Административен сън или управленска немощ: Защо СУИЧЕ „Св. Кл. Охридски“ се озова пред празен двор?
-
- февруари 22, 2026
Административен сън или управленска немощ е реалната диагноза за ситуацията, в която се озова СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ в Благоевград. Докато училищното ръководство е оставило децата буквално без двор заради изтекъл договор за ползване на терена, обществото е принудено да слуша оправдания. Истината обаче е в документите – договорът е изтекъл на 31 януари, а директорът Светлин Абаджиев е внесъл искане за подновяване едва в края на миналата година. Всеки опитен администратор знае, че процедурите по управление на общинска собственост изискват технологично време, проверки и комисии. Да чакаш последния момент, за да уредиш статута на 1,5 декара училищна площ, е проява на административна недалновидност, която поставя под риск нормалния учебен процес. Вместо да осигури спокойствие за учениците си месеци по-рано, директорът сега прехвърля напрежението върху Общинския съвет, очаквайки спешни решения за каша, която сам е забъркал с късната си реакция.
В тази ситуация Община Благоевград и кметът Методи Байкушев действат единствено като гаранти на закона и обществения интерес. Общинската администрация няма право на самоволни решения и е длъжна да следва стриктни процедури, особено когато става въпрос за имот, който се споделя между СУИЧЕ, Колежа по туризъм и филиала на детска градина „Ведрица“. Ролята на Общината е да бъде справедлив арбитър и да подреди хаоса, оставен от училищните шефове, които очевидно приемат общинската собственост за даденост, за която не е нужно да се грижат навреме. Оправдано е общината да изисква прецизност, за да се гарантира, че интересите на всички деца и студенти в този район са защитени, а не просто да „гаси пожари“, предизвикани от чуждо нехайство.
Подобен модел на отговорно поведение виждаме и при казуса с фитнес залата в мазето на Шесто училище в кв. „Струмско“. Там Общината не просто удължава договори по навик, а залага на пълна прозрачност чрез обявяването на нов търг. Въпреки че сегашният наемател Юлиян Богдански е развивал дейност там до момента, общинското ръководство правилно настоява за пазарни принципи и ясна начална цена. Това е единственият начин да се защити общинската хазна и да се докаже, че времената на „вечните наематели“ и тихите споразумения са в миналото. В крайна сметка е време директорите на образователни институции в града да разберат, че управлението на училище изисква и управленска грамотност, а не само педагогически умения. Общината не е „бърза помощ“ за закъснели преписки, а институция, която е длъжна да поправи административните пропуски на ръководители, които са забравили да погледнат календара.
Юридическият вакуум в СУИЧЕ: Когато административното нехайство срещне буквата на закона
Докато общественото внимание е насочено към предстоящото гласуване в Общинския съвет, юридическият прочит на ситуацията в СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ разкрива една опасна тенденция на административно бездействие. В правото съществува базисният принцип за „грижата на добър стопанин“, който в случая с директора Светлин Абаджиев изглежда напълно пренебрегнат. Като второстепенен разпоредител с бюджетни средства и ръководител на общинска образователна институция, негово първостепенно задължение е да гарантира правното основание за ползване на материалната база. Допускайки договорът за училищния двор да изтече на 31 януари, без да е подсигурил неговото своевременно удължаване, той де факто поставя училището в състояние на незаконно ползване на общинска собственост. От първи февруари насам всяко пребиваване на ученици в този двор е юридически нерегламентирано, което при евентуален инцидент би довело до тежки персонални и финансови санкции за ръководството.
Вината за този правен вакуум лежи изцяло в неспазването на технологичните срокове за административно производство. Директорът, в качеството си на орган на управление, е длъжен да познава Административнопроцесуалния кодекс и Правилника за работа на Общинския съвет. Подаването на документи в края на миналата година за договор, който изтича в края на януари, е проява на виновна пасивност. Всеки опитен администратор е наясно, че процедурата по предоставяне на имот изисква време за правен анализ, разглеждане в постоянни комисии и задължителен срок за влизане в сила на решението. Да поставиш Общината пред свършен факт в последния момент не е просто лош мениджмънт, а опит за заобикаляне на нормалните процедури чрез създаване на изкуствено напрежение.
От своя страна Община Благоевград е поставена в ситуация, в която трябва да легитимира чуждо нехайство. Юридически Общината не може да прескочи законовите срокове, само защото един директор е забравил да погледне календара си. Тъй като теренът е споделен между три различни институции, администрацията е длъжна да защити интереса на всички тях, а не да действа „на пожар“. В този смисъл опитите да се вмени вина на Общината за „оставащото без двор училище“ са юридически несъстоятелни. Напротив, общинската администрация е единственият орган, който в момента се опитва да върне ситуацията в руслото на закона, поправяйки последиците от административния сън на училищното ръководство. Институциите не работят на принципа на личните молби, а на базата на срокове и договори – уроци, които директорът Абаджиев очевидно е пропуснал да научи.
Be the first to leave a review.
