Истинско национално богатство! Доц. Христо Темелски: Ето в този амулет от 1838 г. са съхранени тайните на изцелението (СНИМКА)
-
- март 31, 2017
Преди години в едно запустяло балканско село се срещнахме с възрастен човек, който сушеше билки, брани от него, на двора си. Беше на библейска възраст, но пъргав и с ясен поглед. „Обичайте тази земя, защото ражда билките, които ще ви лекуват”, каза ни той пророчески. Днес държахме в ръце копието, а от една от витрините на Криптата в храма „Св. Александър Невски” съзерцавахме оригинала на едно истинско национално богатство – „Амулетен свитък лекарственик” от 1838 г.
Разгръщаме го и в началото се съобщава: “Тук написах няколко рецепти, от които имам повече нужда – Захари Димитров от Дупница“. Състои се от една хартиена лента, широка 10 см, дълга е 3.68 м, в три части. Навива се около дървена пръчица, която е оформена в краищата с пресечени конуси и наподобява макара. Краят на свитъка завършва с парче тъмнокафява кожа с пришита кожена връв. С нея се е завързвал амулетът, когато е бил навит. Вероятно е бил носен в пояс, а кожата е предпазвала хартията от повреди. Свитъкът е изписан и от двете страни с бързописно писмо – гръцко и славянско, силно гърцизирано.
Текстът е нанесен с черно мастило, което в края е избеляло, вероятно поради честата му употреба. Има оставени празни места за нанасяне на нови рецепти. Вероятно са добавени нови ивици хартия към основния текст, защото мастилото е различно, а почеркът е разкривен и по-едър на места. Амулетният свитък – лекарственик е част от сбирката на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“. От 30 март той е изложен в Криптата почти два месеца, а за любителите на народната медицина са приготвени негови копия, заедно с книжка с рецептите на български език. Интересното при него е, че има три предназначения: амулетна част – да се носи против уроки и магии, лековити рецепти за хора, но и за добитък, разказа пред БГНЕС, минути преди официалното откриване на експоната в Криптата на храма „Свети Александър Невски”, един изключително сладкодумен човек – доц. Христо Темелски, директор на Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия.
На откриването присъстваха представители на българския културен и обществен елит, сред които професор Аксиния Джурова, акедемик Васил Гюзелев и много др.
„В българската книжовна практика има доста лекарственици, които водят своето начало още от Средновековието. Като първият по-сериозен е написан на глаголица и датира от началото на 12 век. Той се пази в манастира „Света Екатерина” на Синай”, започна разказа си той. В този лекарственик, вписан в един псалтир, има първите рецепти за лечение на главоболие, на рани, на екземи и какво ли още не. Те са взаимствани още от античността, в което време има подобни свитъци – амулети, носени за здраве, поясни доц. Темелски.
И продължи: в нашата християнска практика тези свитъци – амулети преминават плахо, защото християнството е против тях. Но възрожденците ни са ги използвали. С тази форма Амулетният свитък – лекарственик от 1838 г. наподобява на египетските папирусни свитъци, които датират още преди новата ера, преди Рождество Христово и са били доста дълги, някои от тях – по 40 метра. И когато фараонът Птоломей забранява да се изнася папируса, тогава в другите страни започват да употребяват хартията за тази цел. Нашият свитък е хартиен.
Любопитно е, че много от рецептите, предназначени за лечение, включват както фитотерапия, така и минерални соли, в някои случаи – и животински части, обяснява доц. Темелски. В една от тях се препоръчва да се използва дори жлъчка от свиня. В нея се поставят някои минерални соли, капсулира се и се поема като хап. Други рецепти са под формата на билкови настойки в спирт, с прибавка пак на минерали, посочи доц. Темелски. Съвременният читател като чете тези рецепти може да се хване за главата, казва той.
Защото ще намери в тях употребата на такива вещества като варова вода, син камък, газ, живак, нишадър и т.н., които се поемат от организма. Съвсем не съветвам днес да се прилагат тези рецепти, защото човек може да получи натравяне от тях, предупреждава ученият.
Запознахме се с една от рецептите в свитъка – за лекуване на уши: червен лук опържи у зейтин, турай хладко вода капки за фитил, 6 грама касния и едно малко мишленце, счукай добре, прави фитиле за черве, от праскове листе счукай, вода турай, бадем яа/масло- бел.а./, зейтин, ширлаган турай. Доц. Темелски ни разказа и нещо, което малцина у нас знаят – за един любопитен случай от живота на Апостола Васил Левски. Когато е бил във Втората българска легия през 1868 г. се разболял и трябвало да напусне другарите си. Но те му наели една квартира и потърсили лекари, защото имал силни болки в корема. Оказало се, че трябва да му се направи операция. Но Левски отказал да влиза в болница и операцията била извършена от двама лекари в домашна обстановка. Тя била успешна, но след това раната не зараствала и не зараствала, била постоянно отворена.
