СЛЕД ЖИВОТНИТЕ ИДВА РЕД НА ЛОЗЯТА: Най-опасното заболяване по винените масиви в Европа заплашва винари по долината на Струма – БАБХ с извънредни мерки
-
- март 16, 2026
Докато стопаните все още лекуват раните от предходни кризи в земеделския сектор, нов „невидим враг“ се прицели в сърцето на българското винарство. Появата на агресивната фитоплазма във Великотърновско е червен флаг, който трябва да отекне със страшна сила в лозарските райони на Петрич, Сандански и Мелник.
Българска агенция по безопасност на храните официално обяви извънредни мерки за ограничаване на едно от най-разорителните заболявания по лозата в Европа – Grapevine flavescence dorée, познато у нас като „златисто пожълтяване“. Към момента под карантина са поставени над 20 хектара масиви в Северна България, обградени от 140 хектара буферна зона.
Но защо една новина от Велико Търново трябва да държи будни собствениците на шатота и дребните стопани в долината на Струма?
Икономическата гилотина: До 50% загуба на добив
Това не е просто поредната болест по растенията. Фитоплазмата е класифицирана като карантинен вредител от най-висок ранг в Европейския съюз, а нейната агресивност е безмилостна. Заразата може да доведе до срив на производството, като съкрати добивите наполовина само за един сезон. Още по-тревожно е, че болестта води до постепенно, но необратимо изсъхване на цели лозови насаждения, което на практика означава смъртна присъда за засегнатите масиви. Веднъж открита, тя налага и строги фитосанитарни ограничения – включително изолация на засегнатите райони и ограничения върху търговията и движението на посадъчен материал. Именно това прави заболяването толкова опасно за винените региони.
Освен чисто агрономическия удар, то има потенциал да блокира цели вериги на производство – от лозята, през избите, до износа на българско вино.
Векторът на заразата: Как пристига „тихият убиец“?
Експертите от Централната лаборатория по карантина на растенията потвърждават, че патогенът се движи по два основни канала. Първият е чрез заразен посадъчен материал – риск, който изисква изключителна бдителност при покупката на нови лози.
Вторият, и далеч по-опасен за климатичните условия на Югозападна България, е американската лозова цикада – Scaphoideus titanus. Този инсект действа като „куриер“ на заразата. В горещите и сухи райони на Петричко-Санданската котловина, където лозарството е основен поминък от векове, наличието на този преносител може да превърне локалното огнище в регионална катастрофа.
Цикадата пренася фитоплазмата от заразени към здрави растения. След като веднъж попадне в лозов масив, разпространението може да стане бързо и трудно контролируемо, особено ако не се предприемат своевременни мерки за борба с вектора.
Югозападът под прицел
За регион като нашия, където емблематичните сортове като Широка мелнишка лоза и Ранна мелнишка лоза са не просто земеделска продукция, а културно наследство и двигател на винения туризъм, рискът е екзистенциален.
Ако „златистото пожълтяване“ пробие защитните линии в Югозападна България, последиците ще бъдат по-тежки от всяка икономическа криза. Райони като Дамяница, Капатово, Виногради и Хърсово, които са гръбнакът на модерното българско винарство, са изложени на пряк риск поради високата концентрация на лозови масиви и климата, благоприятстващ развитието на вектора (цикадата).
Освен директния удар върху лозарството, подобна епидемия би могла да се отрази и на туризма. Винените маршрути около Мелник и долината на Струма през последните години се превърнаха в притегателен център за посетители от страната и чужбина. Унищожаването или масовото изкореняване на лозя би означавало загуба на пейзажи, традиции и поминък за десетки семейни стопанства и изби.
Държавата на ход: Превенция или палиативни мерки?
От Българска агенция по безопасност на храните уверяват, че са мобилизирали ресурси за мащабни обследвания и лабораторен мониторинг през следващата година. Целта е ликвидиране на огнищата още в зародиш. Въпреки това, опитът от минали кризи с животни показва, че скоростта на администрацията често изостава от скоростта на биологичната зараза.
Предстоят проверки на лозови масиви, лабораторни анализи и мониторинг на популацията на цикадите – ключов фактор за ограничаване на болестта. Експертите предупреждават, че най-ефективното оръжие срещу „златистото пожълтяване“ остава ранното откриване и бързото унищожаване на заразените растения.
Въпросът към стопаните в Мелник и Петрич вече не е „дали“, а „кога“ проверките ще стигнат до техните порти. Наложително е незабавното самонаблюдение на насажденията и стриктен контрол върху инсектицидните обработки срещу цикадите.
Защото ако изпуснем лозята сега, няма да загубим просто реколта – ще загубим идентичност.
Именно затова следващите месеци ще бъдат решаващи. Ако държавата, учените и самите лозари действат координирано, опасността може да бъде овладяна още в началото. Ако обаче сигналите бъдат подценени, Югозападът рискува да се изправи пред една от най-тежките аграрни кризи в новата история на българското лозарство.
Be the first to leave a review.
