Благоевградчанинът П. Цонев и съпругата му, туркинята Севил: Емигрирахме от Истанбул в Австрия, за да се спасим от Ердоганова Турция
-
- април 20, 2017
Преди 9 години благоевградчанинът Петър Цонев замина за Одрин като преподавател по български език в тамошния университет. Завършил е със златен медал благоевградската гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ /бивша Солунска/, а кариерата му на филолог стартира в Югозападния университет „Н. Рилски“ като асистент и по-късно доктор по обща и експериментална фонетика във Филологическия университет.
В Тракийския университет в Одрин основател и ръководител на департамента за преводачи в Хуманитарния факултет, в който работи, е и бъдещата му съпруга д-р Севил Челик. Тя е израснала в Германия, била е на 7 месеца, когато през 1972 г. майка й емигрира там при баща й, който от 1968 г. е гастарбайтер. Петър и Севил се женят през 2009 г. в Одрин, на младото семейство кумува българският консул. Напускат Одрин след скандал, свързан с разкрито от П. Цонев плагиатство. Оказва се, че тамошният им колега Ибрахим Мурат Чакмакчъ едно към едно е копирал и издал книга на доц. Роман Хаджикосев, преподавател и колега в ЮЗУ „Н. Рилски“. Следват месеци на огромно напрежение, тогавашният ректор на Одринския университет проф. Енвер Дуран отнема на Цоневи ръководството на Българския културно-информационен център. Престъплението на Чакмакчъ все пак е доказано и той е осъден за плагиатството си, но скандалът слага край на кариерата на семейство Цоневи в Одрин.
Предвид обстоятелствата семейството решава да напусне Тракийския университет и града. Севил печели конкурс в Истанбулския университет за преподавател в катедрата за преводачи в рамките на германистиката и двамата се преместват в мегаполиса. За Петър следва 6-месечно преподаване на руски език в Галатасарайския университет и дълъг период, прекаран в търсене на работа, която най-накрая намира като учител в Българското неделно училище „Св.св. Кирил и Методий“ в Истанбул. Двамата са непосредствени свидетели на политическите процеси и социалните промени през последните години в Турция след идването на Ердоган на власт.
В момента живеят в Грац, Австрия. От февруари 2016 г. Севил Челик Цонев преподава в университета „Карл Франценс“ – най-престижният и най-големият в Грац. Съпругът й пък усилено учи немски, за да си намери работа. Той владее английски, френски, руски и турски.
Потърсихме Севил и Петър Цонев за коментар на обявените резултати от референдума в Турция, за живота там и очакванията им за бъдещето на Турция и Европа. Още преди първия въпрос за референдума Петър Цонев отбелязва, че двамата със съпругата му имали изключителен късмет заради конкурса в Грац.
„В края на 2015 година – ноември, когато бях преподавател по български в Българското неделно училище в Истанбул, разбрахме със Севил за възможност, която й се предоставя да преподава в Грац. Въпреки че тъкмо си бях намерил дългоочакваната работа, макар и само в неделите, не сме се колебали нито за миг. Спонтанно и двамата решихме да се „измъкнем“ от Ердоганова Турция”, с това признание на Петър Цонев започва интервюто.
– Защо искахте да се измъкнете?
Петър: – Положението към момента беше много напрегнато – атентати и страх от атентати, от една страна. А от друга – доста чуждестранни преподаватели си заминаха от Турция не само от страх от атентати (като преподавателите, изпратени от DAAD, Германия), а заради критичното си отношение към правителството. Един преподавател, британец, от Босфорския университет даже беше екстрадиран за публикация във Фейсбук. Там, в Босфорския университет, имаше доста „революционни“ прояви срещу управляващите, заради което и доста колеги на Севил загубиха работата си. Имахме приятели студенти и една германка, която ни разказваше какво става там. Нещата, които се случиха в Турция преди и след преврата, ясно показаха, че притесненията ни не са били напразни и нашето решение да напуснем Турция е било правилно. По това време
ЖИВЕЕХМЕ В КВАРТАЛ БЛИЗО ДО ЦЕНТЪРА – „ФАТИХ“, НО ВСЕ ЕДНО БЯХМЕ В СИРИЯ.
Навсякъде по улиците виждах ежедневно бежанци и чувах само арабска реч. А в същото време един по един си отиваха опозиционните вестници и телевизионни канали.
Севил: – Ние сме интернационално семейство, така да се каже, и след извънредните парламентарни избори в Турция на 1 ноември 2015 г. изгубих надеждата си за бъдещето. Втората причина да искаме заминаването бе, че в квартала, където живеехме, бяха концентрирани голяма част от привържениците на Ердоган. Ислямизация до крайна степен. Нямахме сигурност. Нямаше дори нормално облечени хора.
Петър: – Това не беше модерна Турция, която ме впечатли, когато отидох там и впоследствие взех решение да остана. Всъщност локацията ни беше умишлено избрана – на 15 минути от Златния рог и старинния квартал „Фенер”. Очакванията ни обаче удариха на камък и вместо мултикултурно място получихме ислямски фундаментализъм.
