Днес честваме най-важния пролетен празник – Деня на Свети Георги Победоносец. У нас светецът е смятан за защитник, воин и покровител на овчарите и техния добитък. Гергьовден е и ден на храбростта и на Българската армия.

Свети великомъченик Георги Победоносец

Кратко животоописание

Този велик Христов мъченик живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин. По това време срещу тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Господ Иисус Христос.

Явил се в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния, и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: „По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията.“

Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година.

Христо Темелски

Св. Георги Чудотворец – икона от XI век. Катедралата  „Успение Богородично“ в Кремъл, Москва.

Какво се прави на Гергьовден – Поверия за късмет и здраве ! 

На Гергьовден бихте могли да направите магия с конци.

Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката червен.

На сутринта конците се разменят три пъти.

Смята се, че чрез трендафила болестите си отиват.

На Гергьовден за овчарите и говедарите се приготвят специални кравайчена. Носят им се на кошарите, обикаля се с тях три пъти за защищаване от магии и болести.

На Гергьовден на кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка ръж или ечемик. Вярвя се, че това ще ги предпази от болки в кръста.

На Гергьовден за оздравяване болните се провират три пъти под вековно дърво.

На Гергьовден болните хора се къпят в лява вода – там където водата завива на ляво. Вярва се, че това ще им донесе изцеление.

На Гергьовден съдовете се пълнят с отвори, обърнати по течението, а не срещу него. По такъв начин, за да влезе в стомната водата се обръща обратно и става лява вода. А тя се използа при баене и лекуване на екземи или болни очи.

Водата, която се носи на Гергьовден , е необходимо да е от място, където се се къпали и мили жените преди изгрев.

С роса от Гергьовден , хваната на брадвата се лекуват екземи, ранички, струпеи.

С роса от Гергьовден се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото.

На Гергьовден млади и стари се търкалят в росата за здраве, тъй като всичко в тази магическа утрин е покрито с блага роса.

На Гергьовден се пие студена вода на гладно, като се вярва, че тя ще прочисти кръвта. Още по – добре е, ако водата се пие от нова стомна.

На Гергьовден на особена почит са вълшебствата на водата. Къпането на празника в реката, се вярвя, че пердпазва от треска. Клонка от глог поставена на кръста на Гергьовден , се вярва, че предпазва от болки по време на работа.

На Гергьовден през целия ден хората се кичат със свежи цветя, които се смята, че предават магическата сила на природата, отключена през този ден.

На Гергьовден най – възрастната жена в къщата удря децата под завивките с клонче коприва за да са здрави.

На Гергьовден който стане пръв, измива лицето си с коприва и удря спящите в къщата по ходилата с коприва, за да са пъргави през лятото.

Ако на Гергьовден жените носят китка от коприва над челата си, вярва се, че това ще ги предпази от главоболие.

Кокалчето от предния десен крак на агнето за Гергьовден се пази, тъй като се вярва, че служи за лек и против уроки.

Ако има дете с болно гърло, кокалчето се загрява и с него се маже болното място.

Ако в съда с кръвта от жертвеното агне за Гергьовден се постави коприва, се вярва, че по – късно с нея могат да се лекуват обриви и други кожни болести.

Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден.

На този ден празнуват около 200 хиляди души.

На Гергьовден празнуват всички, които носят имената Георги, Гергана, Галина, Галин, Галя, Ганка, Ганчо, Гочо, Гинка, Габриела и производните им имена.

Честито на всички празнуващи!