местността Предела. През 1996 г. (вече тийнейджър), излязох на голямата сцена на драматичен театър Н. Вапцаров гр. Благоевград с песента „Прошки” в мое изпълнение. В последствие, през следващата година, записах професионално в звукозаписно студио първата си самостоятелна песен – „На мама”, която за мое щастие пожъна неочакван за мен успех и затвърди любовта ми към песента!

През следващите години започнах активно да пътувам, да пея, да опознавам фолклора ни. Също така да се запознавам с нови и приятни хора и да взимам дейно участие  във всякакви  музикални мероприятия, като сватби, концерти, юбилеи и т.н. През 2005 година взехме участие, съвместно с моя баща, на фестивала „Македония Фолк” с песента „Моя песен македонска”, която бе номинирана за песен на публиката и до ден днешен тя е една от най-любимите и желани песни в нашия репертоар от феновете на този жанр! Това ме радва и ме прави горд и щастлив от това, което правя и че по някакъв начин съумявам да достигна и да се докосна до сърцата на хората. Следващата година се роди песента „Съдбовна среща”, която е с по-сложен и социален характер. Песен, която бе приета от хората, фенове и музикални критици с голямо задоволство и любов от нейната сила и житейска притегателност. Телевизия „Родина” засне песента и успя да я направи любима на милиони зрители. И не само тази песен.

И така до ден днешен силата и любовта към песента върви като спътник в моя житейски път! И не на последно място – привързаността и топлината, с която ме зареждат хората, ме кара да продължа да творя, виждайки пламъка в очите на всички тях, за което сърдечно благодаря!

 „ПЕСЕНТА Е ДАР ОТ БОГА И БЕЗ НЕЯ АЗ НЕ МОГА!!!”

Телевизия „Родина”

 – Помните ли кога за първи път запяхте?

– Не – може би е било в детските ми години.

– Кога започнахте да се занимавате професионално с музика?

– Годината бе 2005 след участието ми на „Македония фолк”.

– Къде и на кого обичате да пеете най-много?

– Там където се чувствам щастлив, там където виждам в очите на хората много любов, подкрепа, признателност, всеотдайност и удовлетвореност от това, което правя!

– Държавата помага ли да опазите българщината в богатото ни културно наследство?

– За съжаление отговорът на този въпрос е отрицателен.

– Младите сякаш остават равнодушни към народните песни….

– Все повече и повече. Но да не забравяме, че хората са различни и има такива, които милеят и им пука за родното изкуство.

– Съгласен ли сте с твърдението, че фолклорното ни изкуство се тачи много повече в чужбина, отколкото у нас? Защо?

– Да, подкрепям тази теория. Човек, когато загуби нещо или е далеч от него, чак тогава осъзнава неговата истинска и морална стойност!

– Какво е необходимо на един изпълнител да се открои сред многобройната конкуренция в жанра?

– Какво е необходимо ли?! Талант, качество, много труд и любов към това, което прави, твори. И не на последно място – финансов ресурс за реализиране на всички свои проекти!

– Как избирате песните си? Какво място заемат авторските композиции в творчеството Ви? Имате ли предпочитания към определен род песни?

– Всички онези, които успяват да достигнат до моето сърце.

– Какво е мнението Ви за поп фолка? Защо е толкова харесван от хората?

– Не мисля, че аз съм човекът, който да дава някаква оценка за поп фолка, нека хората сами да преценят.

– Фолклорът направи ли Ви родолюбец?

– Абсолютно, да!

– Кои са проектите, по които работите в момента?

– Рано е да се коментира.

– Какъв човек сте извън музиката?

– Оставям хората, които ме познават и обичат, те да споделят какво мислят за мен.

– И накрая: музикант къща храни ли в България?

– Все още да!