Севил: – Именно заради религиозния фундаментализъм на хората около нас не се чувствах сигурна с мъж християнин в сърцето на Истанбул.
Петър: – В този период имахме възможност да се сблъскаме и с подозрителността на хората около нас. Контактите се ограничиха до минимум. Познатите ни говореха под сурдинка на политически теми. Просто се страхуваха да изразяват гласно недоволството си срещу управляващите, което започна още с протестите в парка „Гези”.
– Обсъждали ли сте възможност да живеете в България?
– В България няма как, защото не виждаме как ще намерим нормална реализация и двамата.
Севил: – Животът в България, пък дори и в Турция като стандарт, и този в Австрия са несравними. Ние просто искахме и искаме да сме заедно, и ако имаше някаква възможност, бихме живели и в България, но не съм сигурна, че можем да оцелеем финансово като университетски преподаватели. Дори в Турция аз изкарвах три пъти повече в сравнение с колегите в България.
– Искате да кажете, че във всички случаи единият трябва да жертва кариерата си заради другия?
Петър: – Да.
– Как се чувствате в Грац? Трудно ли ви е? Има ли българи, с които да общувате? Неотдавна отворихте малко магазинче, то ли уплътнява времето на Пепи?
Севил: – Аз се чувствам много спокойна в Грац, въпреки че преди това не съм била в Австрия. Нямам проблеми с езика и немскоезичната култура. Но преди всичко се чувствам щастлива заради възможността да имаме ново начало в нашия живот. Освен това се надявам, че и двамата ще продължим успешно академичните си кариери.
Петър: – Щастливи сме да бъдем в центъра на Европа. Грац е мултикултурен град. Навсякъде можеш да чуеш каква ли не реч. В момента уча немски и се надявам по-скоро да намеря някаква работа. За предпочитане – като преподавател по руски например. Какъвто бях и в Турция за известен период от време. В университета на Севил има „Славистика“, но български не се изучава в момента. Доколкото знам, преди е имало, но сега – не. Може пък в бъдеще да ми се усмихне късметът и да продължа да преподавам български език и езиковедски дисциплини на родния си език – нещо, което съм правил в продължение на повече от 20 години. Но преди това трябва да науча немски. Жена ми ми помага в това отношение, разбира се.
СЕГА ПАК НЕ НИ Е МНОГО ЛЕСНО, ЗАЩОТО ТУК ВСЕ ОЩЕ НЯМАМЕ ПРИЯТЕЛИ И ТЕПЪРВА СЪЗДАВАМЕ КОНТАКТИ С КОЛЕГИ НА СЕВИЛ.
Контактите ми с българи обаче са силно ограничени, което се надявам да се промени в бъдеще, защото българската общност тук никак не е малка. Магазинчето (смее се)… то е някаква допълнителна възможност, която пробваме. Засега живеем със заплатата на Севил.
Севил: – За стандарта на Австрия е трудно с една заплата, макар и преподавателска. Затова магазинчето е, както каза и съпругът ми, една допълнителна възможност за доходи за семейството.
– Как преценявате ситуацията в Турция днес? Тръгнали сте преди опита за преврат, очаквахте ли, че той ще се случи?
Севил: – Не! Нито нашето напускане на страната, нито нашият живот имат някаква връзка с преврата. Не сме го очаквали, а и мнението за този преврат, както знаете, е нееднозначно. За мен това беше псевдопреврат, разигран от Ердоган и управляващите, но за съжаление умряха хора. И то абсолютно невинни хора…
А що се отнася до днешната ситуация в Турция, много ми прилича на ситуацията в Иран по времето на Хомейни, т.е. очаквам подобно развитие. Роднините на някои от моите турски студенти, приятели и познати в Грац са загубили работата си с несправедливи обвинения за съпричастност с движението на Гюлен.
Петър: – С този преврат в началото бяхме търсена компания тук, в Австрия, защото колегите на Севил се интересуваха живо от събитията в Турция. Нашият неподозиран тогава шанс, свързан с този преврат, беше, че Севил си подаде оставката като тръгна за Грац, а не излезе в неплатен отпуск от Истанбулския университет. Ако го беше направила, щеше да е длъжна да се прибере в Турция, за да предаде служебния си паспорт, и след това не се знае какво можеше да се случи. Такъв паспорт имах и аз междувпрочем. Заради него на два пъти са ми правили обстойни проверки на летището. Сега вече нямам, защото го притежавах като съпруг на държавен служител, каквито са всички преподаватели в държавни университети в Турция.
ПОКРАЙ ПРЕВРАТА УСПЯХМЕ ДА УСЕТИМ СТРАХА НА БИВШИТЕ КОЛЕГИ НА СЕВИЛ, КОИТО СПРЯХА ДА ПУБЛИКУВАТ ДОРИ В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ СРЕЩУ ЕРДОГАН,
но това е разбираемо, защото всеки се страхува за хляба си, т.е. да не бъде уволнен. Тъстът ми в момента е с нас в Грац и на него не му се прибира изобщо в Турция, още по-малко след референдума. Той денонощно следи какво се случва там и е много разочарован от резултата. Севил с голям ентусиазъм отиде чак до Виена да гласува. Аз я съпроводих, но на мен не ми позволиха да гласувам в чужбина, защото вече нямам турски задграничен паспорт. За да си упражня правото на глас, трябваше да се разходя до Анкара, където е последният ми постоянен адрес в Турция.
