Бунтът на „златната кокошка“: Огняново срещу модела на общинската централизация
-
- февруари 22, 2026
Нарастващото обществено напрежение в село Огняново прерасна в организирано движение за административно отделяне от община Гърмен, провокирано от дългогодишно усещане за икономическа експлоатация и системно пренебрегване на местните нужди. Сформираният в началото на годината инициативен комитет официализира исканията на жителите и местния бизнес, поставяйки на масата въпроса за бъдещето на селото като самостоятелна единица. Основният двигател на това недоволство е парадоксът, при който Огняново се утвърждава като водеща балнеоложка дестинация с висок принос към общинската хазна чрез туристически данъци и местни налози, докато същевременно публичната му инфраструктура остава в критично състояние. Хората сочат като основни проблеми разбитите вътрешни улици, амортизираната водоснабдителна мрежа и занемарените обществени пространства, които не кореспондират с имиджа на модерен курорт. В отговор на тези претенции администрацията в Гърмен заема позиция на „изчакване“, оправдавайки забавянето на ремонтите с тежки процедури и нужда от време, което обаче допълнително ескалира решимостта на инициативния комитет да търси подкрепа от областната управа в Благоевград.
За да се разбере тежестта на този конфликт, е необходимо да се съпоставят икономическият потенциал и реалните законови бариери, пред които се изправят жителите на Огняново.
| Параметър на конфликта | Позиция на жителите и бизнеса в Огняново | Позиция на община Гърмен и законодателна рамка |
|---|---|---|
| Икономически ресурс | Приходите от туризъм трябва да остават в селото за подобряване на средата. | Приходите се разпределят според приоритетите на цялата община и социалните нужди. |
| Инфраструктура | Критично състояние на ВиК и пътища, застрашаващо туристическия бизнес. | Процедурите по проектиране и финансиране изискват технологично време. |
| Демографски фактор | Желание за самостоятелност на база икономическа мощ. | ЗАТУРБ изисква минимум 6000 души население за създаване на нова община. |
| Политическа воля | Внасяне на подписка и искане за референдум към областния управител. | Централната власт рядко допуска фрагментация на малки и слаби административни единици. |
Анализът на ситуацията показва, че казусът „Огняново“ не е просто местен инцидент, а симптом за дълбоки дефекти в децентрализацията на местната власт в България. От юридическа гледна точка пътят към административна самостоятелност е изключително стръмен и минава през стриктните изисквания на Закона за административно-териториалното устройство, където бариерата от 6000 души население се явява почти непреодолима за едно самостоятелно село, ако към него не се присъединят съседни населени места. Това превръща битката на Огняново по-скоро в стратегически инструмент за натиск, отколкото в лесно постижима цел. Политическият риск за община Гърмен е огромен, тъй като евентуалното отделяне на нейния икономически център би довело до финансов колапс на останалата част от общината. В този контекст, макар процедурата по закон да включва подписка, местен референдум и президентски указ, финалният изход вероятно ще се реши чрез компромис на местно ниво. Инициативата на жителите поставя фундаменталния въпрос дали държавата и общините са готови да гарантират справедливо разпределение на ресурсите, така че „златните кокошки“ на българския туризъм да не се превръщат в жертва на собствения си успех, докато административните им центрове консумират плодовете на техния труд без адекватна възвръщаемост. Дали Огняново ще стане символ на успешна сецесия или ще послужи за урок по по-добро управление, зависи от способността на местната власт да превърне празните обещания в реални инвестиции, преди гражданското недоволство да е преминало точката на незавръщане.
Алгоритъм за административна независимост: Юридическите стъпки за отделяне на Огняново
Процедурата по създаване на нова община е една от най-сложните в българското административно право и не е просто акт на местна воля, а многостепенен процес, изискващ прецизно съчетание от демографски показатели, финансова обосновка и държавна санкция. Първата и най-критична стъпка за Инициативния комитет е да определи териториалния обхват и да покрие критериите на чл. 27 от ЗАТУРБ, като основното предизвикателство е законовият праг от 6000 души население. Тъй като Огняново самостоятелно не разполага с такъв брой жители, то задължително трябва да влезе в съюз със съседни населени места, които споделят общи икономически интереси, защото без достигане на тази численост процедурата би била незаконосъобразна още в зародиш. Следващата фаза е инициирането на официална подписка, в която трябва да се включат най-малко 25 на сто от избирателите с постоянен адрес в съответните села, като коректността на данните се проверява стриктно от ГРАО.
След събирането на необходимите подписи, документацията се внася при Областния управител на Благоевград, който в 14-дневен срок проверява законосъобразността и изисква становище от Общинския съвет на община Гърмен. Важно е да се знае, че дори настоящата община да излезе с отрицателна позиция, това не спира процеса автоматично, но се вписва в административното досие. При изрядни документи Областният управител насрочва местен референдум, където съдбата на отделянето се решава от хората, като за успех е необходимо участието на повече от половината избиратели и мнозинство от над 50% положителни гласове. При положителен вот преписката отива в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за детайлен икономически анализ на капацитета за самостоятелно съществуване. Ако министерството и Министерският съвет дадат зелена светлина, процедурата завършва с Указ на Президента на Република България, обнародван в Държавен вестник, след което се провеждат нови избори за кмет и общински съвет на новосъздадената административна единица.
Експертна прогноза: Юридически и политически реализъм
изготвен от адвокат Явор ЧОЛАКОВ
Като юрист с дългогодишен опит в административното право и местното самоуправление, оценявам шансовете за фактическо административно отделяне на Огняново като минимални в настоящата законова рамка, но с изключително висок потенциал за постигане на индиректен успех. Основната юридическа пречка остава демографската бариера от 6000 души, която се явява стената, в която се разбиват повечето подобни инициативи в България през последните две десетилетия. Дори Огняново да е икономически свръхпродуктивно, липсата на достатъчно население е формално основание за прекратяване на процедурата още на ниво областна администрация или министерство.
Освен чисто законовите пречки, съществува и трайна държавна политика за административна консолидация, насочена към окрупняване на общините с цел по-ефективно управление на европейски средства, което прави създаването на нови малки общини политически нежелателно за централната власт. Министерският съвет разполага с широка оперативна самостоятелност и може да откаже предложението, ако прецени, че това ще дестабилизира финансово останалата част от община Гърмен. Въпреки това, най-вероятният сценарий е тази радикална инициатива да послужи като мощен инструмент за преговори и натиск върху настоящото общинско ръководство. Юридическата атака чрез процедура за отделяне вероятно ще принуди Община Гърмен да предложи сериозни инвестиционни отстъпки и целево заделяне на приходите от туризъм за Огняново, за да избегне загубата на основния си данъкоплатец. Моята прогноза е, че до реален указ за нова община няма да се стигне, но жителите ще постигнат своята де факто цел за финансова децентрализация и мащабни подобрения в инфраструктурата.
Be the first to leave a review.
