Художникът Пламен Капитански: Преподобна Стойна направи чудо с мен!

КОЙ Е ТОЙ

Художни­кът Пламен Капитански е човекът, нарисувал стенописа на свети Георги на входа на църквата в село Злато­лист. В този храм жи­вее и умира Преподобна Стойна, коя­то българ­ският народ почита като светица.

Нейните точни пред­сказания за бъдещето продължа­ват да се сбъдват и до днес. При­живе Ванга я припозна­ва за своя духовна сес­тра.

Пламен Капитански прекрачва храма „Све­ти Георги“ в най-трудния момент от своя живот. И тогава става чудо!

Художникът разказва как Преподобна Стойна променя живота му.

Кристиан ИВАНОВ

– Пламене, в днешно време хората трудно вярват в чуде­са. Такова се случва с теб в храма на Преподобна Стойна в Златолист. Но нека започ­нем отначало. Какъв беше твоят живот преди съдбов­ната среща в църквата?

– Бях закъсал със здраве­то. Направо бях отровен от бои, разтворители и всякакви разочарования, свързани с изложби, откраднати картини и какво ли още не. Бях решил, че повече няма да рисувам, но нямах никаква идея с как­во ще се занимавам. Тогава моята приятелка, астролож­ката Адриана, ми препоръча да се запозная с леля Милка. Като дете леля Милка била близка с Петър Дънов. Когато се запознах с нея, тя ми каза: „Синко, златен си ми! Тряб­ва да ти покажа някои неща из България“. Тръгнахме на пътешествия из страната. С нас дойде и Боби. Той е мой приятел, работил дълги годи­ни в Германия. Спестил доста пари и ги загу­бил с лекота в две пловдив­ски пирамиди. В продъл­жение на година и половина ни се слу­чиха ня­кои малки паранор­мални яв­ления. Те сякаш бяха под­готовка за онова, което ме споходи в храма, къ­дето е жи­вяла Пре­подобна Стойна.

– Слу­чайно ли се озова там?

– Един ден Боби просто съобщи: „Тръгваме за Зла­толист! Храмът е страхо­тен. Стенописът над вхо­да на църквата е паднал. Капитански, трябва да го възстановиш!“. Аз му при­знах: „Боби, изморен съм, ос­вен това не рисувам религи­озни сюжети“. Въпреки това потеглихме. Леля Милка също беше с нас. Когато пристигнахме, църквата беше празна. Боби до­веде кмета Георги да ни отключи. Леля Милка се заговори с него и сякаш между другото ми каза: „Синко, качи се в стаята на Пре­подобна. Нещо ще ти се даде“. Другите останаха долу, аз се качих. Както стоях прав, някаква сила ме завъртя! Краката ми не се отлеп­ваха от пода, но тялото ми се движеше под формата на елипса. Всичко това стана за минути.

– Какво се случи след това?

– Слязох в църквата и за­почнах да разглеждам сте­нописите и иконите. Тук-там забелязах, че има дупки от дървояд. Излязох отвън. Мо­ите приятели и кметът бяха на пейката. Кметът започна да гледа към мен, но не мен, а около 50 сантиметра над главата ми. Беше с ококоре­ни очи и ме попита кой съм. На мен ми стана смешно, защото наистина усещах тя­лото си удължено с 50 санти­метра. Отговорих му, че съм най-обикновен турист, дошъл да посети храма, и допълних: „Купи терпентин, за да убиеш дървояда. Нанасяш го с четка поне 3-4 пъти“. Той продъл­жаваше да ме гледа по-горе и пак ме пита кой съм. Отго­ворих му: „Бях художник, вече не съм“. Тогава кметът ме по­моли да нарисувам свети Ге­орги. Отказах му: „Завършил съм стенопис, но не рисувам религиозни изображения“. Кметът продължи да ме убеж­дава: „Свети Георги си знае работа­та!“.

– Как успя да те убеди да на­правиш стенопи­са?

– Пър­во се опитах да уверя кмета, че ще наме­ря някой колега худож­ник, кой­то ще нарисува свете­ца по канон. Той из­веднъж призна, че няма­ли пари. В този момент

 разбрах, че аз трябва да го направя. Разменихме си до­машните телефони. Един ден ми се обади, че стената вече е суха и може да се работи. Не казах нищо, просто си събрах боите.

– Сам ли отиде в Злато­лист?

– Обадих се на Боби, астро­ложката Адриана и на леля Милка. Заедно тръгнахме. Пак си беше безпаричие, но този път имахме две палат­ки. Опънахме ги в полунощ отстрани на пътя. На сутрин­та се събудих пръв. Събудих Боби да извика кмета, за да даде благословията си. Бях взел албуми с изображения на св. Георги. Показах ги на кмета. Той ми описа как е из­глеждал светецът върху пре­дишните стенописи. Започнах смело да нанасям боите. За­почнах в 7 часа сутринта. Към 12 часа свети Георги беше почти оформен.

– Осъзнаваше ли какво се случва в онзи момент?

