Убиецът Любомир Симеонов пред Веселин Стаменов: Как станах убиец!!!
-
- май 24, 2017
Дани ЗЛАТАНЧЕВА, в. „Уикенд“
Веселин Стаменов
Повече от 3 години вече роденият в Благоевград – подполковникът от резерва, 60-годишният днес Любомир Асенов Симеонов изтърпява 20-годишна присъда в затворническото общежитие в Казичане…
Това е производителят на билки, който сутринта на 23 септември 2013 година застреля пред зеленчуков магазин в Бургас банкерката Павлинка Йовчева.
САМО ФАКТИ:
Любомир Симеонов
Любомир Симеонов: “Няколко банкери грубо ми погазиха офицерската чест, гавриха се с мен. Така ме превърнаха в убиец”
Повече от 3 години вече роденият в Благоевград – подполковникът от резерва, 60-годишният днес Любомир Асенов Симеонов изтърпява 20-годишна присъда в затворническото общежитие в Казичане, община Бухово. Това е производителят на билки, който сутринта на 23 септември 2013 година застреля пред зеленчуков магазин в Бургас банкерката Павлинка Йовчева. Неговата история плаче да се филмира от един днешен Фелини. Тя е красноречиво доказателство как няколко банкери в съдружие с няколко магистрата и с незаинтересоваността на държавни институции превърнаха един подполковник от резерва на Българската армия, който след пенсионирането си решава да се посвети на почтен бизнес с билки …в убиец!
Любомир Симеонов не е нито превъртял бивш военен, нито наемен убиец, у него няма зрънце от манталитета на престъпника. Преди да ви разкажа мотивите довели основателят на дружеството за производство на билки “Ветоника“ ЕООД да пристъпи към тази крайна постъпка ви запознавам с нейния финал.
Любомир Симеонов не просто е искал само да застреля регионалния директор на Уникредит Булбанк в Бургас Павлинка Йовчева. С крайното си решение той е искал да взриви българската общественост, защото по тази схема за изнудване и рекетиране са фалирани по “законен” начин не една и две почтени фирми от малкия и средния бизнес. Следвайки плана си и след като е застрелял банкерката Любомир Симеонов е тръгнал с колата си към София с намерението да се предаде в ефир в предаването на Карбовски /тогава в Нова телевизия/. Като разкаже пред цяла България какво го е довело до това деяние. Слушайки радио по пътя той се уверява, че няма да стигне до София, защото полицията вече блокира основните пътни артерии изън Бургас. За да не го заловят и обвинят и в опит за бягство той завива към Сливен, оставя колата си на паркинг в близост до Областната дирекция на полицията и чинно се нарежда на опашката от граждани, които подават жалби и сигнали. Когато му идва редът вади личната си карта и казва на дежурния полицай: “Може би вече сте научили за убийствот в Бургас от преди 1 час. Аз съм стрелецът! Моля Ви, кажете на вашия началник, че се предавам доброволно и да дойде, за да арестува един подполковник от Българската армия.” На младото полицайче му увиснало долното чене от изненада. Опитал се да изгони Симеонов от опашката: “Аман от смахнати! Кой убиец ще се предаде така!” Стрелецът спокойно седнал на един от столовете и зачакал. Междувременно се развъняли телефони и след 15 минути в помещението за граждани с трясък нахлули няколко маскирани полицаи с автомати и се нахвърлили върху него с викове: “Легни на земята! Не мърдай!”
ПРЕДИСТОРИЯ
В началото на новото хилядолетие, вече като пенсионер, подполковник Любомир Симеонов заминава за Сунгурларе, родното място на жена си Соня, за да се включи в помощ на тъста си, който вече имал малка поточна линия за преработка на билки. В София остават съпругата му, библотекар и до днес в библиотеката на ВВС и двамата им вече поотраснали синове, Ясен и Явор. Помага на семейството си не само с немалката си пенсия си на офицер, но и с приходите от новото си занимание. Постепенно бизнесът на тъст и зет се разраства, подсигуряват постоянна работа на трудови договори на 12 работника в Сунгурларе. Любе обикаля България и изкупува билки в големи количества: “Бях създал от нищото отличен екип от млади хора и работещо, развиващо се предприятие. Изнасяхме билки в 8 държави от ЕС, както и в Русия, Турция и Швейцария. Годишно вкарвахме около един милион лева във валута в държавната хазна и ставахме все по-добри. „Ветоника“ЕООД никога не е работила на загуба. Ама никога!!”, заявява по-късно той в съдебната зала. Близо 10 години дружеството работи и ползва услугите само “Уникредит Булбанк” –клоновете в Карнобат и Бургас, с които си имат взаимно доверие. До средата на 2012 година не е имал нито една просрочена вноска от кредити към банката. Внасял е стотици хиляди лева само от лихви.
