Страстната седмица: Велики четвъртък
Днес е Велики четвъртък. Религията определя този ден като един от най-важните, защото на него се е състояла Тайната вечеря на Христос с 12-те апостоли, по време на която той предсказва смъртта си и предателството на Юда.
След вечерята в Гетсиманската градина по време на молитва идват войници и след целувката на Юда хващат Христос.
Според традицията рано сутринта на Велики четвъртък или през Велика събота преди празника се боядисват и великденските яйца, като първото трябва да се оцвети в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. То се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата – да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.
Яйцето се пази някъде във витрина, за да не се счупи и да носи късмет. Следващото яйце също е червено – то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ или на другия ден.
На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла.
Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.
От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството то започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв.
E79 News
Be the first to leave a review.