Проф. Спиридонов: Не очаквайте февруари и март да са много топли

Времето може да компенсира зимния студ с хубаво лято, казва метеорологът от НИМХ проф. Валери Спиридонов

– Проф. Спиридонов, прогнозата за времето цял месец е все много студ и сняг, докога?

– Още малко търпение. Според климатичните норми най-ниски са температурите през последната десетдневка на януари. Засега и първата половина на месеца добре ни подреди. Занапред пак ще е студено, но не с толкова много и не толкова ледени дни, през които за цялото денонощие температурите остават отрицателни. Имаше обаче период, в който няколко последователни дни температурите не минаха минус 8 – минус 10°. Все пак, казват му Голям Сечко. През следващата седмица отново се очакват валежи. Ще започнат от вторник следобед и ще продължат до четвъртък. Първо от сняг, после от дъжд.

Дунавската равнина ще избегне многото сняг.

В петък ще вали само над Стара планина и Родопите. След това малка пауза. После вятърът ще се усилва с новите валежи. Със спирането им температурите ще спаднат. Познатата картина.

– Кучият студ и валежи сега, освен че ни омръзнаха, вероятно залагат и бъдещи ефекти върху времето?

– Казано е: “Внимавай какво си пожелаваш, да не вземе да се случи”. Преди Коледа всички питаха за сняг. Ами ето – вали. Шеговитата препоръка е догодина да не искате сняг по празниците, за да не закъсвате по магистралите. В природата наистина всичко е свързано, но още не можем да разгадаем връзките. Който се интересува, помни, че повечето прогнози за зимата бяха тя да е нормална и по-топла и по-суха. Но засега е обратното.

– Напоследък личи засилен интерес на държавата към прогнозите, каква информация ви искат и като човек забелязвате ли от това да се улеснява животът ни?

– Интересът е на периоди – при екстремни условия. Всяка година в такива случаи той се повишава и ни искат спешно и допълнително сведения според случая. Сега за снега, студа и вятъра – къде, кога, колко. Друг път за наводненията – пак тези въпроси. Но в пазарната икономика интересът има парично изражение. Знаете какво стана с бюджета на БАН. От времето на непазарната икономика прасето от “Люти чушки” на Борис Димовски и Радой Ралин може да остане като вечен символ за отношение. Много подписи биха прилягали на съответното място. (Тогава властта привижда подписа на Тодор Живков в опашката на прасето – бел. ред.) Времето се мени, отношението към науката – не. За да се улесни животът ни, най-добре да разчитаме на себе си и прогнозите на НИМХ. Въведохме кодове за опасно време и предупрежденията са достъпни по всяко време на сайта на нашия институт. Не разбирам тези, които не се съобразяват с прогнози, а после пищят, че нищо не е наред. Ще перифразирам известната поговорка за божието “съдействие” така: “Помогни си сам, та и държавата да ти помогне”.

– А как може да се перифразира това за момента, в който целият този сняг или пък проливни дъждове ще ни заплашат с наводнение?

– Да, натрупа се доста сняг тази година. При бързо покачване на температурите, примерно над 20 градуса, придружено с интензивен дъжд, ще стане опасно. Такива условия може да се създадат през пролетта. Имаме разработени модели и ще издадем предупреждение. През лятото обикновено опасността е от по-продължителни и интензивни валежи. И тогава издаваме предупреждения, но ако се намеси някой микроязовир, няма как да познаем.

– Ако народната метеорология е права, че денят се познава по сутринта, важи ли и за годината?

– Има си и друга поговорка: “Дебел сняг – дебел комат”. Климатично е така. Климатичните норми са сравнително устойчиви и махалото на времето се колебае около тях. От това гледище лятото ще е както трябва, в типичните граници.

– Загубихме оптимизъм за по-топло време през януари, ще ни дадете ли надежда за февруари, март?

– Има вероятност. Прогнозата за февруари засега гласи: със средни месечни температури, близки до нормалните или по-високи, и месечни количества валеж близки до нормалните. Може да се очаква февруари 2017 г. да е по-малко топъл от февруари 2016-а и да е с подобни или по-малки месечни количества валеж. За март очакванията са за средни месечни температури близки до нормалните или по-високи и месечни количества валеж близки до нормалните.

Но да изчакаме края на януари. От няколко месеца температурите са по-ниски от нормата и е доста вероятно природата да компенсира в следващите месеци с по-топло време.

– Какво очертават дългосрочните модели за пролетта и лятото?

– Прогнозата, която цитирам, е анализ на резултатите от няколко модела. За по-дълъг период нещата стават още по-несигурни. Проблемът с метеорологичните модели е свързан с промените в океана. Притокът на топлина от океана към атмосферата е много по-голям, отколкото обратния. Прогнозата на повърхностната температура на океаните все още не е категорична.

– Специалистите във вашата област се разделиха на очакващи затопляне на климата и убедени в предстояща ледена епоха. Вашата интуиция какво подсказва?

– Тези сценарии са повече в областта на гадаенето. Има много фактори, които няма как да се отчетат. Като слънчевата активност, вулканичнана дейност. Проблемът с атмосферните модели е в недостатъчната яснота какво ще е поведението на океана. Това се отнася и за този тип изследвания.

Основно се предполага, че причината е човешката дейност. Много добре ще бъде да се спре с изгарянето на невъзобновяемите горива, каквито и да са последствията.

Аз не съм убеден, че при сегашното ниво на познание не може да се дадат категорични оценки.

В науката резултатите не се приемат с гласуване.

По този повод Айнщайн е казал: “Всички знаят, че едно нещо не може да стане, но се намира един невежа и прави откритие”.

Ето няколко факта, пък вие и читателите си направете изводите.

Климатът се е променял и без човешкото въздействие. През времето на Рим и Елада са ходели със сандали и туники – така поне казват историците и намерените керамики. Много страни в Европа имат лъв като хералдически символ. Гренландия означава зелена страна.

Времето трябва да е било много по-топло.

Систематичните измервания нямат и 100 г. В Австралия са започнали наблюдения в началото на миналия век. За страните от Южна Америка, Африка и Азия да не говорим. Системните наблюдения на океаните започват от средата на миналия век и постепенно броят на пунктовете нараства. Те също формират средните температури на Земята, които се докладват от Световната метеорологична организация.

Както споменах, притокът от океана към атмосферата е по-съществен. Представете си чаша с вода и идеално топлоизолирани стени, поставена в затворен съд.

Ако нагреете въздуха в съда до 100°, доста ще чакате водата в чашата да заври.

Всъщност никога няма да стане. Такъв е случаят с парниковите газове, които повишават температурата на въздуха. Мит е, че ледниците в Антарктика и Гренландия се топят заради повишената температура на въздуха.Тя си остава отрицателна. Топят се ледниците, потопени в океана. Има наблюдения напоследък, че ледниците в централната част на Антарктика нарастват.

Най-голям принос в теориите за глобалното затопляне имат американските университети и изследователски центрове. Да, ама САЩ не са склонни да се присъединят към ограничаване на парниковите емисии. Даже измислиха шистовата технология и консумацията на въглеводороди всъщност се стимулира – петролът и газта поевтиняха.

Не се отделя същото внимание на изсичането на горите и замърсяването на океана, а това са основните системи, поглъщащи въглеродния двуокис./24chasa.bg