НИКОГА НЕРАЗКАЗАНО

Преди няколко седмици, получих един  e-mail от клиент, който ме молеше да разгледам някакви документи и да си кажа мнението. Само че … оказа се, че документите са в село Обидим и няма как да получа копия от тях в офиса. Явно трябваше да ида лично.
Село Обидим се намира високо в планината. Част е от община Банско, но се намира на доста километри. Минава се през Добринище – по пътя за Гоце Делчев. Не бях минавал оттук и останах много впечатлен от гледките покрай пътя.

Дотолкова се бях отнесъл, че за малко щях да пропусна отбивката в село Места, но ДжиПиЕс-а напомни за себе си. Пътят за Обидим е стръмен и има доста завои и колкото по-нагоре се качвах, толкова повече красоти се разкриваха пред очите ми:

Вече си мислех, че няма да стигна, когато очакваната табела изскочи иззад един завой:

Обидим същестува като селище от 14 век. Жителите му виднаги са били будни, свободолюбиви и патриотично настроени. Това е една от причините в селото да се построи турски конак с постоянно пребиваващ аскер. Според някои източници, при подготовката на Илинденско-Преображенското въстание за ценътр в този край е избрано Банско, но поради не особено голята масовост там, е преместен в Обидим. Селото дава доста жертви и голяма част от населението му се изселва (населението на Чепинци – Велинградско е почти изцяло с обидимски произход).

В селото има изненадващо голям площад и хубава църква посветена на „Свети Николай Чудотворец“, построена през 1842 година.

Сградата е доста голяма и нямаше как да я снимам цялата. По-късно от интернет научих, че сградата е с размери 23 метра дължина, 13 метра ширина и 8 метра височина, а ширината на зидовете е 1 метър.

Бай Христо, ме посрещна, показа ми документите (но така и не ми даде копия) и ме заведе да видя парцела, за който се отнасяха.

И после ме разведе из околностите на селото, за да ми покаже красотите, за които ми беше казал по телефона (джобния – както сам се изрази) и после ми спомена още няколко пъти, че панорамата тук е невероятна. Мисля, че имаше право:

след кратка разходка се върнахме обратно в центъра, където част от местните жители вече бяха започнали да обсъждат причините, които са ме довели до тук:

Побърборих си с тях и потеглих обратно към Пловдив, като по пътя не пропуснах да запечатам малка част от прелестите, които видях: