Докога „отплащащите“ се щедро на „точните“ хора ще се чувстват защитени?

Ерол ЕМИЛОВ

Живеем в дър­жава, проядена от корупция. И това не е новина. Но вече май дос­тигнахме върха. Връх, за който мнозина дър­жави може да ни „завидят“.

Най-пресен е примерът със скандала с директор­ката на Басейнова ди­рекция – Благоевград Вангелия Иванова, по-известна като „благо­евградския Ким Чен Ун“, оповестен на страниците на „Топ Преса“. Случаят не е единствен, но той бе само той бе осветлен преди дни. Срещу нея има редица сигнали за рекет от невро­копски бизнесмени. Хора застанаха с имената си и от­правиха своите обвинения персонално срещу нея.

Г-жа Иванова следва на­ложената в институциите традиция да се взе­ма „данък спокой­ствие“ (според обвиненията). Или по-просто казано даваш пари и прове­ряващите орга­ни не те пипат. Обратното, ако не платиш на „правилния човек“ те съсипват от про­верки и глоби.

Редно е да попитаме ин­ституциите, които са си нало­жили този метод на работа защо го правят? Докога ще има „свещени крави“, които няма да се пипат, защото са се „отплатили“ щедро на точните хора? Защо вина­ги излиза, че най-големите установени „нарушители“ всъщност са тези, които не са били при­мамени от „офертата“?

Рекетът си е чиста коруп­ция. Защото не може ня­кой да ти иска пари в замяна на „защита“. Защита от законодател­ството. Тези действия не бива да се то­лерират. От години слуша­ме все едно и също. Държа­вата се бори с корупцията. Но резултати от тази борба виждаме ли?

Обществото вече не търпи. И не бива. Защото ако не се противопоставим на тази практика оз­начава, че дава­ме мълчали­во съгласие в полза на беззаконие­то. Трябва да покажем, че всички са равни пред закона и всич­ки заслужават еднакво наказа­ния или поощрения. Ако някой прегреши, да си поеме последствията. И об­ратното – ако някой извър­ши добро дело, да бъде по­ощрен.

Не може вечно да се „мери с двоен аршин“ и тук е редно главният прокурор да се се­зира и да изпълни задачата си, а именно – да установи кой, как и защо получава финансови средства от да­дени хора в замяна на оси­гуряване на комфорт. А тези, за които се докаже, че са се възползвали от „благата“ да получат своето наказание.

Само така „недосегаемите“ ще станат нормални граж­дани и ще започнат да се държат като такива. Когато осъзнаят, че парите вече не им служат за това, за което са им служили по-рано сами ще влязат „в правия път“. А какво по-добро от това? Оба­че трябва да има желание за това. Очевидно такова липс­ва.