Кончето. Тънката линия между живот и смърт в Пирин

Кончето привлича хора със смели сърца. Мястото дава гледка, която спира дъха. Всяка стъпка е награда. Но и рискът е реален. Това не е просто маршрут в Пирин. Това е изпитание на характера. И често природата напомня, че тук няма прошка. Кончето е карстов ръб между върховете Бански Суходол и Кутело. Надморска височина около 2810 метра. Дължината е около 400 метра. Наклоните към двете страни са стръмни. До 500 метра пропаст към Бански Суходол. Около 70 градуса към Влахинска река.

На картата изглежда изкушаващо. На живо е битка със страх и с реалността. Маркировката е ясна. Има обезопасително въже. Но това не премахва опасността. Според описанията в медиите тук през годините има редица трагични случаи.

Лятото изглежда безобидно. Но в началото на сезона по ръба често има снежни преспи. През юни 2012 г. млад мъж на 30 години от Пловдив пада около 200 до 300 метра по склон под Кончето. Опитал се да премине през пряспа. Загива на място. В спасителната акция участват екипи от ПСС Банско и Благоевград.

Зимата е друга вселена. Декември 2018 г. 29 годишен планински водач стъпва върху снежна козирка. Ледена маса се откъртва. Следва падане над 120 метра. Чудо е, че остава жив. Със сериозни травми и измръзване. Спасителите се борят 14 часа, за да го извадят жив от ада.

По подходите към заслон Кончето също има инциденти. В един от случаите клиент на водач пада над 30 метра под Джамджиеви скали. Маршрутът е избран разумно. Условията са подходящи. Но и това не спира планината.

По пътя към хижа Яворов също има загинали туристи. През 2013 г. човек се подхлъзва на Жълтите скали и умира. Групата е била на преход от Кончето.

Историята пази още мрачни спомени. През 50-те години студенти от ВИФ пострадват тежко от измръзване близо до Кончето. Ние знаем само част от случилото се. В публикации се споменават и горски работници, загинали под ръба при лавина. И алпинисти, които преминават успешно Кончето, но умират при слизане. Трудно е да се направи пълен списък. Няма официално публикуван архив на всички трагедии. Само намеци и отделни случаи в медиите.

Кончето не е арена за селфита и бързи победи. Това е място, което изисква подготовка. Физическа и психическа. Съобразяване с времето. Оборудване. И смирение. Защото една грешка може да бъде последната. Гледките са величествени. Усещането е незабравимо. Чувстваш се малък. И същевременно победител. Но истинската победа тук не е да стигнеш до отсрещния край. А да се върнеш жив. Пирин е красив. Но красотата му понякога боли. Кончето го доказва. Във всяка следа по ръба. Във всяка спасителна акция. Във всяка история, която никога не се разказва.

Основните опасности идват от снега и леда, които се задържат на ръба дълго след началото на лятото. Туристите често виждат сухи камъни в ниското и тръгват уверени нагоре. По Кончето ги чака пряспа, хлъзгав наклон или снежна козирка. Една грешна стъпка означава падане стотици метри. Хората подценяват и силния вятър. Той изтощава бързо. Разклаща баланса. Дори лек порив може да отклони тяло на най-тясната част от ръба.

Втората подценявана опасност е умората. Тук тялото работи непрекъснато. Няма спокоен терен. Дори краткото разсейване от гледка или снимка може да бъде фатално. Мнозина вярват, че въжето ги пази. То е само помощ. Не предотвратява грешка. Страхът също може да убие. Паника. Заключване на движенията. Неспособност да вземеш правилно решение. Кончето не прощава на тези, които тръгват неподготвени.

Трябва ли Кончето да бъде със специален статут

Опасностите по Кончето са реални. Маршрутът е технически труден и неподходящ за хора без опит. Смъртните случаи и многото травми през годините показват, че тук природата не допуска грешки. Специален статут би ограничил достъпа за неподготвени туристи. Това ще намали рискованото самоуверено поведение. И ще спаси човешки животи.

Свободата на движение в планината е ценност. Но тя върви с отговорност. Ако се въведат ограничения, те трябва да са ясни и логични. Да не създават излишни бариери за опитните планинари. Да не вредят на туризма в региона. Контролът не е цел, а инструмент за безопасност.

Най-работещият модел е балансът. Добре обезопасено трасе. Изискване за подходяща екипировка. При определени сезони задължителен водач. Ясна информация за рисковете. Това запазва достъпа, но намалява трагедиите. Кончето може да остане предизвикателство, но такова, което се преодолява с разум и уважение към планината. Мисията Кончето е възможна. Но само за тези, които respektитат планината. Тя не търпи самонадеяност. И винаги побеждава тези, които я подценят. Това е истината. На тънката линия между небето и пропастта. Там, където човек върви по ръба. И животът виси на едно въже.

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Start typing and press Enter to search