Когато „новата промяна“ лае по енергетиката, а сметката идва на народа
-
- февруари 1, 2026
Има един устойчив жанр в българската политика: човекът, който все не е виновен, но винаги е говорителят на собствените си провали. Кирил Петков го играе с упоритост, достойна за по-добра кауза — и с увереността на ученик, който е преписвал цяла година, а после се кара на учителя, че задачите били „неясни“.
Днес сцената пак е старата: енергетика, газ, 2022-а, „кой спря руския газ“, „кой осигури алтернативи“, „кой е предател“ и „кой е спасител“. Президентът Румен Радев подхвърли реплика за договора с турската компания „Боташ“ и стигна до ироничното: Петков трябвало да благодари, че „още се пази газ“, при положение че газът бил купен от неговото правителство. Отговорът от ПП–ДБ — очакван: не ние, Газпром спря доставките; ние осигурихме алтернативи през Гърция и интерконектора.
Само че проблемът на Петков не е в това, че спорът е сложен. Проблемът е, че той го продава като приказка за лека нощ — а българите отдавна спят неспокойно от сметки, риск и геополитически „уроци“, правени на живо върху държавата.
И точно тук идва големият политически парадокс: Петков настоява да бъде мерило за „енергийна сигурност“ и „държавност“, докато биографията му през последните години прилича повече на серия от пилотни епизоди на риалити — с много морал, малко процедура и твърде често: „Ама аз така го усещам“.
Ето защо, когато Петков вдигне тон на Радев, звучи като палето, което лае срещу лъва — не защото е смело, а защото не разбира размера на клетката
1) Двойното гражданство — стартовият гаф, превърнат в морален урок.
Още преди да стане министър, темата с българското и канадското гражданство показа онова, което после стана стил: правният детайл е „досаден“, а публичната поза — „важна“. Петков твърдеше, че е поискал отказ, но документално се появи спор за моментите и процедурата.
2) Кабинет, паднал за 6–7 месеца — стабилност на думи, нестабилност в пленарна зала.
Управлението му приключи с вот на недоверие, след като коалиционен партньор дръпна подкрепата. В политиката това не е „дреболия“, а диагноза.
3) Арестът на Борисов и обвинението — „борба с корупцията“ на ръба на процедурата.
Прокуратурата повдигна обвинение на Петков за действия около арестите през 2022 г., като твърдението е за неправомерно разпореждане без съдебно разрешение. Петков отрича и говори за политическа атака — но когато „правовата държава“ ти е лозунг, не можеш да си позволиш да изглеждаш като човек, който първо действа, после мисли.
4) Корупционни сенки в собствената партия и оставка — героизъм след теча.
През 2025 г. Петков подаде оставка като депутат и съпредседател след скандал с кметове от формацията, твърдения за корупция и изтекли записи. Той каза, че поема политическа отговорност за кадровите назначения.
5) „Направихме много грешки“ — изповед, която не отменя щетите.
Самопризнанията за липса на опит звучат човешки. Само че държавата не е стажантска програма. Особено когато енергетиката е фронт, а не семинар.
6) Публични гафове — малки, но показателни.
Неловки моменти, реплики „на микрофон“, после обяснения — и пак усещането, че управлението се случва на PR, не на компетентност.
И сега — „Боташ“, Газпром, Гърция и вечната версия „ние спасихме България“
Факт е, че „Газпром“ спря доставките през 2022 г. и това се превърна в ключова политическа разделителна линия. Факт е и че се говори за алтернативни доставки и ролята на интерконектора с Гърция — все теми, които ПП–ДБ изтъкват като свой актив. Но когато човек с толкова много незатворени скоби — правни, кадрови, коалиционни, управленски — започне да чете лекции за национална сигурност, неизбежно възниква въпросът:
Кой точно ни говори? Държавникът — или вечният PR на собствената си легенда?
Защото накрая спорът Радев–Петков не е само „кой какво каза“ и „кой какво помни“ за 2022 г. Спорът е за доверие. А доверието не се печели с висок тон, нито с поредната героична версия на събитията. Печели се с компетентност, процедура и резултати, които не падат при първия вот на недоверие.
Това беше коментар на Топ Преса — там, където шумът не минава за истина, само защото е казан по-високо.
Be the first to leave a review.
