Столицата на плъховете!
-
- януари 14, 2026
Да живееш в боклук, но да се чувстваш европеец – това е най-новият столичен парадокс. Плъхът, този скромен, но упорит гражданин на подземната република, днес се разхожда по софийските булеварди с увереността на културен аташе. Той не бърза. Няма защо. София не бърза да се възмути.
По улиците, по които са крачели Елин Пелин и Балабанов, по които са мислили Вазов и Яворов, по които е мечтал за модерна столица кметът легенда Иван Иванов, днес пълзят плъхове. Не метафорично – буквално. Историята е слязла от тротоара и е заобиколена от найлон, остатъци от вчерашна вечеря и философското безразличие на столичанеца, който няма време и нерви за унижения от този порядък.
В Европа подобно нещо би било политически апокалипсис. В Лондон през 1858 г. една лятна жега и „Голямата смрад“ от Темза довеждат до национален шок, парламентът бяга, а градът строи канализация, която става образец за света. В Париж всяка стачка на сметосъбирачите превръща кметството в мишена на яростни протести – граждански, шумни, неудобни. В Неапол кризата с боклука от 2008 г. разтърси правителства, паднаха глави, защото боклукът е политически въпрос. В Хамбург една холерна епидемия през XIX век принуди властта да признае провала си и да реформира града до основи. Цивилизацията не търпи плъхове – тя ги приема като обвинение.
А София? София ги приема като фон. Като неизбежен декор на „европейския“ живот. Кметът Васил Терзиев е гениален в едно: в умението да превърне липсата на ред в управленска философия, а търпението на гражданите – в политически ресурс. Столичанинът, този уж взискателен европеец, предпочита да подмине контейнера, вместо да протестира кметството. Защото протестът изисква време, а нервите са заделени за трафика.Наблюдателят с елементарна подготовка по етология би забелязал, че между плъховете на булеварда и онези в общинската администрация няма съществена поведенческа разлика: и едните, и другите се движат по утъпкани маршрути, активизират се при наличие на отпадък (финансов или органичен), проявяват колективна слепота към околната среда и реагират панически само при внезапна светлина, шум или обществен натиск. Научно обяснението е просто – и двата вида са се адаптирали към екосистема без санкции, където липсата на хищник (в случая граждански контрол) води до разцвет на популацията. Разликата е само в козината: едните са с опашки, другите – с папки, но и двата подвида предпочитат тъмни ъгли, избягват отговорност и виреят отлично в условия на хроничен боклук и още по-хронично безразличие.
Иронията е пълна: ние се възмущаваме от Балканите, но живеем като преди канализацията. Говорим за ценности, докато плъховете ни обясняват практиката. В други столици това би било повод за невиждано гражданско въстание срещу градската власт. В София е повод за свиване на рамене и селфи с европейско самочувствие от СПА- тов село Баня.
Европа започва от чистия тротоар, а не от табелата „Европейска столица“. Докато не го разберем, плъховете ще продължат да крачат по булевардите ни – уверени, нахранени и, за разлика от нас, напълно у дома си.
Be the first to leave a review.