– Спомням си, че кметът ста­на, започна да бие някаква камбанка, да вдига селото да идва. Преди това разказа, че в църквата рядко идва поп. Появиха се жителите на село­то – няколко баби и дядовци. Дойде и жената на кмета с двете им дъщери. Стенописът беше завършен. Усетих сякаш огромна скала падна от пле­щите ми. От звука на камба­ната астроложката Адриана се събуди. Излезе и каза, че св. Георги се е материализи­рал. Усещах тежка умо­ра. Напре­жението, което беше минало през мене, беше огромно. Помня само как в ръцете ми бабите ми пода­доха 2 ши­шета ракия и домати. Това беше най-големи­ят хонорар в живота ми.

– Имаше ли ново видение от Преподобна Стойна след това?

– Същия ден в суматохата пред големия стенопис леля Милка ми прошепна: „Синко, имаш право да легнеш на лег­лото на Стойна. Нещо ще ти се даде“. За втори път бях сам в стаята на Преподобна Стой­на. Легнах с опънато тяло. За­творих очи и жълто-оранжева светлина мина през тялото ми като скенер напречно до главата ми. След това се по­явиха нарисувани войни све­тци, които никога преди това не бях виждал. Видението беше като на кинолента и завър­шекът беше образът на Стойна. С отворени очи и с лека усмивка. Тогава разбрах, че светицата прави чудо с мен!

– Как се промени жи­вотът ти след това?

– Промени се мно­го бързо и към добро. Като се прибрах в София, веднага извадих няколко снимки, засне­ти по време на работата върху портата на хра­ма. Вечерта оти­дох на рожден ден на моя по­зната. След като почти всички си бяха отишли, вече към един след полунощ, се появи една късна гостенка. Тя се оказва пър­вата българка, собственичка на галерия за родно изкуство в Па­риж. Не помня как стана дума, но й показах снимките от храма на Стойна. Тя силно се заинтригува от това, което рисувам. На следващия ден дойде и взе една моя картина. Заръча ми с парите да купя най-големите платна и най-хубавите бои и да се върна към рисуването. И се върнах. След това при мен дойдоха и хора от Кръс­това гора с молба да им нари­сувам три икони. И оттогава не мога да спра да рисувам икони. Най-често на Препо­добна Стойна. Религиозен съм, но не спазвам канони.

– В какво вярваш?

– Вярвам в нещата, които ми се случиха при Преподоб­на Стойна. Показаха ми се чу­деса. Оттам всичко започна. Често хора, които са получили икона от мен, ми благодарят. Казвам им – не благодарете на мен, аз съм само посредник. Благодарете на светеца, кой­то е нарисуван.

– Питал ли си се защо имен­но ти си бил избран от Пре­подобна Стойна, за да въз­становиш изображението на свети Георги?

– Защо ли съм бил избран… Ще ти отговоря с една мисъл, която не е моя, но я харесвам. „Ние ви мерим не по постъп­ките ви, не ви мерим по ми­слите ви, а по дълбочината на душите ви“.

– Случ­вало ли се е хора, на които си давал ико­ни, да усе­щат части­ца от това, което се е случило с теб в Зла­толист?

– Да. Много хора, които не знаеха за Препо­добна Стойна, а сега посе­щават редовно храма „Свети Георги“ в Златолист. Усещат силата и божията благодат, която се сипе там

– Случва ли ти се да съну­ваш Преподобна Стойна?

– Не само я сънувам. През деня тя често се появява в съзнанието ми. Дава ми знак кога да започна да я рисувам.

– Имаш ли усещането, че по някакъв начин Преподобна Стойна и другите български светци ни закрилят от небе­то?

– Разбира се, че ни пазят и закрилят!

ПРЕДСКАЗАНИЯТА

Предсказанията на Препо­добна Стойна са грижливо записани по заръка на сама­та ясновидка. Тя започва да диктува своите пророчества четири дни преди да умре в църквата „Свети Георги“ в Златолист. Ясновидката е знаела точ­ната дата на своята смърт – 22 декем­ври 1933 г. Затова за­ръчва при нея да дойде момиче от Самоков на име Бояна, което да за­пише думите й. Историята е разказана в книгата за Преподобна Стойна „Съ­вършената“ на писател­ката Неда Антонова.

Преподоб­на Стойна предсказва смъртта на цар Борис III. След опита за убийство на монарха в Арабако­нак и след атентата в храма „Света Неделя“ Преподобната казва на Богомолците в Зла­толист: „Не бойте се за царо ни и не страшете се за него­вио живот. Комуто е дадено да бъде отровен, него куршум не лови“. Пророчеството е на­правено през 1925 г., а Борис III умира през 1943 г.

Преподобна Стойна и Ван­га са имали особена духовна връзка. Приживе Вангелия преспивала веднъж годишно в стаята на Преподобната в храма „Свети Георги“ в Злато­лист. Именно пророчицата от Петрич поръчва и паметника за гроба на Стойна.