Българското разузнаване в Македония – Митове, митологии, митологеми…

 Владимир ПЕРЕВ

Българското разуз­наване в Македония се споменава рядко. Ако не се броят ня­колко студии във Фа­култета по сигурност на Македония през последно време не е проучва­но сериозно от политически и социален аспект. Но Бога ми, при тази ситуация дори и това е нещо, даже много.

Българските разузнавачи никога не са били особено помитани в Македония. Хора­та не са контактували с тях. Онези от старото ВМРО, които имаха влечение към „Майка България” след лошият опит с тях през последните 70 го­дини направо ги презират и избягват по всякакъв възмо­жен начин. От време на време македонските медии провъз­гласяват Красимир Карака­чанов като някакъв „антима­кедонец” и някакъв бивш или настоящ разузнавач. За него­вият „антимакедонизъм” ако изобщо има такъв, е предмет на по-специален анализ. Но това не пречи да говорим за разузнаваческото му. За маке­донските служби това бе сме­шен епизод от неговото мина­ло, а Бога ми и от настоящето.

Българските служби добре знаят историята. Следят съвременните събития от ме­диите и разумните в тях пра­вят определени изводи. Знаят че на тази територия винаги са се борели няколко големи служби, а българските само са вършели обслужващата работа на една единствена служба.

Всичко щеше да си е наред и всички, и ние, и те бихме ставали нашите провали, ако неотдавна сайтът „Македон­ска трибуна – Торонто” не по­каза едно видео с продължи­телност от 23 минути. В него участваха двама индивиди. Единият бе евроизбраникът Ангел Джамбазки, който ина­че минава за покровител на македонските българи пред европейските институции. Другият Георги Коритаров – журналист и водещ в ня­колко телевизии, бе персона абсолютно неизвестна за македонската публика, вклю­чително и за македонските българи. До своята 18-та ми­нута тяхното интервю пред българската Нова телевизия вървеше нормално. След което Коритаров взе думата и избълва сериозни глупости, като например, че „български­те разузнавателни служби са формирали ВМРО – ДПМНЕ” и че, „ВМРО – ДПМНЕ” е бъл­гарска организация”, както и че македонците „никога няма да подпишат договор за до­бросъседство, защото това не е договор между македонци и българи, ами договор меж­ду българи и българи и затова нямало да се подпише”.

Слушайки тези измиш­льотини, човек очаква да чуе и че СДСМ е била формирана от Българ­ската комунистическа партия БКП. Засега тол­кова за Коритаров, но не само за него, а и за други като него.

Исторически погледано­то българското разузнаване за и в Македония започва с формирането на Екзархията през 1870 г. Множеството ма­кедонци в Цариград не искат да се гърчеят и да са фанари­оти – патриаршисти и ведна­га се включват в акцията за формирането на Екзархията, която я чувствали за своя. Затова започват да служат на екзархсите, първа на Илари­он Макариополски, после на Антим I и накрая на най-зна­чимият екзарх Йосиф. Тези градинари, колари, коняри и соколари в султанския дво­рец, цариградските бюрекчии, касапи и представителите от всички останали професии и занаяти, носят безценни ин­формации до Екзархийското седалище. Така екзархсите винаги са имали нужната им информация и безценни ко­зове в преговорите със сул­тана, гръцката патриаршия и руското посолство начело с граф Игнатиев. Информации се подават също отвсякъде, от всички краища на Екзар­хията, но от Македония ги изпращат само онези които се самоопределят и чувстват като македонски българи. Ос­таналите от населението не са смятали Македония за важна, не са я припознавали и не са възприемали себе си в нея, като нещо различно. Трябва да се помни, че само българи­те са се занимавали с опера­тивно разузнаване на терен, а информацията аналитично е обработвана от велемощния екзархийски секретар, при­лепчанинът Методий Кусевич, по-късно Старозагорски мит­рополит.

През 1878 година се съз­дава васалното Княжество България, а Македония оста­ва под турска власт. Като ва­сална страна България няма право на дипломатически представителства на турска територия, но разузнавателна­та работа се извършва от т.н. „търговски агенти”. Те най-ве­че се изявяват като резиденти на българската агентура. Тър­говските агенти са установе­ни в Скопие, Битоля и Солун, а при възможност и активно пъ­туват из тези вилаети. Техните писмени донесения са ясни и конкретни за всяка тема по която пишат. Отделен въпрос е, как са били тълкувани и възприемани от тези до които са били изпратени и които са ги чели. Ако съдим от истори­ческите резултати, започваме да разбираме вицовете за интелигентността на разузна­вачите.

