Д-р Владимир Пандев: Тежък, но благороден жребий се падна на моето поколение – ние ще сме тези, които ще трябва да възстановят държавата!

Едно интервю на Веселин СТАМЕНОВ

– Доктор Пандев, много ми се иска да започнем това интер­вю с един личен въ­прос. Краят на 2016 и началото на 2017 година за Вас ще са много паметни в един личен и положителен план. Роди Ви се дъщеря. С такова начало на годината, опреде­лено очакванията Ви трябва да са високи и в личен и в професионален план..?

– В краят на 2016 година ни се роди дъщеричка – Йо­анна – сбъдна се една наша дългогодишна мечта, щас­тието отново посети домът ми, а светът изведнъж стана още по-красив.

Със съпругата ми Надя бихме желали чрез вашия вестник да се обърнем към тези семейства, които водят борба за да си имат дете, и да им кажем: Мили хора, не се отчайвайте, не се преда­вайте, не спирайте да пре­следвате мечтата си! След като чудото се случи при нас и се радваме на дългожела­на, дългоочаквана рожба, бъдете уверени – щастието ще дойде и при вас. Вярвай­те, бъдете упорити и въоръ­жени с търпение, не се от­казвайте – колкото и да ви е трудно. Годините също не са проблем – сега сме напълно убедени, че на нашата въз­раст животът тепърва започ­ва – и ние станахме отново родители… На всеки, който е тръгнал по нашият път, ЖЕ­ЛАЕМ УСПЕХ!

В личен план очакванията са ми високи – бих искал да бъда добър родител, да възпитам децата си в духа на ценностите, в които са ме възпитали моите родители – това е най-голямото предиз­викателство пред мен.

В професионален план трябва да довърша много и дълго отлагани събития – искам да завърша втора магистратура… ще трябва да намеря време да взема спе­циалност – все позитивни неща, които ме изпълват с борбеност и желание за раз­витие…

Надявам се за министър на здравеопазването да бъде избран човек, който да знае какво и как тряб­ва да се на­прави за да могат и па­циенти, и ме­ди­цин­ски пер­со­нал да бъдат довол­ни…

– 2017 година от­белязва едно ново начало на политиче­ският живот в стра­ната. Виждате ли своето място в него и как? Все пак Вие сте дългогодишен представител на местната политика?

– Наистина Нова­та 2017 година стар­тира изпълнена със събития – генерал Радев, след катего­ричната си победа на президентските избори, ще заеме поста на държавен глава в края на м. януари. Ще трябва да сформира служебно прави­телство, което да подготви държавата за предстоящите поредни предсрочни пар­ламентарни избори. Върху раменете на генерала лежат много отговорности и очак­вания, най-важните от които са да възстанови репутация­та и доверието в президент­ската институция сринати от неадекватните – меко казано – действия на Плев­нелиев. Начело на държава­та всички ние очакваме да видим човек, който обича своята Родина и във всич­ките си действия да се ръ­ководи от защита на нацио­налните интереси. Считам, че тези важни задачи са от компетенцията на президен­та Радев и той ще се справи с тях.

– Като един от фактори­те в БСП – Благоевград, няма как да не Ви помоля за вашия анализ по темата… Всички погледи сега са към БСП и новото и ръководство, към президента Радев. Ще оправдаят ли очакванията?

– Между другото искам да отворя една скоба и да споделя с вас личното си мнение, че някак си през по­следните 25 години умишле­но вървим към опростачва­не на политиката, вървим по пътя на футболизиране на политиката, а това, както и политизирането на футбола, нанася вреда както на са­мата политиката, така и на спорта. За жалост центърът на общественото внимание се отклонява в не съвсем правилна посока – всички ние се концентрираме вър­ху политическите партии, върху техните лидери, върху жълтините около тях, а да­леч по-малко време сякаш отделяме на лични­те, чисто човешки възприятия, непод­властни на нала­ганите готови ми­словни матрици, за това какви трябва да бъдат приори­тетите на страната ни, кой е пътят, кой­то трябва да извър­вим като народ, за да живеем в спра­ведлива, спокойна, модерна, проспе­рираща държава. Суверенът трябва да постави целите, към които трябва да се стре­мим и да застави политиче­ската класа да осъществи тези наши стремления.

Днес, като на сергия, пар­тиите предлагат някакви програми за развитие – къде по-добри, къде по-ло­ши, които малцина четат, а още по-малко са хората, кои­то ги разбират. Но най-голе­мият парадокс се състои в това, че идвайки на власт, партиите дори не се и опит­ват да осъществят на дело предизборните си програми, а хората отново са разоча­ровани.

