144 години безсмъртие за Васил Левски

144 години след обесването на Апостола на българската свобода Васил Левски все още са живи думите му:

Дела трябват, а не думи

Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си

Народната работа стои над всичко

Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме

Близо е времето вече – българинът не ще бъде роб, а свободен

Без революция сме загубени во веки

България днес отбелязва 144 години от обесването на Васил Иванов Кунчев – български революционер, идеолог, организатор на българската национална революция и национален герой, който може да служи за пример на всеки един българин.

Годишнината ще бъде почетена в цялата страна с възпоменателни чествания и поклонения пред паметниците на Дякона.

В последните години има спор за точната дата на гибелта на Апостола. Част от историците твърдят, че обесването на Васил Левски – 6 февруари 1873 г. по стар стил, отговаря на 18 февруари, а не на 19 февруари по нов стил. На повечето места в страната обаче почитта към паметта на Апостола се отдава на наложената през годините дата – 19 февруари. През 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Грегорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка обаче е от 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, погрешно се добавят 13 дни. Например избухването на Априлското въстание на 20 април 1876 г. по стар стил, днес правилно се празнува на 2 май (поправката е 12 дни). Рожденната дата на Васил Левски (6 юли 1837 г. по стар стил) също се отбелязва правилно – 18 юли по нов стил. За разлика от нея, обесването на Левски – 6 февруари 1873 г. по стар стил се отбелязва грешно на 19 февруари, а не както трябва да бъде на 18 февруари.

Васил Левски е една от най-ярките и почитани личности в българската история. Той основава Вътрешната революционна организация (ВРО), както и Българския революционен централен комитет (БРЦК). Не случайно е наричан Апостола на свободата. По време на османското иго, Левски организира и създава тайни комитети, разработвайки стратегия за освобождението на страната. По-късно ВРО се превръща в здрава основа за организаторите на Априлското въстание.

Левски е заловен от турската полиция на 27 декември 1872 година до Къкринското ханче. Причината за залавянето му е предателство от съмишленик, за името на който все още се спори. Предполага се, че предателят е или съучредителят на комитета в Ловеч Поп Кръстьо, или председателят на комитета Марин Поплуканов.

Смъртната присъда на Дякона е издадена на 14 януари и потвърдена на 21 януари 1873 година. Минути, преди да затвори очи завинаги, Васил Левски казва:

„Аз съм първият, но след мен ще има хиляди…

Каквото съм правил, в полза народу е.“

Той вярва до последно, че смъртта му не е напразна.

Васил Левски е една от българските исторически личности, които ни карат да се чувстваме изключително горди като българи. Мисълта за делата му обаче ни засрамва и ни кара да се питаме има ли между нас все още такива герои. Каквото и да кажем за Апостола, ще е малко, защото той отдаде живота си на освобождението на България от османско иго.

Христо Ботев много точно описва Васил Левски в писмото си до Киро Тулешков:

„Приятелят ми Левски е нечут характер! Когато ние се намираме в критично положение, той става такъв весел, както когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и се весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките си тъги и страдания…“

E79 News