Благоевградчанинът Олег Стоянов: Баща ми получи инсулт, а д-р Тимчев каза, че нищо му няма , сега е между живота и смъртта

В момента баща ми Павел Китанов Стоянов е в неврологично отделение на Многопрофилната болница за активно лечение в Благоевград и не знам дали ще оживее. И ако стана най-лошото, ще търся отговорност от д-р Евтим Тимчев, който е гинеколог и работи в Спешен център-Благоевград.

На 28 март, петък, в 16.45 часа ми звънна майка ми, за да ми каже, че татко е много зле. Веднага се обадих на тел. 112 и тръгнах към Спешния център, за да изчакам присти­гането му с линейката. След 10 минути линейката действител­но дойде, но празна. Вътре бе­ше само д-р Тимчев. Попитах го къде е баща ми, а той ми каза: „Нищо му няма“. После разбрах, че докато бил у до­ма, докторът първо хубаво се накарал на майка ми, че го ви­ка за такъв маловажен случай – трябвало да звъним на 112 само за катастрофи и тежки ситуации, после я попитал какво е ял баща ми, а когато тя му казала, че е хапнал през деня само супичка, Тимчев от­говорил „На тия 150 кила не може само да е било супич­ка“. Направил на татко някак­ва инжекция, която така и не разбрахме каква е, и наредил на майка, ако продължава да не се чувства добре, да търси помощ при личния ни лекар.

След инжекцията на татко му станало още по-зле и май­ка ми позвънила на личния ни лекар. Той обаче бил извън града и в 19.20 часа майка от­ново ми се обади, много раз­тревожена, че татко е ужасно зле, не може да се движи, не може да говори и вече 2 пъти се е изпуснал. Отново позвъ­них на 112 и сам тръгнах от Спешен център с линейката за вкъщи. Не помня с кой лекар пътувах, но още щом видя ба­ща ми, лекарят каза: „Това е инсулт“. Свалихме го по стъл­бите с едно одеяло и го отка­рахме в Спешен център. Бях предупредил преди това д-р Чолак и медицинската сестра Оля да го чакат, те извикаха и д-р Лаплантова. И тримата се отнесоха с невероятен профе­сионализъм и човещина, за което много им благодаря. Прегледът им потвърди диаг­нозата исхемичен инсулт и вкараха баща ми в невроло­гия.

Сега татко е с пълна дясна парализа, не може да говори, гледа в една точка и съм ужа­сно притеснен за състояние­то му. Намерих обаче време да отида до шефката на Спешен център д-р Антова, разказах й целия случай и като чу името на д-р Тимчев, тя ми каза, че ме чака в понеделник в 8.00 часа да подам официално пис­мена жалба срещу него.

Ще го направя и няма да се успокоя, докато поведението и отношението на д-р Тимчев не бъдат разгледани от шефо­вете му и той не си понесе зас­луженото за престъпното не­хайство, с което се отнесе към здравето на един честен 68- годишен човек, който до мо­мента не е боледувал.

Вестник „Струма“