Левски непрекъснато носел превръзки, мажел се с мехлеми, но подобрение нямало. Тогава двама негови приятели – монаси се заели да го лекуват, единият – Матей Преображенски – Миткалото, а другият – йеромонах Неофит Калчев, също преображенски възпитаник, който много се интересувал от народна медицина и събирал какви ли не рецепти. Двамата започнали да съставят билкова отвара, като върху себе си пробвали различни комбинации, докато стигнат до точната рецепта. Когато били сигурни в умуването и съставките на отварата, те я дали на Левски, който я пил в продължение на 6 месеца. След този период Апостола написал едно писмо на йеромонах Неофит Калчев, в което казва: Брате, вече раната се загуби, аз оздравях.
Същият този негов другар събира доста материали и през 1910 г. в Габрово издава „Български народен лечител” – една много ценна книга, която досега е претърпяла над 10 издания. Интересно е, че йеромонах Неофит Калчев е бил съден от лекарите в България 47 пъти, защото нямал медицинско образование, и е практикувал народна медицина, в която те не вярвали. Но хората, излекувани от него, се застъпили и нито една от присъдите не влязла в сила. Така са се лекували нашите предшественици и в много от случаите – успешно.
Самият аз се интересувам от народна медицина доста отдавна, познавам редица лекарственици и съм изпитал върху себе си лечебната сила на някои от тях, продължи разказа си доц. Христо Темелски. Дори когато съм бил съвсем малък, на 1 г., съм заболял от натрупване на вода в слабините. Няколко пъти са ми правили пункция и лекарите стигнали до заключение, че трябва да се направи операция.
Било е 1949 г. и си представете на какво ниво е било лечението в севлиевската болница. Тогава на моята майка, тогава съвсем млада, на 17 г., една възрастна жена дала съвет. Да вземе вода от герана в един съд, водата да преспи една нощ, на другия ден да излее същата вода в герана и чак тогава наново да извади вода и да даде на детето да пие. По някакво чудо, само от един път, от това ми е минало и е доказан факт, хвали се с това чудо ученият, с упование към таланта на народа ни. Имам и друг случай, при който, пак по стара рецепта, с билкова отвара и други добавки, се освободих от камъни в жлъчката. Лекарите бяха изумени, каза ни той. Имаме необикновено силни билки и в много случаи трябва да се вярва на народната медицина, защото тя е изпитана през вековете, смята доц. Темелски.
Любопитно е и как този безценен свитък – лекарственик е попаднал в Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“. „Получаването му при нас е свързано с 2000-годишнината от Рождество Христово. Тогава имахме цяла серия от изложби, подготвихме няколко юбилейни издания, събудихме интерес у много хора. Обадиха ни се частни лица, които притежаваха този свитък и те го предложиха за откупуване, защото сметнаха, че неговото място е в библиотеката, където да бъде достъпен за повече хора” разказа ни и проф. Вася Велинова, директор на Центъра за славяно-византийски проучвания. От фондация „Елена и Иван Дуйчеви“ за щастие тогава имаха финанси и възможност да го откупи, за да го дари на библиотеката на Центъра. Така този уникален свитък попадна у нас, сподели тя.
„Уникален е свитъкът не защото съдържа рецепти. През Възраждането съществуват много лекарственици, които са описани от самите лечители. Той е уникален, защото е във формата на свитък, а не на книга и защото съчетава в себе си амулетната традиция. Тези заклинания и таблици, които са вписани явно са идвали на помощ, когато билките и другите рецепти не са помагали”, коментира проф. Велинова.
Според нея е щастлива случайност намирането на спонсор в лицето на фондация „Пчелен кошер“, за да могат от центъра „Иван Дуйчев” да осъществят изработването на 300 копия на свитъка, както и на книгата с рецептите. Те ще се продават в Криптата на „Св. Александър Невски“, където самият оригинален свитък е изложен, подсеща проф. Велинова. Гръцките текстове на свитъка са били разчетени от студентка, която в момента е магистър по Балканистика. Не само ги е разчела, но е направила и коментар, доколкото й позволявали силите. Сега за изданието е разширен на базата на новите публикации. А самата студия, която е въвеждаща, проф. Велинова е направила заедно нейна докторантка. Така успяхме да включим и млади хора, което за нас е много важно, за да продължим традицията, която се надявам, че сме успели да опазим досега, гордее се проф. Велинова. Свитъкът ще бъде изложен в Криптата на храма до края на месец май.
Проф. Велинова споделя също, че от центъра „Иван Дуйчев” имат амбициозната идея да продължат с факсимилните издания. Вече подготвят издание на гръцки ръкопис – „Пророчествата на Лъв Мъдри“, който е бил нещо като Нострадамус за Византия. Написал е серия пророчества в стихове, които до ден-днешен са енигматични и заслужават специално тълкуване и внимание. Източник: БГНЕС
Blitz.bg
Be the first to leave a review.
