Параклисът над село Делчево
Вече за трети път от началото на годината най-ентусиазираните туристи от града ни отиват до параклиса „Св. св. Константин и Елена“ над село Делчево. Отиват, за да се поклонят на това свято място, да погледат любимия си град отвисоко, да се порадват на красивата и чиста природа.
Тази неделя имаме двоен късмет – и времето е слънчево, и снегът – все още твърд, така че се движим спокойно по него, без да затъваме и без да се мокрим. Доволни от хубавото време, при непрестанния съпровод на хрупкащия под стъпките ни сняг, започваме изкачването по пиринските пътеки. Гората е притихнала, спокойна, а може би потънала в спомени за ония времена, когато оттук са минавали чети, потери, смели и горди хора, понякога и страхливи предатели… Боровете са още по-достолепни под тежестта на белите си ямурлуци, а клонките на бука – още по-нежни, обвити в скреж …. Февруарското слънце се издига все по-високо и щом докосне тънкия им воал, към земята политат безброй фини ледени „пръчици“, които плавно посипват искрящия сняг … Картината е толкова романтична, че дори грубият реализъм на лисичите стъпки не може да наруши нейното очарование.
Стигаме до широка поляна, която е нещо като кръстопът. За съжаление няма никаква указателна табела. Добре, че си имаме опитен водач, който изобщо не се колебае – тръгваме наляво! Очаква ни още малко изкачване и ще стигнем целта. За това, че наближаваме, говорят и кокетните пейки, пооткрити вече малко от снега. Китката от букови дървета свършва и стъпил на високата скала пред нас, ни посреща параклисът. Веднага грабва не само погледите, но и душите ни, защото е изграден именно тук, във високото духовно пространство, където си протягат ръце измеренията на вечността.
Много труд са вложили хората от Делчево, но са сътворили добро и за себе си, и за другите. Всяка година на 21 май – деня на равноапостолите Константин и Елена, те честват празника на своето село. Точно на този ден преди пет години е бил осветен параклисът, носещ имената на техните небесни покровители. И сега, който и да мине оттук, може да отвори тежката дървена врата, да запали свещ и да се помоли за здраве и благоденствие.
Хората, построили параклиса, са създали условия и за отдих на това красиво място. Точно там, където се разкрива разкошна панорамна гледка към града и към цялата Гоцеделчевска котловина, е изграден заслон с маса и пейки, а над него се вее българският трибагреник.
Делчево – селото, приютило се между три от пиринските върхове (старото му име Юч дурук означава Трите върха), привлича все повече гости отблизо и далече – с природата, с възрожденския си стил, с къщите за гости, с празнуването на Еньовден и Трифон Зарезан. Привлича и с местата за духовно пречистване. Тук се пазят и обновяват не само чисто битовите, но и християнските традиции. Достатъчно е да влезем в църквата „Успение Богородично“, построена още през 1838 година, да се изкачим до металния кръст над селото, да посетим параклиса „Св. св. Константин и Елена“!
Be the first to leave a review.