Започна подготовката за „Гарото“ в Белица
-
- февруари 22, 2017
За втора поредна година Община Белица организира конкурса „Нащо гаро, най-големо”, на 26 февруари – Неделя Сиропустна (Сирни заговезни или Прощална неделя, Прошка). От следващия ден – понеделник, се започва Великият пост.
Приоритет на журито, определено от кмета на община Белица Радослав Ревански, ще бъде: за най-голямо „ЕКО ГАРО”, както и за „ГАРО“ по височина и големина. За целта община Белица е осигурила парични награди.
В 16.00 ч. журито най-напред ще посети всеки квартал за оглед и измерване на“ гарото“. В 19.30 ч. ще посети кварталите на Белица, където ще награди победителите в конкурса „Нащо гаро, най-големо“.
Всяка година на Сирни Заговезни, Прощалната неделя преди Великия пост, в Белица се палят огньове „гаро”. Подготовката за „гарото” е емоционална, преминаваща в трескава надпревара за организиране и натрупване на най-голяма клада „гаро” от хвойна в най-високите части на кварталите в града. Обикновено подготовката трае няколко дни преди „прощалната неделя” в която се включват най-младите и най-яките мъже.
През деня на Сирни Заговезни младите мъже на Белица отиват по квартали за да оформят събраната от тях хвойна. Хвойната се натрупва на големи купи (гарота) в 6-те квартала на Белица като целта е купата да бъде най-голяма и висока. След сутрешната литургия се ходи у роднини за прошка. Вечерта се палят „гаротата” които осветяват целият град.
Строежът на гарото не е лесна работа. Реденето е майсторлък, който се предава от поколение на поколение. Трябва така да се нареди хвойната, че да не падне когато се запали, пламъка да се издигне нависоко и гарото да гори равномерно. То трябва да е най-голямото, да даде най-високия пламък и да гори най-дълго. Някога е падало голямо надлъгване – всяка махала е правила малка и голяма клада. С малката подлъгвали другите да запалят своето голямо гаро. Така тяхната клада горяла по-дълго. Духът на надпреварата в Белица се е запазил и до днес.
Кулминацията настъпва край огромния запален огън. Всички хора и християни и мюсюлмани са добре дошли край него. Веселието е в разгара си. Ехти музика, а край масите и скарите се лее червено вино и ракия, извива се хоро. По стар обичай хората се прощават пред пламъците на големия огън.
Запалването на ”гарото” в Белица е характерен обичай, свързан с вярванията, колкото е по-голям огънят и колкото е по-светло озаряването му, толкова годината ще е защитена от градушки и ще бъде плодородна. С огъня се гони злото, а когато пламъците станат по-малки, младите момци прескачат „гарото”, за да са силни и здрави през годината. Победителите на най-голямата клада емоционално изричат „Нащо гаро, най-големо”.
На Сирни Заговезни е прието да се извършва и обичаят „амкане“. На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-възрастните роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости!“, „Простено да ти е !!!“ е задължителният отговор. Затова празникът в Белица се нарича Прошка.
infomreja.bg
Be the first to leave a review.