Но настъпва време раз­делно – или ще се работи в интерес на народа, или ще следват бунтове – прагът на поносимост на българина е отдавна надскочен – сигу­рен съм, че тази брутална, унищожителна за народа ни политика ще намери отпор именно от народа – няма на кого да разчитаме за да оп­равим собствената си дър­жава.

Очакванията ми за поли­тическият климат в Бъл­гария за 2017 година е, че той ще се влоши – ще има крайности в политическа­та динамика, ще има рязко противопоставяне между българофили и киряк-стеф­човци. Видно е, че в преврат­ното време, в което живеем, оцеляването ни като народ не може да мине без отчита­не на националните интере­си и защитата им на дело.

Практиката на целена­соченото унищожение на държавата прикрита под маската на имагинерни ев­роценности или на разпо­редби от Брюксел или по нареждане от големия задо­кеански брат – ще се сложи край.

Но за това ни трябват и истински политици, които милеят за род и Родина – убеден съм, че президентът Радев е такава личност.

За отбелязване е, че гене­ралът не е сам в тези свои усилия – винаги по всички принципни въпроси, касае­щи добруването на държа­вата, той ще има солидната опора на Корнелия Нинова, а това означава не само на членовете и симпатизанти­те на БСП. Другарката Ни­нова събира одобрение и от средите на патриотите, и от членовете на партиите цен­тър-ляво. Нейното поведе­ние през годините, като по­литик, а и днес в качеството си на председател на БСП, са доказателство за родолю­бие, отговорност, покритие между думи и дела. Нещо повече – Корнелия Нинова е отборен играч, която е дос­татъчно умна за да разбере, че управлението на държа­вата е просто нещо, когато имаш екип от знаещи, мо­жещи и подготвени хора и е достатъчно интелигентна за да оповести на тези, които разбират – цитирам – един лидер е силен когато събира около себе си по-умни хора.

Заедно с БСП – партия, доказала през годините, че служи на България – ще се поеме по пътя, по който не само ще се спре разрухата, не само ще направи държа­вата по-добро място за жи­веене, но ще върне на бълга­рите отнетото достойнство и самочувствие, което ще е в основата да се постигне всичко това.

Тежък жребий се падна на моето поколение, тежък, но благороден – ние ще сме тези, които ще трябва да възстановят държавата. Казвам го със съжаление, защото животът е кратък, а на всеки му се живее в уре­дена държава. А ако не на­правим това, нашите деца след години ще ни гледат с укор и ще ни питат – а вие какво направихте, за да жи­веем ние по-добре!

И макар занимаването с политика на хора, упражня­ващи професии като лекари, учители, хора на изкуството и науката и т. н. да е лош прогностичен белег за по­литическия климат на една държава, все пак занимава­нето с политика от всички нас е отговорност пред на­шите поколения, пред дър­жавата в която живеем и пред нас самите.

– Като лекар – политик, ще се осмелите ли да даде­те точното лечение за бол­ното състояние на здравна­та система у нас?

– Въпросът ви е прекрасен – въпреки, че – в кръга на шегата – за да Ви отговоря, не се изисква кой знае каква смелост.

Но Вие правилно опреде­лихте състоянието, като бол­но – а Москов се постара да доведе здравната систе­ма до критично състояние. Нито едно от решенията му не доведе до очаквания ре­зултат. Без да изброявам всичките му „гениални“ про­зрения за здравна реформа все пак ще се спра на някой от тях – в противен случай бих бил голословен:

