Моделът на Майстора, 94-г. баба Миланка, сее лехи със зеленчуци и през лятото и есента дарява плодовете на своя труд на близки и съседи

Деветдесет и четири годишната баба Миланка и тази година не изневери на навиците си и зася лехите със зеленчуци.

Всяка пролет баба Миланка грижливо отглежда собствен разсад за зеленчуковата градина, а през лятото и есента дарява домати, пипер, зелен боб и друг зеленчук на съседи и роднини.

Баба Миланка е родена на 23.09.1923 г. в китното и борческо селце Уши на Треклянска община в семейството на един от най-известните в миналото майстор строители Атанас (Тасе) Майстора. Семейството е многодетно, заедно с нея са и трите й братчета Иван, Павел и Славчо. Още невръстна, майка й внезапно умира, което наложило грижите по изхранването на семейството да се поемат от  Миланка. Към средата на миналия век семейството се заселва в полското, но богато село Шишковци. Като мома Миланка е привличала вниманието на местното население със своята хубост, трудолюбие и благородство. По това време в Шишковци живее и твори един от най-известните в миналото и сега художник Владимир Димитров-Майстора. Той търсил момиче, което да носи типичното за българката. Затова баба Миланка със своята красота привлякла вниманието на Майстора и не след дълго образът й вече красял негова картина /сн. 1/. Обект на харесване била и от много ергени, но късметът й паднал върху Раденко, момък от съседното село Копиловци. Двамата заживели в мир и разбирателство.

Заедно с ежедневните си ангажименти в служебните им обязаности на техните професии те поддържали в отлично състояние и личното си ползване – овощна и зеленчукова градина. Цветарството и зеленчукопроизводството били грижи за баба Миланка, а съпругът й имал грижата за овощната градина. Съществувала необявена конкуренция.

След смъртта на съпруга й  като неин пръв помощник се отзовава брат й Павел, известен електротехник, а сега пенсионер на деветдесет и една години. Отношенията им са заразителни. Те не помнят неразбирателство, а добрият тон, взаимното уважение и взаимопомощта са били винаги техните спътници. Приятно и забавно е да разговаряш с баба Миланка и дядо Павле /сн. 2/. От тях само хубави неща ще научиш, затова населението от двете села ги сочи за пример и подражание.

МИЛЧО СПИРОВ/struma.bg