Футболистът Мартин Газиев от Абланица, преборил коварна болест в откровено интервю: Живея втори живот, ще създам още деца
-
- април 20, 2017
ПЛАМЕН СЛАВОВ
Съдбата не спира да си играе с Мартин Газиев. 28-годишният футболист, който е юноша на Локомотив 101 (София) и Локомотив (Пловдив), а няколко сезона е капитан на Пирин (Гоце Делчев), мина през какво ли не. Наскоро претърпя поредна операция и сега се възстановява след скъсването на връзките на коляното… за втори път, след като преди време отново имаше същата тежка травма.
През 2012 година Газиев научава ужасната новина – диагностициран е с идиопатична апластична анемия. Коварното заболяване, което води до смърт, се среща изключително рядко. След дълго лечение Газиев преборва болестта и се завръща по-силен на футболния терен. Защитава екипите на Пирин (Гоце Делчев), Пирин (Разлог), столичните Септември и Царско село, откъдето обаче го освобождават наскоро, след като научават, че е тежко контузен.
Поредната неприятна вест за Газиев идва само няколко месеца, след като съдбата донякъде му се реваншира. Съпругата му го дарява с дъщеричка, а футболистът споделя, че е много щастлив и трудностите, които се изправят насреща му последните години, не могат да го спрат към следващата му мечта – да създаде още наследници.
„Когато научих тежката диагноза, се взех в ръце и си казах, че ще се излекувам. И никакви други мисли не ми минаваха през главата. Не се предадох, защото не исках близките ми да плачат“, каза Марто в откровено интервю. Той обясни за коварното заболяване, което е вече зад гърба му, и сподели, че живее втори живот.
– Марто, къде те откриваме и каква неприятност пак те сполетя?
– В родното ми село Абланица съм, възстановявам се след претърпяната операция. На една от тренировките на Царско село ми се усука коляното, усетих пукане и нестабилност. Беше ми направен ядрено-магнитен резонанс и се оказа, че имам скъсана предна кръстна връзка на коляното. Преди време скъсах и на другото. Много е неприятно, сега пак половин година не мога да играя.
– Къде беше операцията?
– В болница „Света София“. Всичко мина много добре. Възстановяването след такава контузия е шест месеца. В момента се чувствам добре, вече хвърлих патериците. Неприятното е, че
не успях да се съхраня
от тежките травми
във футбола. Но всеки футболист знае, че има риск, това ни е професията.
– Защо се стигна до раздялата с Царско село? Имаше договор с клуба от Втора лига.
– След като се контузих, решиха да ме освободят. Но не им се сърдя. Така са преценили, така са направили.
– Треньорът Никола Спасов интересува ли се как протича възстановяването ти?
– Никой от Царско село не ме е търсил да се интересува за състоянието ми. Но много близки и приятели го правят и ми вдъхват увереност и кураж, което за мен е по-важно.
– Преди това беше няколко месеца в Септември, който води люта битка с Етър за влизане в Първа лига. Имаше ли вариант да останеш при Николай Митов?
– Прекарах хубави месеци в Септември. Тръгнах си по собствено желание. Там се работи професионално, в отбора има много талантливи и опитни футболисти. Виждате, че школата им е добра, дава се шанс на юноши в мачовете от Втора лига. Политиката, която следват с налагането на собствени кадри, е правилна и дава резултат. Вярвам, че накрая ще се поздравят с успеха и от есента ще играят в Първа лига. Николай Митов държеше да остана в отбора, но тогава реших, че за момента ще е по-добре да се върна в Гоце Делчев и пак да играя в Пирин.
– Митов се завърна начело на Левски. Какъв човек е той и какво ще му пожелаеш?
– Той е добър специалист и мотиватор. Дано постигне нещо с любимия си Левски.
– Минал си през няколко отбора, къде се чувстваше най-добре?
– Най-добре се чувствах в Гоце Делчев и Разлог. Там бях в свои води. По мое усещане най-силните ми мачове са били именно с екипите на тези два отбора.
– Най-тежкият ти период несъмнено е моментът, когато беше диагностициран с коварна болест през 2012 година. Какви бяха симптомите и кога узна лошата новина?
