Любопитни факти от историята на с. Либяхово (дн. Илинден)
-
- декември 16, 2016
Атанас ПАНЧЕЛИЕВ
Всяко селище си има история, изследвана, описвана и популяризирана от запалени краеведи. От нея научаваме интересни и любопитни сведения за живота и дейността както на изявени личности, така и на местното население като цяло.
За родното ми село Либяхово ето някои от тях.
КАК ЛИБЯХОВЦИ ЩЕЛИ ДА СТАНАТ СТОЛИЧАНИ
По време на Междусъюзническата война през лятото на 1913 г. Либяхово е опожарено от гръцките войски, като ден преди това цялото му население побягва към вътрешността на България. Около две-трети от него през Юндола се отправят към Белово, където се установяват на обширни ливади и тъй като били близо до София на либяховските мъже им хрумнала идеята да си изберат представителна група и тя да замине за столицата. Да отидат и да се видят там с изселилите се още през османското робство авторитетни и заможни техни съселяни, като дядо Петър Сарафов, видните учители Петър Ст. Коемджиев и Атанас Поппетров и бившата комитка – участничка в Илинденското въстание ,Екатерина Арнаудова.
Мъжете потърсили съчувствие и подкрепа от тях в сполетялото ги нещастие и гладуването.И наистина,въпросните родолюбиви и благородни либяховци помогнали на своите съселяни да се снабдят с безплатни купони за храна като бежанци. Нещо повече, предложили им да направят опит всичките да се настанят в София,където да ги подпомагат с каквото могат
От всички с най-голям авторитет бил дядо Петър Сарафов, който имал връзки дори в правителството. Неговият сват Иван Еюзелев бил бивш министър на просвещението чрез него и други влиятелни личности Сарафов искал да уреди парцели на всички бежанци от Либяхово в района на Подуене това предложение направил дядо Петър на групата, когато отишли да го видят.
Те се съгласили, но с уговорката, че е необходимо да искат съгласието и на другите мъже пък и на жените си независимо от това дядо Петър действал и почти уредил въпроса.
Следващото отиване на бежанците в София съвпаднало с прекратяването на войната с Гърция, сключеното примирие и подготовката на бежанците от другите за завръщане в Неврокопско в този радостен момент изглежда носталгията към родния край надделяла у либяховци и те предпочели да се върнат в родното село, вместо да отидат и да станат завинаги столичани.
КМЕТЪТ НА НЮ ЙОРК КАНИ В КАБИНЕТА СИ ВИДЕН ЛИБЯХОВАЛИЯ.
През лятото на 1935 г. група изявени артисти от Народния театър в София с художествен ръководител Кръстьо Сарафов заминава на турне в Северна Америка. Българите в Ню Йорк и Торонто им устройват изключително тържествено посрещане.
Съвсем изненадващо кметът на многомилионния Ню Йорк – най-голям град в света по това време – официално кани в кабинета си Кръстьо Сарафов. Мнозина твърдят, че поканата се дължи, освен на факта, че Кръстьо е забележителен артист, повече заради това, че е брат на прославения революционер, героя от Илинденското въстание Борис Сарафов, който пък е идол за кмета. Последният искал да изрази пред брат му възхищението си от неговите подвизи. Българските артисти представят в Америка пиесите ‘’Майстори” от Рачо Стоянов, ‘’Хъшове” от Иван Вазов и” Щурецът на огнището” от Дикенс.
Повече по темата четете днес във вестник „Топ Преса“!
Be the first to leave a review.
