Ловците от Копривлен и Садово скрепиха приятелството с общ лов и банкет на една трапеза
-
- януари 5, 2017
Подходящ начин да покажат, че враждите между съседни населени места са в историята, демонстрираха ловците от Копривлен и Садово, които се събраха заедно да отбележат Новата 2017 година. Двете дружинки спретнаха обща трапеза с малки изключения на наличния състав и заедно с техните нежни половинки се веселиха на воля в любимия им ресторант. Незабравимият купон окончателно скрепи приятелските им отношения, той стана факт благодарение на инициативата на двамата председатели – Велко Праматаров от Копривлен и Янко Балабанов от Садово, които били подкрепени безрезервно от всички членове на ловните групи.
Събитието бе предшествано от съвместен лов в околностите на несъществуващото вече село Лялево, където имаха отлична слука, с която осигуриха месо от диви прасета за празничната трапеза. Именно двамата лидери на дружинките се превърнаха в герои на излета, в който отстреляха идентични животни от по 100 килограма. Те бяха приготвени по съвместна рецепта на Велко Праматаров и Янко Балабанов с различни видове зеленчуци и голяма доза любов, за да заемат мястото си на трапезата.
Особено активни по време на празника бяха Ангел Праматаров и Нелко Шопов, които заслужиха признанието за собствениците на най-добрите ловни кучета, които показаха добър синхрон при съвместния лов и имат не по-малък принос за добрата слука. Трите расови гончета още този уикенд ще могат да докажат своите възможности и да оправдаят признанието си.
Специално място на събитието имаше за кмета на Садово Георги Косаков, който често може да бъде видян при ловните излети на дружинката. Заедно с него на почетно място бе синът на общинския кмет Аспарух Терзиев, също запален ловец. На събитието бе и художникът Павел Коцалев със съпругата си Щера, който напук на някои клишета за твърде романтичната натура на хората на изкуството е ловец по душа. Той и доктор Богатинов припомниха някои от забележителните случки от изтеклата 2016 г. за ловците от Копривлен и Садово.
Нежните половинки на авджиите пък се бяха постарали на свой ред да подготвят по някой домашен специалитет, който да поставят на трапезата до месото, осигурено от съпрузите им. Редом до тях бяха и специални селекции от домашни вина и по-силно алкохолни напитки, с които всяко едно семейство можеше да се похвали.
Окончателно приятелството на двете групи скрепи празничното хоро, а най-любимите народни песни на Югозападна България и танците продължиха до ранни зори.
Be the first to leave a review.
