Докога „отплащащите“ се щедро на „точните“ хора ще се чувстват защитени?
-
- януари 17, 2017
Ерол ЕМИЛОВ
Живеем в държава, проядена от корупция. И това не е новина. Но вече май достигнахме върха. Връх, за който мнозина държави може да ни „завидят“.
Най-пресен е примерът със скандала с директорката на Басейнова дирекция – Благоевград Вангелия Иванова, по-известна като „благоевградския Ким Чен Ун“, оповестен на страниците на „Топ Преса“. Случаят не е единствен, но той бе само той бе осветлен преди дни. Срещу нея има редица сигнали за рекет от неврокопски бизнесмени. Хора застанаха с имената си и отправиха своите обвинения персонално срещу нея.
Г-жа Иванова следва наложената в институциите традиция да се взема „данък спокойствие“ (според обвиненията). Или по-просто казано даваш пари и проверяващите органи не те пипат. Обратното, ако не платиш на „правилния човек“ те съсипват от проверки и глоби.
Редно е да попитаме институциите, които са си наложили този метод на работа защо го правят? Докога ще има „свещени крави“, които няма да се пипат, защото са се „отплатили“ щедро на точните хора? Защо винаги излиза, че най-големите установени „нарушители“ всъщност са тези, които не са били примамени от „офертата“?
Рекетът си е чиста корупция. Защото не може някой да ти иска пари в замяна на „защита“. Защита от законодателството. Тези действия не бива да се толерират. От години слушаме все едно и също. Държавата се бори с корупцията. Но резултати от тази борба виждаме ли?
Обществото вече не търпи. И не бива. Защото ако не се противопоставим на тази практика означава, че даваме мълчаливо съгласие в полза на беззаконието. Трябва да покажем, че всички са равни пред закона и всички заслужават еднакво наказания или поощрения. Ако някой прегреши, да си поеме последствията. И обратното – ако някой извърши добро дело, да бъде поощрен.
Не може вечно да се „мери с двоен аршин“ и тук е редно главният прокурор да се сезира и да изпълни задачата си, а именно – да установи кой, как и защо получава финансови средства от дадени хора в замяна на осигуряване на комфорт. А тези, за които се докаже, че са се възползвали от „благата“ да получат своето наказание.
Само така „недосегаемите“ ще станат нормални граждани и ще започнат да се държат като такива. Когато осъзнаят, че парите вече не им служат за това, за което са им служили по-рано сами ще влязат „в правия път“. А какво по-добро от това? Обаче трябва да има желание за това. Очевидно такова липсва.
Be the first to leave a review.