– Тогава играех в Македония, защитавах екипа на Работнички (Скопие). По време на един от мачовете се почувствах много зле, не ми достигаше въздух. Около 70-ата минута на мача започнах да се задушавам, бях много изморен. А това не беше нормално, тъй като бях много здрав физически и в други мачове нямах подобни проблеми. Доиграх срещата, без да казвам нищо на никого. След мача в съблекалнята казах на доктора на отбора за състоянието ми. Вече беше станало късно и нямаше как да отидем на лекар. Разбрахме се на следващия ден да отидем и да ми бъдат направени нужните изследвания, за да установи какво точно ми е. Веднага се прибрах в България и още на 2 април 2012 година бях приет в Александровска болница за изследвания. Поставянето на диагнозата ми отне около десетина дни. От направените кръвни изследвания и биопсия на костния мозък се оказа, че имам идиопатична апластична анемия.
Това е много
рядко заболяване,
при което костният мозък не функционира, няма кой да произвежда кръв и е невъзможно да се произвеждат еритроцити, тромбоцити и левкоцити.
– Какви мисли ти минаха през главата, когато узна диагнозата?
– Много интересно и любопитно е, че моята болест и тази на Стилиян Петров бяха открити в един и същи ден. Докторът, като ми съобщи, се стъписах. Не знаех какво се случва. Не исках да го приема, не вярвах, че това е истина. Но се взех в ръце и си казах, че ще се излекувам. И никакви други мисли не ми минаваха през главата.
– Плака ли?
– Не, но близките ми плачеха. Нямаше как да се предам. Най-тежко е да виждаш как твоите родители, брат, близки и приятели те гледат как страдаш и плачат…
– Как протече лечението и каква сума беше изразходвана?
– Проведох лечение с антитимоцитен глобулин, което обаче не даде резултат. Единственото решение беше трансплантация на костен мозък. Не знам точната сума на изразходваните средства. Бях в болницата в столичния квартал „Дървеница“. Трансплантацията беше чак на осмия месец. Чаках доста, защото първо опитвахме с медикаментите, но не помогнаха. Имаше вариант да замина за чужбина, но за там трябваше да се чака много време. Навсякъде е само със заявки и предварителни записвания. Аз нямах време да чакам, защото от непрекъснатите вливания на тромбоцитна и еритроцитна маса имаше опасност организмът ми да създаде антитела, които да отхвърлят след това донора. Самата операция не беше никак сложна. Продължи точно 8 минути. Клетките бяха изтеглени от брат ми и вкарани в мен през централен венозен източник. Нямаше никакви рискове за него, докато при мен не се знаеше как точно ще се развият нещата, защото при всеки е индивидуално. Периодът след трансплантацията беше много тежък – и физически, и психически. След операцията в продължение на 20-ина дни сьстоянието ми беше много тежко поради липсата на имунна система. Когато ме изписаха, бях отслабнал. Излязох от болницата 64 килограма, а сега си върнах нормалното тегло – 78-79 кг. Вече нямам проблеми с болестта. Преборих я!
– Брат ти Северин изигра изключително важна и животоспасяваща роля в този момент…
– Да, така беше. За мое щастие и щастието на близките ми с брат ми се оказахме напълно съвместими. Той ми стана донор и цял живот ще му бъда благодарен. Благодарение на него се радвам на малките и важни неща в живота. Ако не беше брат ми… Живея втори живот благодарение на него.
– Кога ти съобщиха, че си напълно излекуван?
– Април 2013 година ми казаха, че съм напълно излекуван. Но сега със скъсаните връзки си припомних какво е да си по болници. Омръзна ми вече.
– Докторите ограничиха ли ти храните?
– Първите два месеца трябваше да избягвам определени храни. Сега вече всичко мога да похапвам.
– Срещал ли си се със Стилиян Петров?
– Никога не съм имал шанса да се срещна с него. Но много бих искал, защото той е пример за много хора. За мен Стилиян Петров е идол, даже играех с номер 19 в негова чест, след като излекувах болестта.
– Искаш ли да му кажеш нещо?
– Пожелавам му най-вече да е жив и здрав. Другото го има. Горд татко е, има прекрасна жена. Винаги може да разчита на мен.
– Брат ти къде живее и с какво се занимава?