• Започна да реформира спешната помощ – никой не разбра какво направи и до къде стигна.
• Захвана се да въвежда изисквания за пациентска листа – лишена от логика, в разрез с Конституцията на България – и тук удари на камък
• Но момчето ври и кипи от ненужен ентусиазъм – поиска да въведе основен и допълнителен пакет, но хлъцна когато трябваше да се определи коя клинична пътека в кой пакет да отиде – това закони, правила, нор­мативна база – за Москов не важат – прегазва ги като бясна кобила новородено жребче – отново до никъде не доведе нещата…
• Министърът на здравео­пазването обаче е в стихия­та си – покорява нови хори­зонти – решава, че ще бори източването на здравната каса със средства ухаещи на комисион и затормозяващи по-скоро приемът на болни, отколкото пестенето на пари за здраве – и тук най-после успява – задължава болнич­ните заведения да купят апарати за чекиране…
• Това не му е достатъчно – избързвайки малко напред, ще кажа, че – след като е осъществил сделката с тези апарати изведнъж го осеня­ва мисълта, че е могъл да вгорчи още повече животът на пациенти и лекари чрез въвеждането на системата за пръстовите отпечатъци – отново с лош финикийски привкус и затрогващи ори­енталски реверанси… тъй като самият министър де­нонощно се труди на полето на здравеопазването и няма време за медийни изяви – неговите заместници бодро рапортуват, че благодарение на нововъведението в НЗОК отчитат невиждани спестя­вания на средства. А свен­ливо премълчават факта, че касата е орязала бюджетите на лечебните заведения с 15 и нагоре %-та.
• Но най-голямото престъ­пление на Москов се изра­зява в това, че абсолютно необосновано и отново в разрез с всички законови разпоредби внесе и пак от Турция отровни противохе­патитни ваксини, с които да ваксинира децата ни. ДЕЦА­ТА НИ.
• И ако тези ваксини вси пак бяха спрени от употреба то за пореден път от Турция, от фирма която не притежа­ва GMP сертификат, внесе ваксини от задължителният имунизационен календар, със съмнително качество, а за да замаже следите си – разпореди ваксините да бъдат използвани… това до­веде до намеса на прокура­турата – надявам се истина­та да излезе наяве…
• Списъкът с министерски небивалици може да бъде продължен – но ще спра до тук…

Споменавам всичко това за да е ясно, че когато усили­ята на един министър и едно министерство са впрегнати в несвойствени за институ­цията дейности – няма как система като здравеопазва­нето да се реформира и да предлага качествен меди­цински продукт.

Какво трябва да се на­прави – вариантите не са безкрайни при една зле управлявана система, зле финансирана система. Най-важното условие за из­лизане от кризата е да има консенсус между полити­ческите сили в следващият парламент. Да се чуе гласът на българския медик, на пациентите, на експертите в областта – да се избере стратегия, която да гаран­тира качествена медицин­ска услуга на пациентите и същевременно достойно заплащане на медицински­ят труд. В страни, които се намират на нашето ниво са решили тези проблеми – ние не трябва да откриваме топлата вода. В основата на здравеопазването трябва да стои пациентът и качест­вото на неговото обслужва­не, а не отчетността на доку­ментите за пред касата. Не може лечебните заведения да са търговски дружества – това опошлява целият ле­чебен процес – от приемът на пациента по клинична пъ­тека до отчета на медицин­ската документация пред ЗК.

Разговорът на тази тема е дълъг и трудно можем да го изчерпим в рамките на едно интервю…

– Вие сте бивш директор на болницата в Благоевград. Вашата оценка за сегашното и управление….

– Мога да дам оценка на моето управление, а Вие можете да направите сами съпоставка м/у управление­то на моят екип и сегашно­то управление. Направете Ваше журналистическо раз­следване и тогава ще комен­тираме.

Все пак ще спомена един факт – новото ръководство спря изграждането на собст­вен за болницата кардио инвазивен център, като по този начин лиши лечебното заведение от финансови по­стъпления в размер на 2 500 000 лева на годишна база. По този начин лиши и меди­цинският персонал от увели­чение на възнагражденията, като върза и собствените си ръце да оперира със свежи доходи. Защо взеха това странно за мен решение, ли­шено от здрава финансова логика – мога само да га­дая…

Но искам да подчертая, че въпреки кадровите грешки, които направи сегашното ръководство, в МБАЛ Благо­евград има прекрасни лека­ри, които с присъствието си в болницата са чест не само на градът ни, но и на цялата област.

Няма да ги изброявам пои­менно за да не пропусна ня­кого по невнимание. МБАЛ – Благоевград, си остава най-голямото, най-добре оборудваното и най-подгот­веното лечебно заведение в областта и аз се доверявам на експертизата, която но­сят неговите медици – до­казателство за думите ми е и факта, че второто ми дете отново се роди в нашата болница.

– Пожеланието ви към читателите на вестник Топ Преса….

– Уважаеми читатели, нека Новата 2017 година на вас и вашите семейства ви донесе здраве, спокойствие, нека донесе по-голямо разбира­телство по между ни, нека бъдем по-добри един към друг и по-толерантни, нека ценим красотата и неповто­римостта на нашата Родина – където и да се запилеем по белия свят, тук винаги ще ни чака родната стряха, ста­рите спомени, приятелите… Бъдете честити…