Ролята на Великите Гьорче и Тодор … и на онези „други“

Ситуацията се променя през 1896 година. Тогава, един от основателите на ВМРО, Гьорче Петров, написва, а след това публикува за нуждите на бъл­гарското военно разузнаване книгата “Материали по изуча­ването на Македония“. Това всъщност е разузнавателно, картографски и географски справочник за нуждите на българската армия. В него са описани всички тогаваш­ни пътища, турски пунктове, гори, върхове, водоизточни­ци, сезонни и климатични особености, както и детайли от етнографията на македон­ското население. Тогавашният военен министър на България, генерал Рачо Петров е въоду­шевен от разузнавателните способности на Гьорче Петров и му предлага стипендия да учи картография в чужбина. Петров отказва, но до своя кончина остава поборник и обединител за освобождение­то на Македония.

Това е първият истински пробив на българското раз­узнаване в Македония и то само поради инициативата на ВМРО и Гьорче Петров, както и с поддръжката на ген. Рачо Петров.

От 6-ти септември 1908 г., България става самостоя­телна и суверенна държава. Тя веднага насочва своите средства и разузнавачи към териториите на Беломорието и към Вардарска Македония, а в известна степен и към Запад­ните покрайнини, т.е. Източна Сърбия.

Нямаме сведения, какви са резултатите от работата на българските разузнавачи, кон­центрирани предимно около дейността на посолствата и военните аташета в съседни­те балкански и европейски столици. Съдейки по ефектът след двете Балкански войни, резултатът не е много висок или то поне на ниво анализ. Защото например в услуга на българската мрежа работи цялото българско македонско население, което чрез канали­те и организацията на ВМРО предава изчерпателна инфор­мация на всички български щабове.

Първата световна война е разузнавателна лекция за българската агентура, към своите колеги от съседните страни. В началото на 1915 година, след атентата в Ка­зиното в София официално се сформира Военното раз­узнаване. По време на над­даването между Антантата и Централните сили за привли­чането на България се стига до куриозното сътрудничест­во в България и Македония между турското разузнаване и структурата на ВМРО, както при Валандовската акция.

Поучен от предишните неус­пехи, Българският генерален щаб назначава за началник на разузнаването на групата Западни армии, която отбра­нява териториите от Джер­дап до Корча, всесилният и неприкосновен вожд на ВМРО Тодор Александров. Той реорганизира службата. Въвежда желязна дисципли­на. Активира разузнавачите на ВМРО от миналото, като здраво контролира поверена­та му територия. Трябва да се прочетат “Писма от Дебър“ на Тодор Александров, за да се види колко и какво е знаел. През септември 1918 г., след пробива на англо-французи­те при Добро поле България губи войната. Но Александров успява да изтегли или да ле­гализира и запази, активна и невредима цялата своя аг­ентура. Резидентите остават по домовете си неразкрити и всички те ще му служат до не­говото убийство на 31 август 1924 г. След това, кажи речи почти цялата тази агентура преминава на страната на Иван Михайлов. Гибелта на Тодор Александров не проме­ня почти нищо. Ако той бе го­лемият организатор, то Иван Михайлов ще се прояви, като големия конспиратор. Той реформира ВМРО. Създава терористичните тройки и се превръща в кошмар за сръб­ската власт в Македония до критичната 1934 г..

Изгубените войни, Втората балканска и Първата све­товна съсипаха българският национален дух. Този период самите българи определят като настъпване на „поражен­ска психология сред масите”. Притисната и блокирана от всички страни България при­нудена от Сърбия да подпише през 1923 г. Нишкият дого­вор. Този договор е заплатен от подписалият го премиер Александър Стамболийски с главата му. Убит е от четници­те на ВМРО предвождани от войводата Величко Велянов от с. Черешово, Скопско, като получават логистична под­дръжка от българските воен­ни, предвождани от капитан Харлаков, известен като “чер­ния капитан“.

Но нито България, а заедно с нея и ВМРО, вече не може да бъдат спасени с нищо. Те пътуват заедно, към своя раз­гром, едните като държава, а другите като организация.

(Продължава в следващия брой на вестник Запад Юг!)

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)

Rating0

What people say... Leave your rating

Order by: Most recent Top score Most helpful Worst score

Be the first to leave a review.

Verified

{{{ review.rating_title }}}

{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more

{{ pageNumber+1 }}

Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one