Севил: – Нищо не е честно в момента в Турция, човешките права грубо се нарушават от управляващите. Няма бъдеще за нас в Турция.
– Защо така смяташ?
– Ще бъдем затворници на Ердоган. А в личен план ще продължаваме да се борим със системата. Първо беше случаят „Чакмакчъ”, после проблемите с дипломите на съпруга ми. Шансът да си намери работа в момента в Турция при тази конюнктура клони към нулата.
Петър: – Искам само да вметна, че непризнаването на дипломата ми за висше образование в коректен вид, т.е. като магистърска и докторска степен, дава ясен знак за това. Признаха ми само бакалавърска степен по български език и литература, с която не мога да преподавам в университет, а само в средно училище, но пък в Турция български език не се изучава в училище. Наистина бяхме ядосани, ходихме дори при адвокат, но на финала се отказахме. Отговорът на искането за легализация на дипломите ми се забави повече от година и половина. Резултатът означаваше, че няма да мога да си намеря работа като преподавател, като какъвто работих в Одрин. Странното бе, че със същите дипломи работих като помощник-доцент в продължение на повече от 3 години, а след това не ми признаха дипломите. По едно време решихме да използваме старата балканска система на „връзките“, но и това не помогна, въпреки че помолихме местен депутат от управляващата партия да се обади, за да попита какво става с документите ми, които бяха напълно изрядни във всяко едно отношение.
– Смятате ли, че след референдума Ердоган ще се опита да диктува политиката и в Европа? И доколко?
Севил: – Слушах глупостите на Ердоган за недемократичните управници в Европа. Разбира се, че няма никакво право да критикува. Първо да гледа себе си и собственото си поведение.
СТРАННО Е ОБАЧЕ, ЧЕ ТУРЦИТЕ В ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРАНИ ГЛАСУВАХА С „ДА“ НА ТОЗИ РЕФЕРЕНДУМ, Т.Е. ЗА ЕРДОГАН. ЯВНО НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКОТО У ТЯХ НАДДЕЛЯ.
Ердоган ще продължи да изнудва Европа с бежанците. В това никой в Турция и в Европа няма съмнение. Ердоган е голям артист и провокатор, който следва своите цели неотклонно. Затова е и толкова опасен, когато цялата власт е в ръцете му. Всичко, което се случва напоследък, го доказва.
– Какъв отзвук на референдума очаквате да има в България?
Петър: – Българите не могат да усетят тази политическа изостреност и противопоставяне в Турция между привържениците и противниците на Ердоган. За жалост. Що се отнася до българските турци с двойно гражданство, които живеят в Турция, те са между чука и наковалнята. Защото обикновено ги превръщат в заложник на нечии интереси.
Севил: – Четох един текст за партиите на етническите турци по света и тяхното отношение към референдума. Знам за отношението на ДПС и ДОСТ в България по въпроса и по-специално – към Ердоган. Не мисля обаче, че в България ще има кой знае какъв отзвук в масмедиите или в политическите среди.
– Мнозина смятат, че референдумът в Турция бе начин Ердоган да прецени и преброи противниците си, и че резултатът е бил предизвестен. Вече обяви, че ще има и втори референдум за отмяна на ветото върху смъртното наказание. Ще се повторят ли резултатите, как смятате?
Севил: – За мен да се говори за предизвестен резултат е грешно и манипулативно, но може би съм пристрастна в случая.
АЗ ДО ПОСЛЕДНО ВЯРВАХ, ЧЕ НАШЕТО „НЕ!“ ЩЕ СПЕЧЕЛИ, ЗАЩОТО В ТУРЦИЯ ВСЕ ОЩЕ СА ОСТАНАЛИ НЯКОИ ДЕМОКРАТИЧНИ ИНСТИТУЦИИ,
които защитават човешките права, но явно няма как нормалният човек да се пребори с институционалната машина на властта. Гледах клип, разпространен от приятели във Фейсбук, в който сакат и с двата крака човек се изкачваше с нечовешки усилия по стълбите на едно училище, за да гласува, докато му се подиграваха наоколо. Дали този човечец е вярвал, че резултатът е предопределен?
Друг е въпросът защо председателят на ЦИК (YSK) промени закона по време на самите избори и прие за действителни над 1,5 млн. бюлетини, без да са предварително подпечатани по надлежния ред.
Севил и Петър: – След резултатите от този референдум Ердоган може да прави каквото си поиска. Дали ще има други референдуми и какви ще са резултатите от тях, вече няма значение. Демокрацията в Турция вече не съществува! Ердоган и неговата корумпирана клика вече са и де юре недосегаеми!
Въпреки всичко обаче се надяваме, че все още са останали демократични механизми да бъдат защитени правата на демократично настроените хора в Турция, защото ние вярваме в демокрацията и в модерния секуларен начин на живот. И в справедливостта, разбира се…
Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА
/struma.bg
Be the first to leave a review.
