ТОП ПРЕСА ПРЕДСТАВЯ: Скритата истина за най-прекия път между долината на Места, Родопите и Беломорието – Античният път Филипополис – Никополис ад Нестум
-
- януари 22, 2026
Повечето хора дори не подозират, че е съществувала такава пътна артерия! Докато регионът се развива, време е да насочим вниманието си към възраждането на историческа артерия, която скъсява разстоянието до морето наполовина.
Знаете ли, че от Доспат до Бялото море са едва 85 километра?
На 20 януари официално се отвори още една пътна връзка в Родопите: Рудозем – Ксанти. Това е трасе, което се гради повече от 30 години и с него планината прави поредна крачка към възстановяване на прекъснатите си връзки с Беломорието. Но остава да бъде извървяна последната и най-важна стъпка – възраждането на най-стария и пряк път през Доспат, за да разтопим окончателно „Белите снегове“ на миналото.
Цифрите са категорични: по трасето на този път от Пещера до Бялото море се стига за приблизително 135-145 км, а от Доспат – само 85-95 км. Родопите заслужават да възстановят тези естествени икономически и човешки връзки.
Античната памет: От Филипополис до Никополис ад Нестум
Този древен трансродопски път преминава през днешните Пещера – Батак – Доспат – Барутин – Чавдар – Бръщен, пресича главното било през прохода Елидже и излиза директно в района на селището Сидиронеро (Осеница) и Драма, а оттам – към Кавала и морето.
Още в римско време тази артерия свързва Филипополис (Пловдив) с Егейското крайбрежие и магистралата Виа Егнатия. Трасето стига до Барутин, където се разклонява:
-
Единият маршрут описва дъга към Никополис ад Нестум (днешен Гърмен) и долината на Места.
-
Другият – по-прекият и стратегически път – поема директно на юг през прохода Източен Чеч към Драма.
Доспат – „Приятелят на пътя“
Не е случайно, че Доспат е възникнал именно тук. Името му, според една от версиите, произлиза от персийската дума „дост“ и българската „път“, т.е. „приятел на пътя“. Векове наред това е била ключова спирка за търговски кервани. Материалното доказателство за значението на този път е римският мост „Кемера“ (край селата Змеица и Бръщен) – масивно съоръжение, част от отлично поддържана пътна мрежа, свързвала планината с Беломорието.
Средновековието и живата памет
През Средновековието крепостта на деспот Алексий Слав над Доспат е контролирала именно тези проходи, през които са минавали кервани със сол, кожи и желязо. До началото на XX век пътят е бил пулсираща жила – разстоянието от Драмско до Родопите се е изминавало само за 2-3 дни.
Народната песен също е запечатала тази реалност:
„Дуйни ми, дуйни, бел ветре, разтопи бели снегове, отвори пътя за Драма“.
Това не е метафора, а описание на планинския път (1300-1500 мнмв), който зимата затваря, а пролетта отваря. Този път за Драма е бил по-прекият избор пред обиколния маршрут по долината на Места.
Време е за действие
След 1945 г. „Желязната завеса“ прекъсва този естествен път, оставяйки го на граничната полиция и лесничеите. Но калдъръмът и римските мостове са все още там.
Днес, в условията на свободна Европа, е време да отворим този последен затворен маршрут – път с огромна история и икономическо бъдеще. Родопите и Беломорието трябва отново да бъдат свързани чрез най-късата и логична линия.
Източник на информация: Доц. д-р Спас Ташев, ИИНЧ при БАН
Be the first to leave a review.
