Бюджет 2025: 22,8 млрд. лв. за държавни чиновници – Фискалният съвет алармира: сливане на общини и реформа в администрацията, за да се спре бюджетният хаос
-
- октомври 28, 2025
През последните две години увеличението е рекордно: над 20 млрд. лв. за персонал през 2024 г. при планирани 18 млрд. лв., като 16 млрд. са за заплати и 4 млрд. за осигуровки. За 2025 г. сумата се очаква да достигне 22,8 млрд. лв. – почти 3 млрд. лв. повече спрямо предходната година. Разходите вече представляват 26% от всички държавни разходи и 10% от БВП, при 8% до 2018 г.
Рекордното нарастване на разходите за персонал в държавния бюджет през последните години не е просто проблем – то е алармиращ симптом на системен хаос. Фискалният съвет алармира: ако тази тенденция продължи, Бюджет 2026 ще бъде буквално подчинен на обществения сектор, а не на нуждите на гражданите.
Къде отиват парите?
През 2024 г. разходите за персонал достигат над 20 млрд. лв., като 16 млрд. лв. отиват за заплати, а 4 млрд. лв. за осигуровки. Това е увеличение с 17% спрямо предходната година – почти двойно повече от инфлацията. За 2025 г. са планирани 22,8 млрд. лв. – почти 3 млрд. лв. повече. Разходите за персонал вече са 10% от БВП и 26% от всички държавни разходи, което е тревожно, предвид че през 2018 г. този дял беше 8% и 22% съответно.
Най-много служители има в образованието (28%), здравеопазването (24%) и държавната администрация (20%), които поглъщат около 72% от заплатите. В хуманното здравеопазване броят на заетите расте от 101 хил. през 2019 г. до 132 хил. през 2024 г., а разходите за заплати – от 1,7 млрд. лв. до 3,4 млрд. лв.
Средната брутна заплата в обществения сектор е 2 400 лв. – по-висока от частния сектор (2 300 лв.), а ръстът на доходите в държавната сфера изпреварва инфлацията. Това не е само статистика – това е реален натиск върху частния сектор, който е принуден да повишава заплатите, за да задържи персонала си.
Общинската администрация: голямо население, огромни разходи
Общинските администрации са особено тревожен казус. От 35 хил. души общински служители, заетостта расте, а населението намалява – съотношението „население на 1 служител“ спада драстично. Например в Трън на един общински служител се падат само 53 души, при средно за страната 262 души.
Това не е изолиран случай – подобни дисбаланси има в Драгоман, Ивайловград, Борован и други малки общини. Фискалният съвет препоръчва сливане на общини и реформиране на местната администрация, но изглежда, че политическата воля липсва.
Полицаите: повече за по-малко население
Сектор „Вътрешен ред и сигурност“ е друг пример за неконтролируем растеж. България харчи 2,7% от БВП за тази сфера – далеч над средното за ЕС от 1,7%. Броят на полицаите нараства с 28% от 2015 до 2022 г., докато населението намалява. През 2022 г. са 421 на 100 000 души, при средно за ЕС 312.
Същевременно, ефективността на ресурса е съмнителна – има области с прекомерна щатна численост и ниска престъпност, като Смолян, Кърджали, Варна и Пловдив. С други думи, обществото плаща повече, но получава по-малко сигурност.
Осигуровките: скритият данъчен товар
Държавата поема почти цялата тежест на социалните и здравните осигуровки за държавните служители, докато останалите работещи поемат своята част сами. Това е несправедливо и икономически нелогично. Например, за служителите от най-масовата категория труд през 2024 г., държавата поема 73,3% от осигуровките. Това струва на бюджета милиони и създава привилегии, които в съвременната икономика не могат да бъдат оправдани.
Какво трябва да се направи
Фискалният съвет предлага няколко остри мерки:
-Сливане на общини – за намаляване на административната тежест в малките общини.
-Оптимизация на броя полицаи – разпределяне на ресурсите по ефективност и натовареност, вместо по политически критерий.
-Платени осигуровки от държавните служители и полицаите – въвеждане на еднакъв режим като за всички останали работещи.
Освен това се налага да се преосмисли цялостната политика по заплащане на персонала в обществения сектор, защото:
-разходите вече са непосилни – 10% от БВП;
-изпреварващият ръст на доходите стимулира инфлацията;
-приоритетното увеличаване на заплатите в отделни сектори създава усещане за несправедливост;
-демографският срив налага съкращаване на персонала там, където натовареността намалява.
Заключение
България е в опасен капан: разходите за персонал растат непрекъснато, ефективността намалява, а частният сектор е принуден да следва тези изкуствени нива на заплати. Ако не се предприемат смели реформи, бюджетът ще продължи да бъде изяден от обществения сектор, а гражданите – да плащат сметката.
Be the first to leave a review.
