Изпратиха Георги Данаилов в последния му път
-
- март 11, 2017
Роднини, близки, приятели и колеги от културните среди, общественици изпратиха в последния му земен път големия български писател, сценарист и драматург Георги Данаилов.
Уникален човек и писател. Добър човек, талантлив и философ. Гражданин до мозъка на костите – с тези думи описваха Данаилов неговите близки, които се простиха с него в столичния храм „Свети Седмочисленици”, съобщава БГНЕС.
Потомък на стар свищовски род, химик по образование, но отдал живота си на литературата, писател, чиито книгите са преведени на десетки езици по света, автор на пиеси и филмови сценарии, Георги Данаилов почина на 8 март на 81-годишна възраст след тежко боледуване.
Роднини, близки, приятели и колеги от културните среди, общественици изпратиха в последния му земен път големия български писател, сценарист и драматург Георги Данаилов. Уникален човек и писател. Добър човек, талантлив и философ. Гражданин до мозъка на костите – с тези думи описваха Данаилов неговите близки, които се простиха с него в столичния храм „Свети Седмочисленици”, предаде репортер на БГНЕС. Потомък на стар свищовски род, химик по образование, но отдал живота си на литературата, писател, чиито книгите са преведени на десетки езици по света, автор на пиеси и филмови сценарии, Георги Данаилов почина на 8 март на 81-годишна възраст след тежко боледуване.
„Георги Данаилов беше от онези гласове в българската литература, които толкова много ни липсват. Гражданин до мозъка на костите. Съвест. Някои казват, че е един от хората, които бяха съвестта на онова време, който не се поколебаваше да заеме гражданска позиция, същевременно беше толкова истински и автентичен”, заяви Тони Николов, главен редактор на портал „Култура”. Той сподели, че няма да забрави в началото на 90-те когато се включил в щаба на СДС. А като писател припомни книгите му и разбира се филмите, пиесите.
„Той написа много неща. В него имаше една особена ирония и то устремена към българското „тук и сега”. Той искаше и може би в едно от последните интервюта, които правехме с него, той ми беше написал: „Големият ни проблем днес не е само какви сме, а че ставаме все по-малко добри”, сподели Николов.
„Уникален човек и писател”, каза за него режисьорът Теди Москов. Той не скри, че са имали невероятни хубави мигове с Данаилов в Ковачевица, диалогът вървял.
„За мен е една от последните големи фигури на българската култура от ония трудните времена, които бяха”, посочи Москов.
„Добър човек беше Георги Данаилов. Добър, талантлив и философ”, сподели Георги Танев. Съученикът на Данаилов разказа, че още в трето отделение започнал да пише роман.
„Романът обаче завърши много бързо, защото още на четвъртата страница беше избил всичките си герои – нещо за индианци и каубои. От тогава той се занимава с литература”, спомним си Танев.
Творчеството на Георги Данаилов е обемно и разнообразно.
Писателят остави дълбока, колоритна следа в българската душевност и изкуство. Неговите творби ще продължават да се четат от различни поколения, защото в тях е разказана голяма част от истината за нашия живот, за нашето национално, българско несбъдване.
Незабравими остават неговите книги „Деца играят вън”, „При никого“, „Убийството на Моцарт“, „Къща отвъд света”, прекрасните му градски разкази… Безкрайно интересни са и сборниците му „Доколкото си спомням” 1, 2 и 3, които проследяват не само неговия, но и животът на няколко поколения българи. От най-ярките му текстове е „До Чикаго и назад – сто години по-късно”, които Георги Данаилов публикува за първи път в „Съвременник” през 1990 г. и през 1992 г.
Пиесите „Солунските съзаклятници” и „Господин Балкански” винаги ще се играят по нашите сцени, както и филмите му „Хирурзи” и „А сега накъде?”.
Георги Данаилов е носител на призове от международни филмови фестивали в Кан, Москва, Техеран, Сан Себастиан.
E79 News
Be the first to leave a review.