Нормално е Любомир Симеонов да пожелае да изкачи следващото стъпало в бизнеса си. Т. е., с помощта на фонд “Земеделие” да потърси евросубсидия за построяване на нова фабрика за преработка на билки с ново оборудване: “На 04.05.2012 г. управляваната от мен „Ветоника“ЕООД сключи договор 02/123/00607 с Държавен фонд „Земеделие“ за изпълнение на инвестиционен проект по мярка 123 за развитие на селските райони на стойност 2 278 000 лв. и субсидия от 897 000 лв. Тогава изненадващо за мен група служители от УКБ-АД и обслужващите ги техни подчинени, а именно: Павлинка Йовчева – тогава регионален директор на УКБ – Бургас, Веселин Желев – бивш деректор на УКБ – Карнобат, Таня Колева – директор на УКБ –Карнобат, Екатерина Кирилова (Панайотова) – директор в централата на УКБ–АД, Станка Атанасова – служител в УКБ – Бургас, Христинка Кацарова – служител в УКБ – Карнобат, Димитър Пенков – служител в централата на УКБ-АД, се опитаха да ме изнудват и рекетират”, разказва Симеонов.
ЗАВРЪЗКА
Само няколко дни след като е получил радостното известие, че проекта му е одобрен и ще получи безвъзмездна субсидия от близо 1 млн. лева горепосочените банкери го уведомяват, че ако иска да разчита на предварително уговорения банков кредит трябва да смени строителната фирма. Дори му посочили точно коя да бъде новата фирма – „Партньори – АТ“ЕООД, както и да даде „своята лепта кеш“, защото „така ставали нещата в България“. След неговия категоричен отказ да бъде донор в схемата им в прав текст и пред свидетели през м.юни 2012 г. Димитър Пенков и в началото на м.август 2012 г. Таня Колева и Веселин Желев (името му изкочи от Комисията по досиетата като полковник от ДС) му заявили, че ще бъде заличен от регистрите и, че ще го фалират и унищожат. Симеонов категорично отказал, не само заради лошата репутация на строителната фирма, която му натрапвали, но най-вече заради факта, че ако промени в документите си строителната фирма веднага ще му бъде анулирано еврофинансирането, защото проекта му е одобрен с друга фирма: “След моя отказ да сменя строителната компания, ми бе отказано финансиране по проекта и ми бе заявено от Димитър Пенков – старши мениджър в централата на УКБ, че до две години фирмата ми ще бъде заличена от регистрите. Свидетели на това бяха Таня Колева и Иван Колев от УКБ – гр.Карнобат и Станислава Георгиева – служител на „ВЕТОНИКА” ЕООД.
До края на декември 2012 година Любомир наивно смятал, че ще изглади недоразуменията с банкерите на местно ниво. Когато се уверил, че главата му вече е сложена на гилотината, в началото на 2013 година той изпратил нотариално заверена покана за среща до генералния шеф на Булбанк Левон Хампарцумян. Написал писма с молба за намеса и съдействие до централата на УКБ-София, до управление “Банков надзор” към БНБ, до Комисията за защита на конкуренцията, до Българската стопанска камара, до Парламента и до Президента, даже. Отвсякъде дошло … ледено мълчание. Единствено бил уважен с отговор от Президентството, от където го посъветвали да си наеме адвокат, защото това е било спор не от тяхната компетенция. За да му се обърне внимание и да ангажира институциите в проблема, както и да предизвика среща с централата на банката в София през месец ноември 2012 година той умишлено спрял да внася вноските по кредитите си. Само 5 месеца след това гилотината паднала – частен съдебен изпълнител влязъл във “Ветоника” – ЕООД и започнал да описва имуществото й.
ПОСЛЕДНА ДУМА
… Да, съжалявам, че липсата на работещи институции в страната спомогна за изпадането ми в това състояние на умопомрачение и ме доведе до извършване на това престъпление. Не може да се отрече причинно-следствената връзка между това, което сториха на развивания от мен бизнес и извършеното от мен престъпление. До това състояние на безизходица бях доведен от група „бели якички”, злоупотребяващи с властта си. Осъзнавам какво съм извършил и ще си понеса наказанието за него. Но мотивите, довели ме до него не са посочените в обвинителния акт и в присъда №101/19. 06. 2014 г. по НОХД №364 на БОС. Това е част от разказът на Симеонов, пред нашия колега Веселин Стаменов , който възнамерява да издаде спомените му в книга с работно заглавие „Спомени от килията“.
ПОСЛЕПИС
Пишещият тези редове е съученик на Любомир Симеонов от Солунската гимназия в Благоевград. Два пъти му ходихме на свиждане с друг наш съученик – д-р Валентин Славов. В Бургаския следствен арест ни разделяше стъклена стена с надупчен кръгъл отвор. За да му повдигна настроението му казах: “Любе, така и така си решил да си сложиш главата в торбата. Единствената ми забележка към теб е, че е трябвало е да вдигнеш мерника малко по-нагоре. Така наистина щеше да има голям отзвук. И Мара Бунева убива от упор сръбския мъчител на българите Прелич, а сега е героиня в нашите очи.” Той ми отвърна: “Шшшт, тихо, тука всичко се подслушва!”
При второто ни свиждане в затворническото общежитие в Казичене Любе ни разказа с настроение: “Тук, аз живея по-добре от вас навън. Отговарям за снабдяването в общежитието и всяка сутрин излизам от килията, като отивам на работа в канцелария. Така ми се намалява и присъдата.” Той си чертае с увереност планове, когато излезе на свобода. Сигурен е, че ще възстанови “Ветоника” и ще построи мечтаната от него нова фабрика за преработка на билки.
Be the first to leave a review.