– Сега е в Пловдив. Там живее и работи във фирма, която се занимава
с изграждането
на оранжерии
– Преди по-малко от две години отново разчувства цяла Абланица, този път по страхотен повод. Вдигна сватба и се взе с любимата си Рамзие. Гледаш ли вече по друг начин на живота?
– На 19 септември 2015 година се ожених. Със съпругата ми сме заедно от четири години. На сватбата присъстваха много хора. След тази стъпка в живота вече гледам по по-сериозен и отговорен начин. Няма по-важни и ценни неща от здравето и семейството. Това е над всичко останало.
– Сдобихте се и с първа рожба. Сигурно искате да имате още наследници?
– На 11 октомври миналата година станах татко за първи път, изживяването е неописуемо. Имаме си малка принцеса – Рая. Човек трябва да изпита това щастие, за да разбере какво е чувството. Много искам да имам още деца и да им се радвам. Децата са най-голямото богатство.
– Различаваш ли се от футболистите, на които приоритет са скъпите коли, манекенките, чалга певиците, татуировките?
– О, моля ви, не ме поставяйки в тази графа. Аз съм от този тип футболисти, който не се интересува от манекенки, скъпи коли и лъскавите неща. Нощният живот не е за мен. Аз си падам по простите неща.
– На дискотека не ходиш ли?
– Много рядко. Само ако има повод. Наистина не обичам нощните похождения.
– Употребяваш ли алкохол?
– Понякога си позволявам да пия бира. Друга вечер пък една-две чаши вино.
– Разкажи повече за семейството, от което произлизаш?
– От скромно и сплотено семейство съм. Винаги си помагаме, когато имаме нужда един от друг. Баща ми навремето също е играл футбол, но не на професионално ниво. Това, което съм, и което съм постигнал, го дължа на майка ми и баща ми. Без тях нямаше да ме знае никой. Те са главните „виновници“ за постигнатото от мен, колкото и да е малко то.
– С какво се занимават?
– Допреди известно време се занимаваха с тютюн. Постоянно им помагах, когато се прибирах на Абланица.
– Каква работа вършеше?
– Нижех тютюна и
изобщо не ме
беше срам
да го правя
Иначе имаме земи и от тях се препитават главно моите родители.
– Кой е първият ти треньор?
– Константин Бешков в Локомотив 101. Там изкарах три години преди да ме вземат в Локомотив (Пловдив). Там треньор ми беше легендата Георги Василев – Гочо.
– Сподели, че не си по скъпите коли, какво возило караш?
– В момента нямам… счупи се и е на ремонт.
– За какво мечтаеш?
– Аз и близките ми да сме винаги здрави и много щастливи. Това е най-голямата ми мечта. И нямам търпение да мине и тази трудност, да се възстановя и отново да играя. Не мога без футбола.
ПЛАМЕН СЛАВОВ
Заклет депесар е, част
е от младежкото ДПС
Мартин Газиев се интересува и от политиката, но твърди, че няма амбиции да последва примера на футболния съдия Стефан Апостолов, който дори стана депутат.
„В родното ми село Абланица 99 процента от хората са заклети депесари. Човек е трудно да няма връзка с партията. Някои от най-близките ми приятели са в Младежкото ДПС, събираме се от време на време. Сега, докато лекувам контузията, имам възможност да се виждам и срещам с хора. Знам, че цялото село беше с мен и ме подкрепяше, докато борех коварното заболяване“, разказа Газиев.
„Младите хора трябва да променят мисленето си. Да вярват в себе си и да имат куража сами да се справят с трудностите. Вярвам, че именно ролята на младежкото ДПС ще е решаваща за развитието и позиционирането на младежкия глас като ключов фактор за решение най-напред на младежките проблеми, след това на националните, а те никак не са малко в днешното време. Вярвам, че част от младежкото ДПС сме хора, които можем да направим нашата страна място, от което няма да бягат млади хора с потенциал и най-вече да преодолеем страха от религиозни, етнически, полови и сексуални различия, които макар и в 21 век, все още съществуват“, добави бившият капитан на Пирин (Гоце Делчев) и Пирин (Разлог).
Източник: БИЦ
Be the first to leave a review.
