Ученици от Симитли се състезават в конкурс за есе

Самота

„Стъпките ми отекваха по напукания асфалт. С бързи крачки се озовах пред входа на изгорялото училище. Огледах се измежду русите кичури, разпилявани от вечерния вятър пред лицето ми. Въздъхнах и влязох в първата стая, опитвайки се да не поглеждам към изгорялата дупка в стената. Залязващите слънчеви лъчи падаха меко върху саждите струпани на пода. В далечината се прокрадна бледа светлина.Запрепъвах се бавно по срутения коридор, проправяйки си път през бетонните късове. Погледнах плахо към вратата. Вътре светеше… елха!? Да, днес беше Коледа, но пък какво правеше тази елха в изгоряло училище? Надникнах отново към коридора и с изострено внимание преминах към средата на стаята. Зад елхата стоеше възрастен мъж с коледна шапка…“  – Вероника

 Българската Коледа

„Обичам да гледам коледната ни елха, така богато накичена с красиви играчки и закачливо намигащи разноцветни лампички, с обещание за  смях и  весело   настроение.

Въодушевлението покрай Коледа е свързано предимно с подаръците, които ще получим. Броим дните до предстоящите ни „награди”. Признавам, само това ми беше в ума, но един ден нещо просто се случи. Не очаквах една дума да промени отношението ми, един въпрос преобърна всичко. Един малък предмет. Една шарена дрънкулка. Един Човек. То е едно различно, за жалост не в добрия смисъл момиче, от класа ми. С мило пламъче в очите – желанието да се впише. Дори за нас „обикновените” беше трудно, но за нея беше истинско изпитание. Суровите подигравки и физическото насилие я промениха изцяло. Когато си говорех с нея, никога не споменаваше семейството и дома си. Дали се срамуваше от това, което е?…“- Рая

Продълженията на запленяващите истории ще публикуваме след края на конкурса, когато знаем, че ще имаме поводи за гордост.